На 24 април 2019 да почерпят

Елена Йончева: Моят свекър е управител на къщите, но преди да познавам това семейство, така че това е абсурдно

Китай демонстрира военноморска мощ Показа за пръв път най-новия си ескадрен миноносец

Вижте най-големите лафове на Емо Чолаков Дългогодишният водещ на БТВ напуска ефира на телевизията

Доналд Туск и Ангела Меркел разговаряха по телефона с Володимир Зеленски

Мехмет Акиф Алакурт ядоса турските жени

Бизнесът срещу саботажа на зимния туризъм Не можем да очакваме хората да се върнат след 4 часа чакане на лифта, категоричен е зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 24 април 2019

„Хемус” задминава Плевен след 3 години (обзор)

Сантра стана телевизионна водеща

Велико Търново домакинства националната дискусия „Общини БГ 2030“

Валентин Николов: В близко време ще бъдат прекратени договорите с американските централи в „Марица-изток“

Родител 1 и 2 в бланките за забавачка в София (обзор) Полетата бяха променени отново на “майка” и “баща”

Лютви Местан трябва да внесе гаранция от 10 000 лева до 25 април

ГЕРБ отстъпиха за адвокатските доноси

Финансистът Красимир Ангарски пред „Труд“: Резултатът от 29 години преход – българите най-бедни в Европа Въвеждането на еврото няма да увеличи инфлацията

За митовете на прехода, за премълчаните истини за 10 ноември 1989 г., за въвеждането на валутния борд разговаряме с финансиста Красимир Ангарски.

Ангарски е сочен за „баща на валутния борд“. Любопитно е дали 21 години след въвеждането на борда, онези, които бяха ревностни негови защитници, има за какво да съжаляват. Ангарски отговаря на въпроси на „Труд“ и за преминаването на България към еврото, за Бюджет 2019, за промените в данъчните закони и затова свършил ли е действително преходът.

– Доц. Ангарски, да започнем от десети ноември. Какво не знаем за събитията отпреди 29 години?
– Много неща не се знаят особено от най-младото поколение, затова трябва да се разказва. 10 ноември е историческа дата, от която България тръгна официално по пътя към капитализма. Според мен десети ноември е повече преврат в БКП, вследствие на политически решения, отколкото на демократични промени. Убеждението, че опозицията, уличните протести и стачки са принудили Тодор Живков да се откаже от властта на 10 ноември 1989 г., според мен е заблуда. Всичко е замислено много преди тази дата и е добре режисиран театър. Усещайки накъде духа вятърът, партийното ръководство започна прехода към капитализма с разработването на т. нар. нов икономически механизъм, който създаде предпоставки за преминаването от планово-административна към пазарна икономика. Впоследствие този нов икономически механизъм бе облечен в законова рамка с разработването на Указ 56. С него предприятията станаха фирми, в т.ч. частни фирми. Междувременно на улиците бе допуснато да се разиграват „постановки“ и стачки (по онова време стачките бяха забранени).

– Ако е истина, че на 10 ноември 1989 г. е извършен вътрешнопартиен преврат, кой стоеше зад него?
– Не мога да кажа кой точно го е извършил, но по всяка вероятност първоначално партийните ръководители са тръгнали заедно, но в впоследствие Живков е бил предаден от своите и свален от власт. Те създадоха и БСП, и СДС.

– Искате да кажете, че СДС е създаден от БКП?
– Така мисля, защото голяма част от партийните секретари преминаха в СДС. На тогавашните митинги – и леви, и десни, съм ходил с Александър Каракачанов, който беше кмет на София. И там виждахме много партийни другари. Много голям смях падаше, когато ги гледахме как веят сини знамена. Никой не може да ме убеди, че смяната на властта не е била подготвена предварително с добре обмислени политически и законови промени, ориентирани към пазарна икономика. Ще посоча и още един факт, който говори за манипулирани действия – Великото народно събрание, в което комунистите имаха мнозинство, по предложение на опозицията – тогава СДС, прие в края на 1990 г. промени в Указ № 56, които разрешиха на държавните фирми безпрепятствено да се разпореждат с изнасяните капитали в чужбина. Едновременно с това контролът бе толкова принизен, че на практика бе сведен до нула.

– А каква е истината за червените куфарчета?
– Нямаше червени куфарчета, имаше червени кредити. Преди 1989 г. основно централната банка (БНБ) играеше ролята на търговска банка с нейните клонове. Когато се правеха Указ №56 и новият икономически механизъм, едновременно се създадоха няколко банки с държавно участие. След „революцията“ или „преврата“, който както иска да го нарече, нахлуха промените и в банковата сфера. Пак отгоре, от партията, решиха да спасяват свои структури и кадри и направиха една от най-големите глупости на прехода. На базата на съществуващите клонове на БНБ се създадоха над 50 търговски банки в цялата страна.

