Борис Джонсън е получил кислород, но не е бил интубиран

15-годишна опита да се самоубие, лекари спасиха живота й

Пожар избухна в апартамент в Русе

Ню Йорк може да използва паркове си за погребения на жертвите на COVID-19 като крайна мярка

Полицейска акция се провежда в махала в Благоевград

Ухан отменя и последните ограничения свързани с коронавируса

Шофьор на самосвал пострада тежко от токов удар

Турция лекува пациенти с Covid-19 с преливане на кръвна плазма от оздравели от вируса

Индия ще разреши износа на определено количество хидроксихлорохин

Славчев: След буриите и катаклизмите ще се види кои са лидерите в „Левски“

Възстановява се работата на Автогара Стара Загора

Илияна Йотова към медиците: Нито един щаб или закон нямат значение без вашата отдаденост Здравеопазването трябва да бъде сред най-важните политики, така както днес лекарите са на „първа линия”

Апаши откраднаха 64 метра електропроводници в Павликенско 19-годишен сви велосипед в Бяла черква

СЗО: В света не достигат 5,9 милиона медицински сестри

Проф. Асен Балтов: Приетитe в „Пирогов“ с COVID-19 преди това са били на домашно лечение с антибиотици

Хората с ниски заплати с повече данъци от бизнеса Българите държат все по-големи суми в офшорни зони

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Голям е делът на сивата икономика

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2020 г., в който прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да бъдат поставени във фокуса на управляващите, за да вземат мерки за разрешаването им.

Данъчна политика

Българската данъчна система продължава да бъде благоприятна за растежа, макар и с ограничен преразпределителен ефект, пише в доклада на Европейската комисия. Данъчната тежест е относително слаба (29,9% от БВП през 2018 г.). Разбивката на данъчните приходи за 2018 г. като дял от БВП показва, че косвените данъци възлизат на 15,2% от БВП, преките данъци – на 6% от БВП, а социалните вноски – на 8,7% от БВП. По този начин тежестта пада основно върху косвените данъци. Разбивката на приходите по вид данъци показва по-голям дял, осигуряван от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), докато делът на приходите от корпоративния данък е по-малък. Що се отнася до приходите от данъците върху потреблението, най-голямата част се осигурява от данък добавена стойност (ДДС). България е една от малкото държави-членки на ЕС, с много широка база за ДДС и само с една намалена ставка на ДДС (за туристическите услуги).

Данъчната система действително е регресивна. Проучването „Данъчните политики в ЕС“ за 2020 г. показва, че най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи, особено когато се вземе предвид цялостната картина на данъчните облекчения. Действителните средни данъчни ставки върху корпоративните доходи са сред най-ниските от всички държави-членки на ЕС, а структурата на данъчната система не насърчава преразпределението. Същевременно относително малките данъчни приходи ограничават възможността на правителството да финансира основни обществени услуги (здравеопазване, образование, инфраструктура и др.), което би могло да спомогне за намаляване на социалното неравенство, посочват от ЕК.

Подобряването на спазването на данъчното законодателство също би могло да увеличи публичните приходи и да подобри данъчната справедливост. Редица проучвания и оценки показват относително голям дял на нереализирани данъчни приходи в България в сравнение с други държави от ЕС поради сенчестата икономика и неспазването на данъчни задължения. Предизвикателство, изглежда, е събирането както на данъците върху потреблението, така и на тези върху доходите. Разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС се очаква да нарасне през 2018 г. до 13% от 12,8% през предходната година, пише в доклада на ЕК. Същевременно приходите от други данъци върху потреблението, включително акцизите, намаляват както като процент от БВП, така и като процент от частното потребление.

Тревожно е също така, че оценките за благосъстоянието, държано в офшорни центрове, показват увеличение от 50% между 2015 г. и 2016 г. (последните години, за които има данни), пише в доклада на ЕК.

Подобряването на спазването на данъчното законодателство е приоритет за данъчните органи. Националната агенция за приходите (НАП) изпълнява всеобхватна основана на риска програма за постигане на съответствие, насочена към данъкоплатците с по-голям риск от неспазване на законодателството, като например търговците на горива, работодателите в строителството, ресторантите, търговията на дребно, туризма и тези, които се занимават с електронна търговия. Основният приоритет на програмата е да насърчава доброволното спазване чрез кампании за повишаване на осведомеността и чрез пряко общуване с данъкоплатците. Според органите навременното събиране на задължения се увеличава и размерът на данъчните загуби в някои категории данъци, като данъците върху доходите и социалноосигурителните вноски, е овладян.

