Президентът Радев и представители на правителството не бяха на церемонията

Тленните останки ще почиват в семейната крипта в двореца Врана

Единственият български монарх от Третото българско царство, непогребан в България - цар Фердинанд, намери вечен покой на българска земя. Тленните останки на монарха бяха пренесени от град Кобург в София и бяха положени в двореца Врана.
Желанието му костите му да бъдат положени на българска земя бе осъществено след 76 години - монархът почива през 1948 г. в изгнание.

Ковчегът пое към София от Германия малко преди обяд на 29 юни, сряда. От вратите на парка Врана пое с почетен шпалир от гвардейци към двореца.

Тленните останки бяха внесени в главното фоайе под звуците на “Шуми Марица” и Траурния марш на Българската армия. След това Западно и Средноевропейският митрополит Антоний и Апостолическият нунций е България Лучано Суриани отслужиха православно и католическо опело.

Ковчегът бе поставен в главното фоайе, където всеки можеше да отдаде почит си пред него. Преди това се проведе прощаване в тесен семеен кръг - Цар Симеон II, внук на Фердинанд, а от царското семейство бяха още князете Кирил и Константин-Асен, княгиня Калина със съпруга си Китин Муньос и синът им Симеон-Хасан.

На церемонията присъстваха редица политици и общественици, но главните мъже в държавата - президентът Румен Радев и служебният премиер Димитър Главчев не бяха сред присъстващите.

Единственият държавен глава, уважил събитието, бе Росен Плевнелиев, президент на България 2012-2017 г., там бяха и бившите председатели на Народното събрание Росен Желязков, Огнян Герджиков и Борислав Великов, редица бивши царски депутати и министри като Олимпи Кътев, Гергана Паси, Даниел Вълчев и др. Сред останалите политически представители бяха и Георг Георгиев, Тома Биков и Радомир Чолаков, Андрей Ковачев, Андрей Новаков и Антон Хекимян от ГЕРБ, Йордан Цонев от ДПС, Цончо Ганев от “Възраждане”. От разпознаваемите фигури от ППДБ единствено направи впечатление кметът на София Васил Терзиев.

Кметът на София Васил Терзиев също уважи церемонията.

Дали това е символ на обединение на българската нация, попита “Труд News” Негово Величество Симеон II. “Дай Боже така да е. Това би ме радвало още повече. Фактът, че зачитате историята, е много важен. С това се надгражда, с това се придобива самочувствие”, отговори ни той.

“Преди всичко съм благодарен за това, което става, защото това е за нашата история, за България. Благодаря на Господ, че доживях този момент. Това показва, че ние уважаваме миналото си”, заяви още царят.

На смъртния си одър Фердинанд I питал: „Кога заминаваме за България?“

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. На първо място се изтъкват заслугите му за издигането на Третата българска държава и нейната независимост. От друга страна понася вина за сгромолясването на България в Междусъюзническата и Балканската война. Участието в тях коства стотици хиляди жертви и забележителни териториални и финансови загуби. Твърди се, че заема българския престол по подстрекаване на майка си принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска. Оглавява държавата на 7 юли 1887 г. и става първият представител на Сакскобургготската династия у нас. Фердинанд се определя като модернизатор, с желание да издигне България в Европа не само по граници, а и с авторитет на нейните институции. Строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради. Поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и др. Изпитва и жаден интерес в областта на орнитологията и ботаниката. Открива птици и растения, които носят неговото име. Това е равносметката от четвърт век управление, който се отбелязва през 1912 г., когато избухва Балканската война. Последвалото поражение и в Междусъюзническата ще зачеркнат всичките му постижения. И така монархът понася отговорност за всички беди на България. Роден на 26 февруари 1861 г. във Виена, Фердинанд царува до 3 октомври 1918 г. На тази дата абдикира в полза на сина си княз Борис Търновски или цар Борис III. Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: “Кога заминаваме за България?”. Според него това е била последната воля на царя - да бъде погребан някога в “любимата му България”.