– Как се стигна до фалита на много от банките?
– Банките раздадоха кредити на определени хора, партийни другари, за съмнителни проекти. Повечето от тези кредити нямаха обезпечение. Тогава правителството призоваваше банките: „Дайте да дадем на предприятията да превъртят едни суми и после ще тръгне икономиката.“ След като раздадоха кредитите, министрите призоваваха предприятията да не ги връщат на банките, което доведе до фалитите. Така изтекоха милиарди, след това инфлацията ги измете и тези милиарди не се върнаха. През този период (1990-1997 г.) България фалира два пъти. Първия път при Андрей Луканов, а втория- при Жан Виденов. И двата пъти причините са идентични – лошо управление на държавата в условията на краен либерализъм, липса на реформи, неосъществен контрол на държавата върху държавната собственост.

– Сочат ви за баща на валутния борд. Кажете, кое наложи въвеждането му?
– Валутният борд беше въведен, за да се спаси България от тежката икономическа криза и пълен фалит на държавата, поради невъзможността да се управлява ефективно страната в условията на краен пазарен либерален режим, либерална икономика и либерална парична политика. Валутният борд беше въведен на 1 юли 1997 г. Фондът лансира идеята за въвеждането му още през 1996-а по време на правителството на Жан Виденов, той обаче отказа. Сигурен съм, че ако го беше приел, щеше да управлява дълго. Защото МВФ само така щеше да осигури необходимото спасително финансиране за България.

– Участвал сте в преговорите с МВФ, как се съгласиха да се случи споразумение при служебно правителство?
– Участвал съм и в четирите най-важни срещи на най-високо ниво с МВФ. Първата е след избора на Петър Стоянов за президент, още преди да встъпи в длъжност, когато той пое политическия ангажимент и гаранция за провеждането на реформи и въвеждането на валутния борд. Втората среща бе в делегация, водена от Иван Костов във Вашингтон, когато той също пое политически ангажимент след изборите СДС да извърши реформите. И може би най-важната среща бе на Стефан Софиянски в качеството му на служебен премиер с тогавашния управляващ директор на МВФ Мишел Камдесю, със заместник-изпълнителния директор на фонда Стенли Фишер и с директора на Първи европейски отдел Майкъл Деплер. На тази среща Камдесю ясно заяви, че не вярва на България и ще бъде прецедент, ако МВФ сключи договор със служебно правителство без действащ парламент. След дискусията успяхме да се договорим, че правителството ще приеме и изпълни предварителните условия на фонда за сключване на споразумение. Въпреки това той пожела да му посочим конкретна личност, която пряко ще отговаря за новата икономическа политика, за разработването на законите на валутния борд и изпълнението на предварителните условия на МВФ. Без да се замисля много, Софиянски посочи мен за бъдещ министър по икономическата политика, отговарящ за въвеждането на борда. Тогава Камдесю директно ме попита дали ще се справя с тази тежка задача. Тъй като за мен това предложение беше изненадващо, доста се смутих, защото с отказа си щях да изложа премиера, а със съгласието си да поема огромен риск и отговорност. Целият процес по разработването на законите за въвеждането на борда трябваше да приключи само за 45 дни. Докато мислех, Камдесю ме попита дали съм участвал в разработването на закони. Отговорих му положително и тогава той стана, стиснахме си ръцете и се съгласи да сключим споразумението. Последната четвърта среща беше в делегацията на президента Петър Стоянов, след като се подписаха споразуменията с МВФ и Световната банка във Вашингтон.

– Имахте ли някакви колебания и резерви при въвеждането на борда?
– Предлагаха ни ортодоксален валутен борд, който да се регистрира в Швейцария. За шеф беше определен един немски банкер. Освен това МВФ много държеше да вържем лева за долара, а аз настоявах за марката. Убедих в това тогавашната шефка на фонда за България Ан Макгърк с една разходка на Витоша. Докато вървяхме из планината и си говорехме за коя валута да вържем лева, Ан не даваше и дума да се продума за друго освен за долара. Аз настоявах за марката, за евроориентацията на България, макар че по това време бяхме почти фалирали. Тръгнахме по една пътечка, която се разклони на две – дясната отиваше към ски-пистата, лявата – към хижа. Казах й: Аз съм бивш ски-състезател, затова тръгвам към ски-пистата. Това е пътят на България. Това е пътят към Европа. Това е марката. Макгърк постоя известно време като вцепенена, а после тихо добави: „Добре, ще те последвам“. Така вързахме лева за марката, а после за еврото, което се оказа най-добрият вариант за страната ни. Разбира се, този разговор бе повече в сферата на шегата, но много често точно такива неформални срещи помагат в постигането на стратегически решения. През цялото време на преговорите играехме тенис с екипа на МВФ и винаги ги биехме, което издигаше нашия авторитет. При едно от посещенията й заведохме Ан Макгърк на опера на открито (на мястото на мавзолея). След представлението тя беше толкова впечатлена, че възкликна: „Как можахте да направите такава прекрасна опера, а не можете да намерите четирима съмишленици, които да оправят тази малка държава!?“