В същото време митническата служба инициира редица законодателни промени за подобряване на събираемостта на акцизите, поставяйки акцента върху горивата. В резултат на това приходите от акцизи се подобряват, но все още изостават от номиналния растеж на потреблението. Освен доброволните мерки за спазване на законодателството, евентуалното подобряване на данъчните и митническите одити също би могло да спомогне за постигане на целта за подобряване на събирането на данъците. Изглежда, че при одитите липсват ясна насоченост, наблюдение и проследяване на резултатите от тях, посочват от ЕК.

Българските органи предприеха редица действия за намаляване на тежестта при спазването на данъчното законодателство. Те включват възможността за автоматична регистрация по ДДС за дружества, безналични плащания на данъчни задължения и социалноосигурителни вноски, нови електронни услуги, както и предварително попълнена данъчна декларация за данъка върху доходите на физическите лица.

Положителната тенденция (между 2007 и 2012 г.) обаче се е обърнала и от 2017 г. насам времето, необходимо за спазване на данъчните задължения, се е удължило. Според последните налични данни средните по големина български предприятия се нуждаят от най-голям брой часове (441 часа) в ЕС, за да спазят данъчните си задължения (171,5 ч средно за ЕС; В ЕС най-малък брой часове са необходими в Естония – 50). Данните от изследването показват, че по-голямата част от времето се изразходва за спазване на изискванията за ДДС и за възстановяване на ДДС.

В България данъчното облагане, свързано с околната среда, има относително голям дял от данъчните приходи. Това се дължи основно на голямото потребление на енергия, а не на строга данъчна политика за опазване на околната среда или на подходящо равнище на данъчно облагане, посочват от ЕК. Българската икономика е най-енергоемка и с най-голям интензитет на емисиите на парникови газове в ЕС, като въглищата са основният енергиен източник. В страната липсва ясна ориентация по отношение на данъчната политика за опазване на околната среда, като съответните данъци се разглеждат просто като източници на приходи, а не като инструменти за оказване на влияние върху стимулите за дружествата и физическите лица, посочват от ЕК. С корекции в данъчната политика биха могли да се въведат стимули срещу вредни за околната среда действия, като в същото време се насърчат интелигентните и екологосъобразни инвестиции.

Държавни предприятия

Резултатите на държавните предприятия в България продължават да будят безпокойство, посочват от ЕК. Държавните предприятия (ДП) към централното държавно управление – около 220 бр. от общо над 900 държавни предприятия в страната, представляват около 90% от всички активи на държавните предприятия. Те представляват повече от 5% от заетостта и техният оборот е над 10% от БВП. При тях съотношението на задлъжнялост към БВП се е увеличило до 20,5% през 2018 г. от 18,7% през 2017 г., а общите им печалби са намалели през същия период. Около половината от пасивите принадлежат на губещи предприятия. Въпреки че размерът на задълженията, гарантирани от държавата, е много ограничен, много често държавата предлага подкрепа на ДП, за да преодолеят финансови затруднения.

Държавните предприятия преобладават в системно губещия и силно задлъжнял сектор на комуналните услуги. Въпреки тежкото икономическо положение на някои големи ДП, на този етап няма планове, целящи подобряване на техните финансови и оперативни резултати. Уредбата за корпоративно управление на ДП в България е изложена на уязвимост в широк кръг от области, сред които: слабите координация и наблюдение на собствеността; управителните съвети, които не винаги са независими, квалифицирани и определени по прозрачен начин; ограниченото разкриване на информация; случаите на липса на равни условия на конкуренция с частния сектор, пише в доклада на ЕК.

България провежда мащабна реформа на корпоративното управление на ДП. Инициативата бе част от подготовката за кандидатствате за Валутния механизъм II (ERM II). През август 2018 г. започна проект за техническа помощ с Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Законът за цялостно преразглеждане на реда за корпоративно управление на държавните предприятия беше приет през октомври 2019 г., но реформата ще приключи, когато подзаконовите актове бъдат изготвени и приведени в действие.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.