Проф. Пламен Павлов, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, пред “Труд news”: Има достатъчно заслуги към България, за да му се отдаде тази почит

Да се даде еднозначна оценка на цар Фердинанд не е никак лесно, тъй като е натрупан изключително много негативизъм към него в продължение на повече вече от един век.

Но този български държавен глава има много заслуги за развитието на държавата, за нейната модернизация, за армията, въобще за напредъка в обществения живот, което е безспорно. Той е бил достатъчно популярен сред населението.

От друга страна на неговата глава се струпват и много обвинения, за които не е виновен само той или най-малкото той не бива да бъде универсалният виновник за всички беди, които са се струпали върху България.

Не бива да забравяме, че ние сме конституционна монархия, митът за личния режим на Фердинанд е твърде пресилен. За злополучната история с обявяването на Междусъюзническата война за мен вината е на генералите, не на Фердинанд.

Така че гласовете, които днес се чуват, че не може да бъде погребан в България, са абсурдни. Това е неговата воля, той има достатъчно заслуги към България, за да му се отдаде тази почит.

Аз съм от хората, които от години настояват това да стане. Даже с покойния професор Божидар Димитров смятахме, че това може да бъде в църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Но в крайна сметка поради инертността на държавата семейството е решило той да бъде погребан във Врана.

Доц. Лъчезар Стоянов от департамента по история в НБУ пред “Труд news”: Добър или лош, той е част от нашата история

Във всеки случай оценката за него не може да бъде еднозначна, трябва да се дистанцираме от тази неизменност, която емоциите на времето са лепнали върху него - емоцията от голямото разочарование след края на Първата световна война, когато България претърпява втората си национална катастрофа, за което той е обявен за основен виновник. Но за това е виновен преди всичко военният елит, най-вече генерал Савов. Това обвинение срещу Фердинанд не издържа критиката на времето.

Крайно радикалните и антимонархически настроения не подминават и България, натрупват още през 20-те и 30-те години този негативизъм и неслучайно неговият син цар Борис III никога не позволява на баща си да се завърне в България. Това е първата вълна.

Фердинанд допринася решително за това, към което България се стреми още от Възраждането - присъединяването към европейската цивилизация и скъсването с ориенталщината. И трябва да му отдадем заслуженото за това.

Като характер има твърде нелицеприятни страни - горделивост, грандоманщина. Но не установява личен режим, управлението на България се движи в рамките на Търновската конституция. Но слабите партии и конюнктурни политически лидери с тяхното властолюбие и дребнотемие му помагат да бъде върховния манипулатор в политическото ни развитие, което не винаги е най-доброто.

За мен връщането на тленните му останки в България е закономерно, той е олицетворявал държавата ни толкова дълго време. Добър или лош, той е част от нашето минало.

Доц. Аленсандър Сивилов, историк от СУ “Св. Кл. Охридски”, пред “Труд news”: За съжаление се търсят някакви странни политически дивиденти

Фердинанд безспорно е една от най-противоречивите личности в българската история. Той управлява с доста голям размах в първите години от своето властване. Но впоследствие взема няколко съдбоносни решения, които в крайна сметка вкарват България в едни от най-големите кризи в нейното съществуване като модерна държава.

Поради тази причина е трудно да дадем еднозначна оценка. В миналото преобладаваше по-скоро негативната, сега забелязваме, че е изцяло положителна. Но това не отразява реалността.

Дори в началния етап на неговото управление има много сериозни противоречия. В днешно време рядко се припомня историята между него и Софийския университет - протестите и смазването на тези настроения. От гледна точка на държавността не знам колко е адекватно да вървим в тази посока (връщането на тленните останки на Фердинанд в България, б. р.), тъй като все пак България е република. Естествено, ние имаме своето отношение към нашите управляващи в периода преди Втората световна война.

Имаме барелеф на Борис III, имаме мавзолей на Александър I. Не може да се твърди, че в България има някакъв реваншизъм и от тази гледна точка ми се струва, че за съжаление тук се търсят някакви странни политически дивиденти в дадения момент с една такава тема, което не би трябвало да се прави. В историята е добре да се търси безпристрастният поглед.