Кметът на Червен бряг: Няма конфликт на интереси между общината и местни фирми

Украинският президент въвежда нови санкции срещу руски компании и граждани

31-годишна жена загина при тежка катастрофа в Казанлък

Турските служби предотвратиха терористична атака в Истанбул

Арх. Весела Мирянова от „Артекс”: Цветанов е клиент, оценил мощната енергийна защита на сградата с вградения 91-ви псалм По думите й себестойността е 500 евро на кв. м и печалбата не е най-важното

Нова Зеландия забрани продажбата на щурмови и полуавтоматични оръжия

САЩ прехвърлиха шест стратегически бомбардировача в Европа

Рейтингът на бразилския президент се срина само след три месеца на поста

Времето ще бъде облачно

В лагера на Черна гора: Вярваме, че няма да паднем

Шефът на федерацията в Косово пожела успех на отбора

На 21 март 2019 да почерпят

Захариева на форум на жените в Япония Външната ни министърка на визита в Страната на изгряващото слънце

Разследват пловдивчанин за голи снимки на малките му дъщери

5 млн. лева зад „зелената“ лъжа за Шабленското езеро Премиерът Борисов е подведен с измамата

Ти на мене, аз на тебе Каква ще е ползата от повторното отваряне на студеното досие „Приватизация“

Като изключим част от енергетиката, а също и от отбранителната индустрия, всичко в България вече е приватизирано. Не броим здравеопазването, но там нещата са по-различни. Както и в селското стопанство. То си е предмет на друг анализ.

28 години след промените през 1989 г. брутният продукт на страната се произвежда основно в частния сектор. И по съпоставими цени вече е по-голям от времето на т. нар. развит социализъм.

Ако трябва да обобщим, пътят на България лъкатушеше от едната крайност в другата. Започна се с тотално „разграждане на системата“, мина се през някакво отрезвяване и много, ама много бавно се почна пак от изходната точка. Приватизацията е неотделима част от този път. Това беше нещо като задача в зората на демокрацията и на пазарната икономика, поставена ни от МВФ и от Световната банка.

Според бившия главен прокурор Никола Филчев активи за около 30 милиарда лева са били продадени реално срещу скромната сума от 3 милиарда. За повечето хора приватизацията у нас се определя като големия грабеж, като източване и обогатяване на едни господа и другари за сметка на построеното от няколко поколения българи.

Сега, за кой ли път, отново се поставя въпросът за отваряне на затвореното „студено“ досие на приватизацията. И за търсене на отговорност от онези, които носят евентуално някаква вина за ограбването на икономиката. Казусът е интересен, не само защото има чисто юридически измерения, но и защото пак вади на бял свят проблема с вината и отговорността. Той съвсем не е само юридически и икономически, а е преди всичко политически. И може да донесе дивиденти, ако бъде отработен и изпълнен както трябва.

Малко история. Начало на приватизацията дава правителството на Любен Беров. В края на 1992 г. е приет закон за преобразуване на държавните и общински предприятия. Държавната собственост е трансформирана в ООД-та или АД-та. За няколко месеца са преобразувани 1500 фирми, после нещата продължават. Първата сделка беше за някаква малка бензиностанция в Североизточна България, щастливият собственик стана телевизионна звезда. Какво ли прави сега?

Последваха и по-големи покупки – известни европейски и световни фирми се пробваха и получиха апетитни хапки под формата на български заводи и предприятия, основно в преработвателната и хранително-вкусовата индустрия.

Приватизацията продължи и при правителството на Жан Виденов. Той продава 69 предприятия с активи за 22 млн. лв., гласи официалната статистика. По това време започва и т. нар. масова приватизация. По-възрастните си спомнят опашките пред пощенските клонове за бонови книжки. Чрез инвестиционните левчета на всеки български гражданин новоосновани фондове придобиваха активите на държавни фирми. Някои успяха и до ден днешен управляват успешно компаниите, други се провалиха с гръм и трясък и от „техните“ заводи останаха само руини. И това трябва да е предмет на ревизията, обявена от сегашния кабинет на Бойко Борисов. Надяваме се…

Между другото – има още хора, които не знаят какво да правят с тези оцветени в зелено книжки. Съветът на експертите е – идете в Централния депозитар и вижте какво стои зад вашите символични пари. Може и да спечелите, ако продадете боновете си – някои от фирмите се търгуват на фондовата борса, други отдавна ги няма.

Разцветът на приватизацията е при кабинета на Иван Костов. Пак според официална информация за четири години по време на управлението му са продадени активи за близо 150 млн. лв. Това сочат данните, а всъщност стойността е многократно по-голяма. Смята се, че при Костов са раздържавени половината от всички предприятия в страната.

