Дете в болница, съсед го би с пръчка

Вижте колко похарчиха партиите в предизборната кампания за евровота

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Честна шуменка намери и върна портфейл с много пари

Бойко Борисов: В момента, в който направим индустриална зона, тя се пълни

Финансиране без ограничения е африкански, а не американски модел

Карикатура Иван Кутузов – Кути

Финансирането на политическите партии и предизборните кампании навсякъде по света е един от чувствителните въпроси, които предизвикват сериозни полемики и скандали. Независимо от типа финансиране на политическата дейност – публично, частно или смесено – могат да се изведат три основни стандарта, които са приети като норма в развитите демокрации. Първият е прозрачност. Гарантира се чрез въвеждане на изисквания за деклариране и публичност на източниците на финансиране и забрана за анонимните дарения. Вторият е лимитиране на прякото финансиране от бизнеса. И третият – контрол върху партийните финанси, осъществяван от изборната и данъчната администрация и/или от независими одитни органи от типа на сметната палата.

У нас, както и за много други теми с ключово значение, политическата дискусия за необходимостта от намаляване на гигантските партийни субсидии, пое в погрешна посока. Първоначалната редакция на Закона за политическите партии от 2004 г. определяше субсидията като 1 процент от минималната работна заплата на получен глас. Тогава това беше 1,50 лв., а сега би било 5,20 лв. Това беше разумен подход. За съжаление тройната коалиция в мандата 2005-2009 г. отмени този принцип и отиде в едната крайност – увеличи десетократно размера на субсидията. Сега се предлага да отидем в другата крайност – нула субсидии и безлимитно частно финансиране. В публичното пространство тази крайност беше обозначена като „американски модел“.

Това обаче няма нищо общо с американската уредба и практика. За сметка на това подобна система съществува в Бангладеш. Там има единствено изисквания за деклариране на даренията по време на предизборна кампания, които надхвърлят определен размер. Няма ограничения за финансиране на кампаниитте от бизнеса, от синдикатите, че даже и от чужбина. Няма ограничения за частно финансиране и в Африка – Кения, Гана, Малави, Мозамбик и др. Тоест можем да говорим по-скоро за африкански модел. Прочее, в Африка има и още по-причудливи законодателни решения. В Бенин са въвели забрана за членове на опозицията да работят в държавната администрация. Не са като нашите, дето уж са опозиция, а се подреждат по апетитни общински бордове и служби в центъра и по места. Щом сме тръгнали към Африка, да вземем да транспонираме, както се казва на брюкселски, и този законодателен модел. Шегувам се, естествено, но шегата не прави идеята за изцяло частно финансиране партиите без ограничения по-приемлива. Първо, защото тази система не е „американска“. И, второ, защото залитането в подобна крайност в една държава, в която корупцията е хроничен проблем, ще има негативни последици за демократичния процес. При това по-драстични отколкото сегашното положение, при което гигантските субсидии са превърнали правоимащите партии в корпорации с хиляди щатни бройки, които преливат десетки милиони от тези публични средства в джобовете на частни медии, рекламни и социологически агенции.

Федералната система на финансиране на партии и кандидати в САЩ е специфична, сложна и предмет на изострена обществена дискусия. Но в никакъв случай не е това, което се предлага у нас като „отворен американски модел“. В най-едър щрих ето как стоят нещата в САЩ:

Първо, там действа своеобразна смесена система на финансиране при федералните избори. Двете основни партии, както и по-малки партии, които отговарят на определени критерии (най-общо: които покажат минимален капацитет за набиране на частни дарения поне в определено число щати) имат право на федерален грант за финансиране на партийната конвенция (конгрес) за номинация на кандидат за президент. Освен това, кандидатите за Конгреса и за Белия дом могат да получат публично финансиране както за първичните избори в своята партия, така и за същинските, при условие, че приемат определени ограничения за разходите, установени по закон.

