На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Турция засилва офанзивата в Сирия (ИНФОГРАФИКА)

Пол Маккартни често сънува Джон Ленън

Чакаме чернокопа да дойде от Румъния Морето край Варна е пълно със сафрид

Борисов: Борбата с тероризма и радикализма на Балканите и в Европа ще бъде основна тема по процеса „Акаба“

Ивайло Иванов: Убитата в „Младост” е разстреляна от свой познат

Българка има най-ниския глас на планетата Марияна Павлова отдавна мечтаела за рекорда

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев: Задържан е убиецът на четиримата жертви

Частните уроци поскъпнаха двойно Над 2800 лева излиза подготовката на седмокласник

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 14 октомври 2019

Опозицията на Орбан се цели в Будапеща

Три идеи за превенция на корупцията

Процедурите по Закона за обществените поръчки трябва да минават на тест със специален софтуер

Нужни се електронни търгове, проверки за свързаност и на активи в чужбина

Възможни са два подхода към държавната политика за борба с корупцията. И двата са относими към явлението в широкия му смисъл – като всяка форма на злоупотреба с публична власт, а не само като престъплението „подкуп” по смисъла на Наказателния кодекс.

При първия – „традиционен”, се разчита на наказателното преследване, съдебните процеси и санкциите. Тук държавата върви след събитията. Тя е в ролята на догонващ. Общественият ресурс вече е използван за нечие лично обогатяване, а доверието към съответната институция накърнено.

Вторият подход акцентира на превенцията. Споделя се разбирането, че превенцията на корупцията е много по-важна от репресията. Това е подходът на съвременната, модерната държава, защото цели създаване на условия за изключване на нарушения на закона. Целта тук е не повече корумпирани в затвора, а по-малко-корумпирани въобще.

За съжаление вторият подход е твърде ограничено развит в България и като законодателство, и като административна практика. Същността му се свежда до идентифициране на факторите, които формират благоприятна корупционна среда и създаване и последователно прилагане на административни правила и механизми, които да ги елиминират. В България такива фактори са – непълният предварителен контрол върху почтенността на процедурите за възлагане на обществени поръчки, „дистанцията” на новите технологии от тези процедури, недостатъчната прозрачност на имущественото състояние на овластените на всички нива лица, липсата на обучения за административни нарушения, които засягат независимостта на държавните служители.

Следващите три предложения са малка част от възможностите за извеждане на превенцията на корупцията като приоритет. Възлагането на обществени поръчки е рискова процедура за корупция или злоупотреба с обществено положение в частен интерес. Азбучен пример тук е случаят „Батко – братко“ отпреди десетина години.

Една от опциите за изключване на съмнения или практики за възлагане на такива поръчки на близки на държавни служители, участващи в процедурата роднини, търговски дружества с тяхно участие и др. е въвеждане на софтуеър, който автоматично да извършва проверка дали сред кандидатите има свързани с възложителя или негови служители лица. Накратко идеята е всяка процедура по Закона за обществените поръчки, без значение дали възложител е министър, кмет или директор на училище, да преминава през проверката на този софтуеър. Контролът е предварителен. Той трябва да се прави след изясняване на списъка на изпълнителите и посочените подизпълнители, но преди съответната комисия по възлагане да е започнала работа по оценка на офертите. Ако има длъжностни лица със свързани по смисъла на закона лица сред кандидатите те трябва да бъдат отстранени от процедурата и да им се потърси отговорност защо не са го направили по своя инициатива.

Как би погледнало общественото мнение на подобна новация ? Очевидно положително, защото този механизъм би изключил изцяло шуробаджанащината и нездравите бизнес-връзки като фактори при вземане на решение за разходване на публични средства.
Ето и детайли.