– Изчерпан ли е вече бордът и състоятелни ли са твърденията, че именно той е една от причините за ниския икономически растеж?
– Бордът не е изчерпан, той може да продължи да действа още. Когато го правехме, нямаше в света пример за излизане от борда и това предизвика най-големия спор. Противниците на борда твърдяха, че ако влезем, после няма как да излезем. Затова разработих механизма как да стане излизането – неслучайно настоявах да се вържем към марката, а след като тя стане евро, и ние автоматично да въведем еврото. Това е направено, без да се налага гласуване от парламента, без да се гласува нов курс. Убедих и Джефри Сакс, който беше против валутните бордове, да признае, че за България друго решение няма. Несъстоятелни са твърденията, че валутният борд пречи на икономическия растеж. Подобни тези изразяват хора с мераци да се обезценят парите, да се пусне инфлацията, за да тръгнела икономиката нагоре. Левът има над 100% покритие и няма никакъв проблем. Излизане от борда може да стане само чрез преминаване към еврото. Забавянето на въвеждането на еврото в България доведе до мита, че въвеждането му щяло да има повече минуси, отколкото плюсове. Световната практика показва, че не е така. Левовете са чекове с валутно покритие и трябва да се въведе оригинала. Противници на това са онези, които натрупаха лоши кредити през последните 20 години и нежеланието на БНБ да се трансформира в банка, която се контролира от Европейската централна банка. Нашата БНБ ще стане подчинена на Европейската централна банка и това е. Някои хора смятат, че това не е добре. Смятам, че е добре, тъй като сме доказали, че не можем сами да управляваме без някой да ни наблюдава.

– Въвеждането на еврото няма ли да увеличи инфлацията?
– Няма да я увеличи. Въвеждането ще стане по сегашния курс. Просто ще се заменят купюрите. Тези несъстоятелни аргументи се използват, за да се създаде страх у населението, че стоките ще поскъпнат и хлябът, например, от един лев ще стане едно евро, което е абсолютно несъстоятелно.

– Свърши ли преходът?
– Преходът продължи бавно с повтарящи се фалстартове. Всяко ново правителство започваше отначало без програма или с програма, която не спазваше, и всяка политическа сила едно говори, преди да спечели изборите и друго прави, след като вземе властта. Замяната на административната икономика с пазарна се извършва много бавно. Осъществява се предимно реформа в политическите отношения. В социалните сфери България беше и остава една от най-бедните страни в Европа. Как да е приключил преходът? Има ли сектор от икономиката, или нещо от държавата, което да функционира, така както функционира в развитите европейски държави? Това е защото нас ни приеха в ЕС по политически причини. Все още не сме пълноправни членове, защото не сме в Шенген, не сме в еврозоната, не сме в европейския банков съюз. ЕС е създаден навремето като клуб на богатите. Целта е богатите да станат още по-богати и да си разширят още пазарите. В един момент решават да вземат и някои от бившите социалистически страни, ако изпълняват определени критерии. Ние изпълнявахме някои от критериите и ни приеха. След това започна кризата и в ЕС разбраха, че нямат органи, които да наблюдават какво се случва. Ето, от Евростат твърдят, че някои държави подават неверни данни. Сега тепърва тръгват да създават надзорни органи, в т.ч. банкови надзорни органи и други такива.

– Смятате ли, че арестите на бизнесмени са един вид опит за ревизия на прехода и по-скоро на приватизацията?
– Ако ги приемем като опит за ревизия на прехода, то тя е фатално закъсняла. Навремето, когато изготвяхме данъчните закони, бях предложил да има раздел данъчна полиция. Тогава скочиха адвокатите в парламента и казаха, че тече първоначално натрупване на капитала и не трябва наказанията да бъдат толкова сериозни, колкото са по света. Бях споделил опит от САЩ, от Европа, но те твърдяха, че в България режимът трябва да е по-лек. Досега не съм чул в страната ни някой да е изпратен в затвора затова, че не си е платил данъците. Първоначално в нашето законодателство бе записано, че който попълни декларация или даде отчети с невярно съдържание, с цел избягване на данъците при особено големи размери, без да е ясно кои са тези големи размери, подлежи на наказателна отговорност. Създаден беше неработещ текст. Как ще докажат, че ти умишлено си подал неверен отчет? Всички се оправдават, че счетоводителят им го е попълнил така. Тепърва трябва да се създават регулации, които да са работещи.