Има класически примери – Металургичният комбинат „Кремиковци“, продаден за 1 долар, „Авиокомпания „Балкан“, харизана за 150 000 долара, „Химко“, „Нефтохим-Бургас“, „ОЦК-Кърджали“, „Девня-Цимент“, „Плама-Плевен“…

Епохата на Костов ще остане в историята и с т. нар. РМД (работническо-мениджърски дружества). Създадени специално за целта, те участваха в приватизацията, като плащаха в началото само 10 процента от реалната стойност, а останалите пари можеха да бъдат издължени след време и чрез компенсаторни инструменти. Съкращението придоби популярност и като Разбойническо-Мародерски Дружества. Каква е била обаче ползата или вредата от тях, историята все още мълчи. Ето още една тема, ако се стигне до отваряне на „студените досиета“ на приватизацията у нас.

В интерес на истината, при следващите правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов, раздържавяването зацикля. Може би по обективни причини – малко беше останало, предишните свършиха „тежката“ работа. Но все още висят въпросителни около цената на продажбите на ЕРП-тата, на БТК и „Булгартабак“…

И до ден днешен у нас съществува специален орган – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Каквото е приватизирала – приватизирала го е. Втората част от името обаче нещо не ни се връзва с функциите и задълженията й. Щом сегашното правителство смята да ревизира сделките със задна дата, значи имаме признание, че контролът нещо е куцал…

Има и доста успешни инвестиции

Теглейки чертата, не можем да не отбележим и някои изключително успешни инвестиции в България при приватизацията. В добивната индустрия това са предприятията на “Минстрой холдинг”, на “Елаците мед”, “Асарел Медет” и др. Бургаският “Лукойл Нефтохим” направи огромни вложения в модернизация на производството, “Солвей Соди” в Девня е световен лидер.

Списъкът може да бъде продължен с успешното развитие на пивоварната индустрия, която като цяло у нас е собственост на най-големите световни компании в този бизнес. Има и други примери.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. „Като изключим част от енергетиката…“ ми звучи: „Като му отрежем главата на автора, останалата част би могла да съществува напълно автономно.
    И за непросветените – 38% от тока в България се произвежда с въглища добити в три държавни рудника. Около 80% директно е произведен в държавната ТЕЦ 2. Около 31% от тока се произвежда в държавната АЕЦ Козлодуй… Или какво излиза – 66% от енергетиката е Държавна. Но за автора, това е само част. Ако тази „част“ спре да функционира и през сезонът с най-малко потребление /есенния/ ще има СЕРИОЗЕН недостиг на ел енергия.

    1. Получило се е двусмислие. Извинявам се! 80% от добития от лигнитни въглища ток.

  2. Една история за това как съм върнал съпруга си. Моят свят и животът ми се върнаха! След една година на разбити отношения, съпругът ми ме уведоми за причините. Чувствах се, че животът ми е на път да свърши, почти се самоубих, бях емоционално настроен от много дълго време. (Благодарение на един магьосник, наречен NHAGA), когото срещнах онлайн. Един верен ден, докато плават през интернет, съм свидетел на свидетелството на тази велика жена. Някои хора свидетелстват, че тя е върнала своето бивш гадже, някои признават, че тя възстановява матката, изцелява рак и други болести, някои признават, че може да хвърли заклинание, за да спре развода и т.н. Също така срещнах специално свидетелство за жена на име CINDY, тя свидетелства за това как тя е довела нейния приятел Ex за по-малко от два дни и че в края на своето свидетелство тя се е отказала от имейл адреса си д-р Нимага. След като прочетох всичко това, реших да опитам. Свързах се с нея по електронна поща (nhagasolutions@gmail.com) и обясни проблема и тя ми каза да не се притеснявам, че след 72 часа съпругът ми ще се върне при мен. За моя изненада съпругът ми дойде при мен и ме помоли да му простя. Решихме проблемите си и сме по-щастливи от преди …
    Д-р НХАГА е наистина талантлива жена и няма да спра да я публикувам, защото тя е чудесна жена … Ако имате проблем и търсите решение за решаване на всички ваши проблеми Свържете се с нея по електронната си поща (nhagasolutions @ gmail. com whatsapp +8615896959181

  3. Този който спечели бензиностанцията ми е идол. Студенту, взе заем 128 000 долара в кеш и отиде в Канада а бензиностанцията на банката. Бнт и филмче разследване правеха. Будно момче се оказа.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.