Тайните лабиринти на генома на прабългарите

Интересът към новото академично изследване на доц. д-р Тодор Чобанов е не просто голям. Заглавието „Произходът на прабългарите. Дебатът през ХХI век“ е прелюбопитна тема, която нямаше как да не привлече стотици учени, общественици и културни дейци на премиерата на солидния том от 300 стр., състояла се на 2 октомври 2023 г. в Големия салон на БАН. Събитието беше уважено от Йорданка Фандъкова – кмет на Столична община, акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. д-р Румяна Прешленова – директор на Института за балканистика с център по тракология, д-р инж. Дончо Барбалов – зам.-кмет на Столична община, проф. д-р Кирил Топалов – дипломат, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители, диригента Найден Тодоров, общински съветници, бивши министри и зам.-министри.
Доц. д-р Чобанов дава отговор на фундаментални въпроси: откъде се появяват българите, какви са корените на нашия народ, какво е общото между древните и съвременните българи. Той използва методите на археологията, историята и палеогенетиката, като развенчава наложени митове и псевдотеории.

Книгата беше представена от проф. д.и.н. Станислав Станилов. Той говори за предисторията, подпомогнала днешните изводи. Изтъкна ролята на основоположниците проф.  Станчо Станчев Ваклинов с неговите изследвания на некропола в Нови Пазар и проф. Рашо Рашев, написал книгата „Прабългарите през V – VII век“ , претърпяла 4 издания: „Преди 60-70 години беше много трудно, но днес имаме над 3000 гроба на прабългари. На тази база – множество теренни проучвания, публикации на колеги в чужбина – книгата на Тодор Чобанов е ценна с множество факти от археогенетичните проучвания. Тя трябва да се рекламира, за да достигне до новите поколения. Българската народност се формира през 10 век: ако сравним днешните изследвания с теренните от 5. век и от 10. век, ще видим, че има разлика“.

За работата си с автора говори издателят Марио Мишев (изд. „Българска история“), който акцентира на приоритетите на екипа си: „Като млади хора винаги сме си поставяли задачата да преведем научния текст на достъпен език. Не съм срещал досега такъв човек като доц. Чобанов: той гори за науката и успява да представи сложни теории на разбираем език. Книгата е шанс да разберем кои сме ние. При срещите си с ученици ние винаги казваме, че нищо в учебниците няма значение, ако не познаваме историята на собствения си род“. 

В експозето си доц. Чобанов отбеляза, че новата наука в генетиката се нарича палеогеномика: „Това е книга за учените и за формирането на научния процес. „Прабългари“ е един красив термин, който е на 120 години и е част от нашата домашна традиция. Големите ни историци са посветили стотици страници на прабългарите: сред тях са проф. Иван Д. Шишманов, проф. Марин Дринов, проф. Васил Златарски. От тях знаем, че нашите прадеди са присъствали в Хазарския хаганат. Когато мислим за прабългарите, трябва да имаме предвид и територии извън Дунавска България. Днес ние продължаваме да изследваме некрополите, които са безценен източник на информация. Писмените паметници не са достатъчни“. 
Доц. Чобанов онагледи думите си с мултимедийна презентация с диаграми от генетични изследвания и снимки от некропола на Нови пазар, изследван от проф. Станчо Станчев Ваклинов, както и отдаде почит на делото на проф. Рашо Рашев: „Без техните изследвания моята книга нямаше да бъде възможна. Проф. Рашев пръв каза, че само археологията не може да реши въпроса за прабългарите. Защото в империята на Атила са живели 5-6 етнически общности. Същото важи и за Черняковската култура, където има най-малко 3 етнически общности – славянска, германска и прабългарска. Затова на помощ идва приносът на акад. Драга Тончева от гледна точка на медицината, на д-р Десислава Нешева от гледна точка на генетиката и на проф. Дейвид Райх (САЩ) от лабораторията по археогенетика на Харвард. Моят труд разхожда читателите из тайните на палеогенетичното дърво...“

Академичната лекция на доц. Чобанов впечатли и разпали любопитството на публиката.  

Първият тираж на книгата „Произходът на прабългарите. Дебатът през ХХI век“ е вече изчерпан, предстои второ издание, което е доказателство за интереса на читателите у нас. Гигантските масиви от данни, включени като илюстрации, е обработен от дизайнера Александра Младенова, редактори са Мирела Мишева и Мартин Чорбаджийски, научен редактор – Евгения Коматарова-Балинова. 

На финала проф. Ангел Станков и пианистката Ивелина Казанджиева украсиха събитието с няколко класически пиеси за цигулка и пиано.