– Как ще коментирате промените в данъчните закони, които в момента се обсъждат в парламента?
– Като слушам дебатите в парламента и медиите разбирам, че става въпрос за увеличаване на данъците и усложняване в администрирането със сложни схеми за определяне размерите на конкретната данъчната тежест, което в крайна сметка ще пречи на ефективното събиране на данъците. Вместо да се опростява изчисляването и администрирането на данъците, то се усложнява. Оттам се усложнява и контролът и в крайна сметка ефективността няма да е задоволителна.

– А какво ще кажете за Закона за Бюджет 2019?
– Много се говори за увеличение на разходите, но не се конкретизира за какво точно ще се използва това увеличение. Това е и добре, и зле. От една страна се увеличават разходите, от друга страна – не се дават гаранции за ефективно използване на планираните средства.

– Накрая как бихте обобщили прехода?
– Според мен преходът от социализъм към пазарна икономика беше неуспешен. Не толкова в буквалния смисъл на думата, а защото стана по най-бруталния, нечестен и в много случаи престъпен начин. От 29 години непрестанни реформи резултатът е, че днес сме най-бедните в Европа. Икономиката, общественото имущество и земята буквално бяха разграбени. Селското стопанство беше безвъзвратно разбито със закона за връщане на земята в реални граници. Повечето от предприятията бяха фалирани или приватизирани с разграбване или на безценица. Законите за функциониране на пазарната икономика бяха приети така, че да не действат реално. Същото стана и със съдебната система. Хем я има, хем не действа ефективно. От 1990 г. се смениха 16 правителства. Всичките обещаваха реформи и всички те започваха от начало, все едно преди тях не е направено нищо. Наблюденията и оценката отвън показват, че „България е страна на повтарящия се фалстарт.“ Нямам претенции, че разказът ми е пълен и отразява всичко което се случи през тези 29 години. За съжаление, някои от ключовите участници със съдбовни решения за прехода като Николай Добрев и Александър Божков платиха с живота си. Време е, както в началото на прехода, когато най-непримиримите врагове загърбиха споровете и се съгласиха на радикални реформи за преодоляване на кризата, така и днес да потърсим общ език за спасяване на остатъците от държавата.

Нашият гост
Доц. Красимир Ангарски е един от най-известните български финансисти, участвал активно в изработването на съвременната данъчна система и банковите закони. Консолидирал банковата система в България и ръководил процеса за въвеждането на валутния борд като министър на икономическата политика. Заемал важни постове в управлението на държавата и нейната администрация. Секретар по икономическата политика на президента Петър Стоянов. Една от малкото фигури на прехода, която остава с високата си експертиза и репутация извън обсега на политическите компромати и интриги.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Българите никога няма станат по-богати заради манталитета си, заради търпимостта към прeстъплeния, дори уважение вместо презрение към тарикатите и непоносимост към морал, здрав разум и логика. Няма защо да се обвинява този или онзи. Това е България!

  2. Преди 30г ПАК бяхме на последно място, също и преди 40 и 50 години! Хората също не стоят на едно място, така, че вървим в правилната посока , но не толкова бързо, колкото ни се иска! Някои от нас са по-напред, но така е, няма пълна справедливост!

  3. Силно ме смути тезата, че Александър Божков е платил с живота си за реформите??? Не може Ангарски да не знае кой беше Божков и с какви точно „реформи“ беше известен.

  4. Професор Ангарски, аз нещо не разбрах-сега сме най-бедните в Европа след 29 г. преход, ами преди 29 г. на кое място бяхме-май само Румънците беха по-бедни от нас, но сега и те са дори пред нас и цяло чудо ще е ако ги настигнем следващите 20-30 г…..

  5. Груба лъжа! Виденов се съгласи за борда, но костов и кръжеца кърлежи около него на инфуза на луканов ревяха, че това било отказване от независимост…

  6. Arno, ala zoshto trebva nekoi da ni kontrolira i da ni e sudnik ? Nie sme SVOBODNI LIUDE BY GOD’S DECREE !!! PROKLET E ONZI COVEK , KOITO UPOVAVA NA DRUG COVEK ! ZA SVOBODATA SE BORIM KATA DEN !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.