Цялото президентско войнство около Иванов

Македонският държавен глава зае кръгова отбрана, за да изключи своето пряко участие в събитията от 27 април миналата година

Какво казва народът в подобни случаи- яйце му се пече на задника. Става дума за македонския държавен глава Георге Иванов, той и главнокомандуващ въоръжените сили на страната, той и принципал на Агенцията за разузнаване, който през последните дни се опитва да се разграничи от обвиненията, че е замесен в събитията в парламента в Скопие вечерта на 27 април миналата година. Дори използва правото си на публични изявления, за да свика извънредна безпрецедентна пресконференция и на живо по медиите в обръщение към народа да отрече всякаква връзка с подозренията, че хора от неговия кабинет са сред организаторите на насилието в Събранието и че той лично само е чакал удобен момент, за да изкара армията от казармите и да обяви военно положение.

Македонското общество от години, да не кажа- от десетилетия, е поделено по много линии. Сега се явява още една. Вярно, не толкова дълбока, по-скоро личностна и достатъчно подозрителна, но все пак очертаваща още един ров, от двете страни на който едни хора спорят за това кой е прав и кой е крив: ключовият свидетел в делото за събитията от 27 април миналата година, покритият със скандална улична слава на лидер на пара-полицейска част Александър Василевски-Нинджа, използван от тайните служби за мръсни поръчки, или държавният глава, президентът Георге Иванов, комуто остават още някакви си четири- пет месеца до края на втория му мандат. Като свидетел по делото за насилието в парламента, което вече върви към своя край, така нареченият Нинджа съобщи, че заповедите за действие при атаката на сградата и за последвалото насилие вътре върху депутатите от СДСМ и от някои албански партии, идвали от специално изграден щаб от партията ВМРО-ДПМНЕ. Щабът заседавал на осмия етаж в новото седалище на партията, сграда, която, между другото, е колкото луксозна и представителна, толкова строителството и поддържането й е поставено на куха финансова основа. В същия този щаб по времето, когато ставали най-важните събития от щурма срещу парламента, се намирал и шефът на кабинета на президента Борис Йосифовски, „генерален секретар на кабинета“, по местната терминология. С неговото присъствие там в показанията си скопската Нинджа свързва внушенията, че президентът е готов да обяви военно положение, щом обстоятелствата в парламента ще дадат аргумент за това. И всичко било готово, но под натиска на някакъв чуждестранен фактор (щях да се учудя, ако нямаше намеса на подобен „фактор“, без когото нищо в Македония не се случва...), Иванов си седнал на задника и когато наистина късно през нощта направи обръщение по телевизията, звучеше мирно и кротко като монах, който призова на следващия ден основните политически парламентарни партии да се срещнат и да обсъдят изхода от ситуацията... По това време през нощта на трагедията в македонския парламент, в продължение на повече от час бях в специалното студио на БНТ, посветено на събитията в Скопие и още когато стана ясно, че ще имаме пряко включване от македонската столица с обръщението на Иванов, споделих, че от него нищо не може да се очаква. А когато чухме призива му за среща на следващия ден на лидерите на основните парламентарни партии, направих прогнозата, че никой няма да отговори на поканата на държавния глава и няма да отиде на срещата. Както и стана, впрочем... Не се хваля, просто си знам човека...

Знам и другите, които сега се опитват чрез „реципрочността“ в работата на смесената комисия да прокарат своите си обрулени от времето тези за историята и образованието. Колкото отстъпки направим ние, толкова и те щели да направят. Сякаш историята не е такава, каквато е, а е дипломатическа материя за пазарлък. И затова отново трябва някои принципи да им се напомнят, както вицепремиерът Каракачанов направи тези дни. Ако искат да им помогнем да станат членове на НАТО и на ЕС, да си седнат на задниците и да разберат, че доброто отношение към тях не е неизплатено чувство на вина на България. И да не ни пробутват европейските критерии и ценности, които уж не спазваме, ние ги знаем по-добре от тях... Но да се върнем на темата...