На проверка за свързаност сред кандидатите следва да подлежат не само възложителя и негови служители, но и външни експерти, наети по процедурата като членове на комисията по възлагане или за други дейности по процедурата. „Свързаността“ следва да се дефинира максимално широко. Като свързани с държавния служител лица следва да се приемат не само търговски дружества, в които самия той или негови роднини по права линия без ограничения в степените и по съребрена линия и по сватовство до четвърта степен включително участват в капитала или в управителен или контролен орган. Свързани следва да бъдат и компании, в които участие има или е имал съдружник, бизнес-партньор на овластения или такива, в които без ограничение във времето той е участвал. Функционирането на софтуеъра следва да се възложи на централен държавен орган, който всеки шест месеца или в друг подходящ срок да докладва на постоянна парламентарна комисия резултатите от прилагането му. Възложителите следва да са задължени да представят на този централен орган списъци на компаниите кандидатите за изпълнители и подизпълнители и на служителите, участвали в съответната процедура.

Този механизъм може да бъде внедрен чрез изменение в закона за обществените поръчки или поправка в действащото антикорупционно законодателство. Интересно е, че такъв ред действа в съседна Румъния.

Електронните търгове за възлагане на обществени поръчки бяха предвидени като процедура, както в отменения, така и в чл.89 – 91 от действащия закон /в сила от 15.04.2016г../. Тази възможност се състои в автоматично оценяване на постъпилите оферти по предварително зададени критерии. Изключването на човешкия фактор изключва и възможността за субективно оценяване на офертите с оглед на частни интереси. Проблемът тук се състои във факта, че тази възможност не е част от практиката. Все още е нищожен броят на обществени поръчки възложени чрез електронен търг. Справка на сайта на Агенцията за обществените поръчки през 2015г. показа, че едва пет от прегледани 3 000 процедура са проведени по тази новация.

Същевременно опитът на Естония е недвумислен – след масовото въвеждане на електронните търгове при възлагане на обществени поръчки индексите на корупция рязко намаляха.

Процесът на внедряване на тези търгове в българската практика може да бъде рязко ускорен чрез предвиждане на стимули за възложители, които ползват тези процедури, задължително провеждане на електронни търгове при обем на поръчката над определена стойност или на отделен вид/видове поръчка, определяне на държавен орган, който да наблюдава и анализира процеса и предлага мерки за подобряването му.

Имуществените декларации на държавните служители са много важен индикатор за начина им на живот съответно за наличие на незаконни доходи. Те и най-вече тяхната публичност са спирачка за корупция. Ето защо предвиден ред за подаване, задълбочена проверка и публичност на тези документи са базисни условия за ограничаване и затормозяване на корупционните практики.

България има относително добро законодателство и правоприлагане и по трите критерия особено що се касае до високите на нива на публична власт, съгласно закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични длъжности. Всички държавни служители на ниско и средно ниво подават имуществени декларации по реда на Кодекса на труда и Закона за държавния служител.

Този процес има нужда от задълбочаване в посока създаване на процедура за проверка на недвижимости, участие в компании или собственост на превозни средства в чужбина. Възможно е приходи с корупционен произход да бъдат инвестирани именно зад граница. Това налага чрез участие на България в създаването и прилагането на многостранен държавен акт или чрез добро двустранно сътрудничество да се задълбочи проверката и осветляването на активите на властимащи в чужбина.

Няма никакъв смисъл имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси на лицата, заемащи публична длъжност на ниско и средно ниво да бъдат надлежно прибрани по шкафове и чекмеджета. Тяхното място е на сайтовоте на съответните институции. Необходимо е изменение в закона, което да вмени тази публикация като изрично задължение на съответните ръководители.

Превенцията на корупцията е набор от много мерки. Предлаганите са малка, но съществена част от тях.

 

* Авторът е доктор по право

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Авторът да се научи да се изразява просто, ясно и логично.

  2. DRAN .. DRAN … DRAN … MNOGO .. PRIKAZKI .. ZA .. NISHTO …. KOGATO .. VSI4KI .. PRESTAPNICI .. KOIITO .. SA .. BILI .. VAV .. VLASTA .. OT .. 1989 .. DO … 2017 .. VLIAZAT .. PO .. ZATVORITE .. BALGARIA .. SHTE .. SE .. OPRAVI… VSI4KO .. DRUGO .. E .. PRIKAZKI .

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.