7 души загинаха, след като хеликоптер се разби в Афганистан

Тръмп поиска край на офанзивата в Сирия (обзор) Вашингтон обяви наказателни тарифи за Анкара

Красимир Балъков: Поднасям своите извинения на английските футболисти

Шефът на съдиите и още четирима от БФС задържани за разпит

Сделки за милиарди сключиха Москва и Рияд Най-важното споразумение - за стабилизиране на цените на петрола

Пациент сам си избра сърдечната клапа Екип на проф. Иво Петров направи първата имплантация на MyVal

Убиецът Полфрийман излeзe от изолатора в Бусманци (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 16 октомври 2019

Защо чакахме досега?

Джок Полфрийман напусна центъра в Бусманци

20 млн. евро са нужни за повече чартъри

Петима пияни шофьори хванаха за една нощ в Сливен

Борисов разпоредил на Захариева да разговаря с английския посланик Реакцията днес е след дълго вършена работа от полицията, БОП и НАП

Откриха тялото на мъж, който изчезна във водите на Марица

Троен убиец командва банда за рекет от затвора

Тайната дипломация сдобри Русия и Турция

Основните действащи лица в преодоляването на кризата – Ибрахим Калън (говорител на Ердоган), Нурсултан Назърбаев (президент на Казахстан), ген. Хулуси Акар, шеф на турския Генщаб и бизнесменът Джавит Чаглар (от ляво на дясно).

От в. “Хюриет”

Турският президент Реджеп Ердоган благодари на казахстанския си колега Нурсултан Назърбаев за ролята му при разрешаването на кризата с Русия заради сваления руски Су-24 през ноември 2015 г. Това признание е ключът към неразказаната история за тайната дипломация зад станалото.

Според Ибрахим Калън – говорител на Ердоган, бизнесменът Джавит Чаглар е „изиграл много важна роля“, както и Нурсултан Назърбаев и „патриотична инициатива на шефа на Генщаба Хулуси Акар“. Калън и Чаглар отказаха да разкрият детайли, но източници, пожелали анонимност, разказаха историята по-долу.
В края на април Акар казал на Ердоган, че може би има канал за разрешаване на кризата. Джавит Чаглар – инвеститор в текстил, имал бизнес в руската република Дагестан. Когато Чаглар бил министър, Акар бил шеф на кабинета на тогавашния шеф на ГЩ и двамата се знаели оттогава. Акар казал на Ердоган, че Чаглар бил полезен на държавата като министър и бизнесмен. Той бил канал за връзка с тогавашния президент на Азербайджан Гейдар Алиев. Калън, който бил посочен от президента като лице за връзка с Ушаков (от екипа на Путин), започнал да пише чернова на писмо от Ердоган до Путин. Чрез Чаглар и Абдулатипов започнала дипломатическа совалка между Анкара и Москва.
На 22 юни посланикът на Казахстан в Анкара Жансеит Туймебаев звъннал на Калън със „спешно“ послание. Назърбаев се срещнал с Путин в Санкт Петербург и казал, че ако Ердоган е готов да изпрати писмото, Путин е готов да го приеме. Ердоган искал нормализация на отношенията, но без да споменава в писмото думата „извинение“ и „компенсации“.
На 23 юни, също преди вечерята ифтар, Туймебаев пак звъннал на Калън. Назърбаев бил кацнал в узбекската столица Ташкент за лидерската среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и щял да разговаря с Путин сутринта. Ако писмото пристигнело до края на срещата в 13 ч, дори с леки редакции, можело да помогне за разрешаване на кризата. Калън веднага информирал Ердоган, той пък извикал ген. Акар в президентството около 23 ч на 23 юни.
Междувременно Калън направил нова чернова на писмото, работейки с преводачи от руски и дипломати от посолството на Казахстан в Анкара, които открили руската дума „извините“, която е по-силна от „съжалявам“, но по-слаба от „извинение“. Ердоган подписал писмото и поискал Калън веднага да излети. Самолетът излетял от Анкара в 3 ч преди зазоряване на 24 юни. Първо кацнал в Истанбул, за да вземе Чаглар, негов съветник и преводач от руски. Излетял оттам около 4,30 ч, но без разрешение за прелитане през въздушното пространство на Грузия, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан. От турското Външно веднага започнали да звънят в столиците на тези държави. Чрез приложението WhatsApp за мобилни телефони и благодарение на безжичния интернет на борда на президентския самолет било получено разрешение от Грузия 20 минути преди навлизане във въздушното й пространство. Разрешението от Азербайджан дошло, докато летели над Грузия, а от Туркменистан – над Азербайджан, но нямало нищо от Узбекистан. Той бил затворил въздушното си пространство заради мерки за сигурност за срещата на ШОС. Назърбаев предложил да летят до казахстанския град Шимкент, до границата с Узбекистан, откъдето негов президентски хеликоптер ще ги закара в Ташкент. Но турският самолет, който кръжал над Туркменистан, свършвал горивото. И Назърбаев помолил узбекския си колега Ислам Каримов да пусне „турските му гости“. Каримов казал „да“.
Самолетът с Калън и Чаглар кацнал в Ташкент около 12,15 ч. Назърбаев ги чакал и веднага ги качил в стая за срещи. Той поискал да прегледа писмото на руски, прочел го внимателно и казал: „Добре е.“ Турците едва тогава разбрали, че Путин и делегацията му били в съседната стая. Назърбаев ги попитал дали може да дойде Ушаков, казал на руснака, че писмото е приемливо и след това пред всички в стаята, че това е от него и те да разрешават останалото.
Ушаков занесъл писмото на Путин и бързо се върнал при турската делегация, като казал, че Путин го одобрява, въпреки че е „мъничко по-близко до турската позиция“ заради новата дума, заменила „извинение“.

 

* Със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.