Разбира се, до обявяване на военно положение не се стигна и слава Богу. Но сега Иванов е принуден да заема кръгова отбрана и да отрича всякаква негова и на неговите хора от президентското войнство намеса във въпросните събития. Прави го по същия несръчен начин, по който преди време се опитваше да скрие своя секретар по сигурността Синиша Алексовски, за когото излязоха данни, че през нощта на „превързаните глави“ е дал разрешение сръбският кадрови разузнавач, под дипломатическо прикритие в посолството на Сърбия в Скопие Горан Живалевич, да се върти из коридорите на парламента в най-тежките мигове от кризата там. Това присъствие на Живалевич и неговата роля в кървавите събития в събранието беше допълнителен щрих върху и без това колоритния трагичен образ на драмата, завършила с превързаната глава на премиера Зоран Заев, с полуживия, или по-скоро, полумъртвия труп на лидера на Съюза за албанците Зиядин Села, който оживя като по чудо след нанесения побой. Живалевич бе изтеглен от Скопие много бързо, но споменът за неговата връзка с един от най-важните хора в кабинета на президента Иванов, неговия съветник по сигурността (и между другото, кумец!) Алексовски, остана и изниква винаги, когато става дума за връзката на президентския кабинет от резиденцията на Водно с насилието в парламента на 27 април.

Сега очевидно е ред на Борис Йосифовски. В обръщението, което Иванов направи, призна, че въпросното лице наистина „онази вечер“ е било там, откъдето са издавани нарежданията за действие- на осмия етаж на централата на ВМРО-ДПМНЕ. В това нямало нищо лошо и незаконно- Йосифовски е активен член на ВМРО-ДПМНЕ и като такъв, още повече и като президентски човек, имал оправдание да бъде там. „Когато видях събитията по телевизията, потърсих Йосифовски да дойде и да събере кабинета. Сега разбирам, че по това време той бил в партията“ оправда се Иванов, без да каже потърсил ли е отговорност на своя човек или не. Или поне да изясни за себе си какво, всъщност, Йосифовски е търсел на „точното място“ в „точното време“...

Вероятно за да направи защитата си по атрактивна и по-конспиративна, в обръщението си Иванов обвини Управлението за сигурност и контраразузнаване, прословутото УБК, че е „...главното огнище за генериране на всички политически и кризи на сигурността в Република Македония“. Бил предупредил публично за това преди повече от две години, но като гледам, никой от политическите анализатори в Скопие не си спомня за това, не си спомням и аз. Значи, не го е имало. Но ако е направил това изявление преди две години, това означава, че дългогодишният шеф на тайните служби и първи братовчед на избягалия премиер Никола Груевски- Сашо Миялков, вече бе подал оставка. С други думи, много е било лесно да проявиш гражданска и политическа храброст и да обвиниш УБК-то, че предизвиква всички кризи в държавата при положение, че всемогъщият и зловещ дългогодишен директор вече не е на власт. А пък сега е още по-лесно- Миялков търка килията в следствения затвор „Шутка“ край Скопие с обвинения за далавери по финансовата част, компания наблизо му прави един от неговите наследници като шеф на тайните служби- Владимир Атанасовски, за когото също излязоха данни за причастност към събитията от 27 април. Да не говорим и за бизнесмена Орце Камчев, предложен от българското правителство за почетен консул на България в Македония, който бе вкаран в „Шутка“ преди двамата бивши директори на контраразузнаването. Да продължат на затворническа територия да си правят компания така, както го правеха, когато бяха „цивилни“...

Тъжното в цялата тази история е, че, доколкото разбирам, обществото в Македония гледа на обвиненията на онзи площаден гамен под полицейска закрила Александър Василевски - Нинджа и на оправданията на държавния глава Иванов с еднакво недоверие, дори с голяма доза насмешка. Вероятно защото в техните очи и двамата са едни най-обикновени лузъри, всеки на свой терен, разказващи съмнително достоверни, или направо лъжливи, истории, на които никой не се хваща, май.

Както казват в Македония, „да спАсат жива глАва“. Няма нужда от превод, нали?

Коментари

Задължително поле