Тадж-Махал - храмът на безсмъртната любов

Великият Тадж-Махал

Император Шах-Джахан мести столицата на Великите Моголи в Делхи

„Ако има рай на земята, то той е тук, той е тук!“

Едно от най-екзотичните места в столицата на Индия е Старият град. Днес целият град се нарича Ню Делхи заради новата част, построена от британците през ХХ в. През Средновековието обаче общественият живот е бил съсредоточен именно в района, който днес наричат Оld Town. Именно натам се насочваме и ние с проф. Пламен Павлов в нашата “Мисия България” през октомври 2019 г.

Ето че пред нас се извисява огромна крепост от червен камък. Това е Лал-Кила или Червената крепост. Там през ХVII в. се намира резиденцията на императорите на Великите Моголи и цитадела на средновековния град Шахджаханабад, заемащ територията на Стария град. Тя е наречена на император Шах-Джахан, върнал през 1648 г. столицата в Делхи, след като цял век е била в отстоящия на 200 км град Агра.

Минаваме през главната Лахорска порта в дългата 2 км крепостна стена и се озоваваме в огромния вътрешен двор. Посрещат ни индийските колеги, които след задължителния чай ни повеждат сред сградите на грандиозния архитектурен ансамбъл.

В центъра на двора е Диван-и-Ам - церемониалната зала за публичните приеми на императора. Стените й са украсени с различни флорални орнаменти, птици, натюрморти, както и с хиляди скъпоценни камъни и бисери. В средата е мраморната императорска ложа, откъдето Шах-Джахан ежедневно започвал работа. Пищната церемония се наричала “дарбар” и започвала с шествие на императорските гвардейци, яздещи коне и слонове. После придворните докладвали на императора важните новини, а след това той приемал чуждестранни пратеници и своите министри.

Заобикаляме Диван-и-Ам и достигаме до императорските дворци. Вдясно е сградата на харема Ранг-Махал, наричан също Разноцветния дворец заради ярките цветове и множеството украшения. В началото таванът бил от чисто сребро, но настъпилата по-късно икономическа криза наложила той да бъде превърнат в монети. Друга забележителност на тази постройка е красивият фонтан с мраморен лотос.

До Ранг-Махал са императорските покои Кхас-Махал със стаи за спане, молитва и работа. Мраморните стени са покрити с фина художествена резба и инкрустирани със скъпоценни камъни. От балкона над протичащата в подножието на крепостта река Ямуна императорът всеки ден е приветствал тълпящото се по брега простолюдие. В прилежащия Диван-и-Кхас пък владетелят провеждал частните аудиенции. Именно там някога се намирал прочутият златен Трон на Пауна, обилно декориран със скъпоценни камъни. Днес от някогашния разкош не е останало много, но за него напомня надписът на персийски език на стената: “Ако има рай на земята, то той е тук, той е тук!”

В Червената крепост има още много интересни паметници като беломраморната Перлена джамия и прекрасните Моголски градини. Там сред обилна зеленина са разположени красиви изкуствени езера и павилиони. Встрани пък са императорските бани и кулата Саман-Бурдж, от чиито връх владетелят извършвал сутрешната молитва.

За съжаление великолепните произведения на изкуството и скъпоценностите, съхранявани в Лал-Кила, са разграбени при нашествието на персийския шах Надир в империята през 1747 г. Повечето от ценните мраморни детайли пък са унищожени от британците след въстанието през 1857 г. Най-добре са запазени крепостните съоръжения, защото англичаните използват форта за своя гарнизон.

С Шах-Джахан е свързан още един архитектурен паметник, който се смята за едно от световните чудеса. Става дума за мавзолея Тадж-Махал, издигащ се до старата столица на Великите Моголи Агра. Посланик Елеонора Димитрова е любезна да ни предостави своята кола и ние с проф. Павлов поемаме натам.

По пътя си припомням романтичната история на този величествен паметник. В нея се разказва за голямата любов на император Шах-Джахан към красивата Мумтаз Махал, която става първата жена в харема. Тя ражда 14 деца, но на 39-годишна възраст умира при поредното раждане. На смъртния си одър тя моли императора да съгради такъв паметник, който да съхрани спомена за нея. Съкрушеният Шах-Джахан запомня думите є и след двегодишния траур започва строителството на нейния мавзолей.

Той избира просторното място на брега на река Ямуна, което се вижда отлично от крепостта на Агра. Мавзолеят се строи цели 17 години, а в изграждането му вземат участие 20 000 зидари, скулптори и художници от Индия, Иран и Османската империя. Това обаче разорява държавата, а след като Шах-Джахан се разболява сериозно през 1658 г., неговият син Аурангзеб узурпира властта. Той затваря баща си в крепостта на Агра, а след смъртта му осем години по-късно го погребва в мавзолея Тадж-Махал.

Днес това място се посещава от милиони хора от цял свят. Минаваме през завършената през 1684 г. и висока 30 м главна порта и влизаме в гигантския архитектурен ансамбъл. Той има правоъгълен план с размери 580/300 м, като първо се минава през затворен двор. След това се излиза в просторен парк с изкуствени езера и водоскоци. Те са свързани с канали, по които са плували пъстри риби. В парка пък е имало 400 вида различни растения, кипариси и плодни дръвчета.

Самият мавзолей се извисява върху масивен пиедестал в дъното на комплекса, а отстрани симетрично са разположени две джамии. Той е с квадратен план със страна 57 м и е фланкиран от четири високи минарета. Цялата сграда е облицована със скулптирани с растителни орнаменти плочи от бял мрамор, в които са били инкрустирани хиляди йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

С вълнение влизаме в централната зала, където са мраморните саркофази на Мумтаз Махал и Шах-Джахан. Те също са украсени със скъпоценни камъни, а над тях гори лампа, която никога не трябва да гасне. Някога гробниците са били оградени със сребърен парапет, но Аурангзеб го заменя с мраморен.

От мавзолея излизаме на площадка, под която бавно влачи водите си Ямуна. В далечината се вижда крепостта на Агра, където Шах-Джахан прекарва последните си години. А на другия бряг се забелязва недовършения Черен мавзолей, където е трябвало да бъде погребан владетелят. Синът му Аурангзеб обаче отказва да продължи строежа. Това е и последния ни спомен от Индия, която напускаме на другия ден.

 

Великата джамия на Шах-Джахан

След Червената крепост в Делхи посещаваме и друго творение на Шах-Джахан в Стария град. Джама-Масджид е третата по големина джамия в света и е построена между 1650 и 1656 г. Тя е изпълнена от червен пясъчник и бял мрамор и може да побере до 25 000 души. Има четири ъглови кули и две минарета, високи 40 м. В нея се пазят лични вещи на пророка Мохамед и отпечатък от неговото стъпало.

Англичаните съсипват „Планината от светлина“

При нашествието на персите през 1747 г. те завладяват в Червената крепост прочутия диамант Кох-и-Нур, известен в Европа като Кохинор („Планината от светлина“), който тогава е 186 карата. Индийците смятали, че срещу него можело да се купи толкова ориз, че да се нахрани цялото човечество. Когато през ХIХ в. той попада в ръцете на британците, те го обработват доста неумело и намаляват каратите на 106. В този си вид диамантът е вграден в короната на английската кралица.

Коментари

Задължително поле