Второ, има абсолютна забрана за бизнеса да финансира директно партиите и кандидатите. Тази забрана датира още от 1907 г., когато е приет известният Закон „Тилман“. Както изтъква в годишното си обръщение пред Конгреса президентът Теодор Рузвелт, по чиято инициатива сенаторът от Южна Каролина Бенджамин Тилман внася законопроекта: „Всички дарения от корпорации в полза на партийни структури или с политическа цел трябва да бъдат забранени. На мениджърите трябва да се забрани да използват парите на акционерите за подобни цели. Такава забрана ще бъде ефективен метод за предотвратяване на злото, с което се бори антикорупционното законодателство“. По-късно, през 1976 г., с приемането на Закона за финансиране на федералните предизборни кампании, освен на корпорациите, на синдикатите също е забранено да финансират пряко партии и кандидати.

Трето, бизнес финансирането на кампаниите и партийната дейност се прави чрез специфични за американската система „комитети за политическо действие“. Те са напълно независими от партиите и от кандидатите, и статусът им е уреден във федералния данъчен кодекс. Те могат да получават дарения от физически лица, но не безлимитно, а до определен таван. За изборите през 2016 г. таванът за дарения от физически лица в полза на такива комитети беше 5000 долара. Бизнесът може да дарява на комитетите неограничено, но те от своя страна могат да финансират конкретни кандидати и партии до определен размер: 5000 долара за кандидат в първични или същински избори и максимум 15 000 долара годишно за дадена партия. Такива комитети могат да се финансират и взаимно до размер 5000 долара годишно. Регистрираните комитети за политическо действие са близо 2000. Една десета от тях са свързани със синдикатите и събират дарения от синдикалните членове, а останалите са било на идеологически признак, било свързани с определени корпорации, примерно алкохолният гигант „Анхойзер-Буш“, или отделни браншове и гилдии. Целта на съществуването им е именно да се прекъсне пряката обвързаност между бизнеса и партията/кандидата. Комитетите дължат пълна отчетност и публичност на получените финансирания с поименно посочване на източниците. Контролът е драконовски и се осъществява от федералната изборна администрация и от данъчните.

Четвърто, в американската правна и политическа лексика парите, които се дават директно на кандидатите, се наричат „твърди пари“. За тях се отнасят гореизброените ограничения и изисквания. За тях има и установени тавани в даренията, които се правят от физически лица и комитети в полза на партии и кандидати. Законодателството обаче не е въвело ограничения за т.нар. „меки пари“, тоест средства, които се предоставят за всекидневна дейност на партиите, стига да не се използват в предизборни кампании и с тях да не се агитира „за“ или „против“ партия или кандидат. „Меките пари“ и необходимостта от ограничения за тях са предмет на сериозна дискусия в САЩ от години.

Пето, с две по-важни решения на Върховния съд на САЩ бяха направени през годините важни промени. През 1976 г. по делото Buckley v. Valeo беше решено, че политическа реклама, която не съдържа изричен призив в полза или срещу кандидат или партия („подкрепете“, „гласувайте“, „отхвърлете“ и пр.) могат да се финансират и с т.нар. „меки пари“. Въведено е и понятието „независими разходи“ – тоест разходи за предизборна реклама, които се правят от комитети за политическо действие, без обаче да са координирани по какъвто и да е начин със съответния кандидат или партия. При тях няма ограничения, а пред федералната избирателна комисия се декларира само размер, но не и източник на средствата. Основанието е, че всеки има право на свобода на словото, гарантирана от Първата поправка в американската конституция. Все в тази логика през 2010 г. по нашумялото дело SpeechNow.org v. FEC, Върховният съд позволи създаването на т.нар. „супер-комитети“. Те могат да набират дарения в неограничен размер и да правят само „независими разходи“ за агитация, с която подкрепят или отхвърлят даден кандидат, но без да обвързват или съгласуват това с политическа централа или кандидат. Техните донори се декларират поименно в публичен регистър при федералната избирателна комисия.

И накрая, не бива да се забравя, че политическата култура на гражданите в САЩ е много по-различна от тази в България и Европа. Едно от сериозните различия е, че голяма част от американците, които гласуват в избори, смятат за естествена част от изразяването на своята подкрепа за предпочитания кандидат или партия да правят системно малки дарения. По данни на авторитетния изследователски център Pew Research от последните президентски избори, най-висок е процентът на такива хора сред възрастните избиратели 65+, средната класа и получилите образование в колеж или университет.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.