ЕК предупреждава в доклад България за порочни практики при продажбата на гражданство

Пожар избухна на два кораба в Черно море, 10 души загинаха

Легализиране на проституцията и притежаването на оръжие иска главният прокурор на Украйна

Великомъченик Славиша

На 22 януари 2019 да почерпят

Западът против глобализацията И Путин няма да участва в срещата в Давос

Задължават със закон президента на Киргизстан да носи националната шапка

Георг Георгиев: Поне година таксите за българите във Великобритания няма да бъдат променяни

5-годишно дете почина от пневмония след прекаран грип

Ципрас: Македонците разграничават своята идентичност от древногръцкото наследство

Транспортната комисия в ЕК решава за бъдещето на пакета „Мобилност“

ЕС отхвърля възможността за преговори с Лондон по сроковете на предпазния механизъм

Седмица на македонското кино стартира в София

Държавата клечи пред Тома Белев и жена му „Еколозите“ усвояват 100 милиона евро за биоразнообразие

Красиви изпълнения на кънки откриха ледената пързалка в Благоевград (СНИМКИ)

Учени дешифрират ДНК на едни от най-древните мумии на Земята

Илюстрация: Pixabay

Генетици от Националния музей по естествена история на Чили дешифрираха ДНК и сканираха няколко от най-древните мумии на Земята, изработени от индианците чинчоро, информира БНТ.

“В първата мумия, която изучихме, нямаше кости. Тя явно е отливка, кукла, изобразяваща човека, който по неизвестни за нас причини не е превърнат в мумия. Изучавайки това тяло, ние искахме да разберем, какви са били и как са живели индианците чинчоро, с какво са се хранели и дали са роднини на съвременните чилийци“, заяви Вероника Силва от Националния музей по естествена история на Чили.

Културата чинчоро е възникнала преди около 10 000 години на територията на съвременни Перу и Чили. Те са живели в малки селища, хранели са се с морски дарове и са водили прост начин на живот. Чинчоро са едно от първите племена в Латинска Америка, които са усвоили техниката за мумификация. Днес учените смятат, че индийците са се научили да правят мумии благодарение на климатичните промени, които са превърнали пустинята Атакама в по-благоприятно място за живот преди около 7 000 години. Тогава се появява и самата традиция на мумифициране.

При изработването на мумии от покойника са изваждани всички вътрешни органи и мозъка, сваляла се е кожата, след това тялото му се е намазвало с глина и се е прикрепяла свалената по-рано кожа. Все още не е съвсем ясно, защо индианците са превръщали своите починали в мумии – в тяхното общество не са съществували погребални обреди и култ към живота след смъртта.

Силва и нейните колеги са решили да разкрият поне част от тези тайни, изучавайки как са устроени мумиите и как са изглеждали хората, чиито останки са дошли до наши дни. Те са анализирали структурата на тяхната ДНК и са направили снимки на техните черепи и кости с помощта на компютърен томограф.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.