Ние сме в Еничарския корпус, имаме и Оранжева гвардия

Паравоенните структури се обръщат срещу своите създатели. Владимир Путин е последното доказателсво за тази историческа истина

Има важна разлика между наемническа и частна армия. Наемниците се продават за пари от най-дълбока древност. Отред траки например участват в Троянската война, добре са платени от гърците. И днес още Ватикана я охранява кохорта швейцарци с дебели банкови сметки.

Частната армия е друга материя. Тя е дело на тираните, които си въобразяват, че чрез нея ще останат вечно на власт. Груба грешка, защото паравоенните структури се обръщат срещу своите създатели. Владимир Путин е последното доказателсво за тази историческа истина.

Преторианската гвардия

Преторианците са личните телохранители на римските императори. Заплатата им е три пъти по-висока от тази на обикновения легионер. Преторианците участват и във военни действия. Сражават се с даките по долното течение на Дунав. Техният водач Корнелий Фускус дори загива на бойното поле. Гвардейците маршируват в походите на Луций Вер и Марк Аврелий.

При Комод обаче преторианците решително влизат в политиката. Организират неговото убийство и обявяват търг за императорското място. Най-много денарии брои Дидий Юлиан. Два месеца по-късно ликвидират и него. Заради тази кръвожадност Септимий Север ги разпуска, като ги сменя с нови, уж верни на него. Старите се организират в разбойническа банда, която ограбва селищата на Италия.

Оттогава разбойничеството е вградено в така наречените “частни армии”!

През III век преторианците концентрират все повече власт. Назначават и свалят чиновници из цялата империя. На ония, които се опъват, им прерязват гърлото. Елитарните бойци налагат така наречените “войнишки императори”, какъвто е Максимин Тракиеца. Нашенец от днешните български земи.

Преторианците винаги застават на страната на тоя, който им предлага повече пари. Някои от тях сами се обявяват за императори. Така е с Макрин и Филип Арабина, палачите на Каракала и Гордиан III. Предпазливият Диоклециан съкращава числеността на опасните преторианци. Мъдрият Константин Велики окончателно разпуска гвардията през 312 година.

Еничарският корпус

Еничар на литография от 1703 г.

Еничарският корпус е копие на Преторианската гвардия, каквито са и всички други “частни армии”. Думата “еничар” означава “нов войник”. Корпусът е създаден през 1365 г. от султан Мурад I. Отначало с насилствено помохамеданчени военнопленници, по-късно чрез данъка “девширме”. Страшният Кръвен данък, който няма аналог в историята на човешката цивилизация. Стефан Герлах, германски дипломат в Цариград, описва механизма на издевателството:

“В определено време се разпращат турци в една или друга местност, за да вземат децата на християните. Във всяко едно градче или селище има кадия, или съдия, който води свой списък за всички жители или поданици. Той ги свиква и пита всеки колко сина има. Те трябва да му кажат, защото понякога християните сами се издават един други, а понякога ги принуждават с хитри въпроси или с мъчения и насилие да издадат броя на синовете си. Този брой се записва и всички синове се събират на купчина, от която турците вземат които и колкото искат от тях...”

“След това - продължава Герлах - ги отвеждат в Константинопол, където ги обучават на турски език и религия, защото те имат много училища, в които ги учат да пишат и четат; наричат ги аджемиоглани”. В превод “неопитни момчета”, като най-способните от тях попълват редиците на Еничарския корпус.

Бракът е забранен, но тайно започват да създават хареми. Въртят търговия, стават богати земевладелци. Участват в дворцовите преврати, отварят дълбока язва в държавата. Селим II прави неуспешни опити за тяхното премахване. Със същата цел през 1826 г. Махмуд II провежда военна реформа. Еничарите се вдигат на бунт, но метежът е потушен. Оцелелите са заловени и удушени.

Оранжевата гвардия

Александър Стамболийски сяда в премиерското кресло през октомври 1919 г. След реконструкция на кабинета от май следващата година е едноличен господар на страната. Обявява, че ще властва 40 години. Дори Путин е по-скромен в съновиденията си за власт!

Стамболийски е автор на така наречената Съсловна теория за българското общество. Според нея у нас битуват няколко съсловия, като основното е селското. Тружениците на чернозема са потискани от гражданското. Малобройно, но населено с хищни експлоататори. Логиката повелява селячеството да поеме в ръцете си съдбините на отечеството. Така ще се осъществи истинско народовластие.

За да приложи своите умотворения на практика, селският водач създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк, отначало размахват сопи, по-късно са въоръжени с пушки и пищови. “Бря, бря, бря, нам да е дубря!”, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи - бурени по браздите на земеделския възход.

Конституционният блок е легалната опозиция на тоталитарния режим. На 17 септември 1922 г. блокът организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква лидерите на опозицията на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой, реже им брадите и ги затваря в търновските казарми.

Сред жертвите са Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Стоян Данев, Никола Мушанов, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, Стоян Костурков. Ще ги съдят като виновници за националните катастрофи.

Превратът на 9 юни 1923 г. ликвидира тези безчинства. Силовите действия на Военния съюз започват в 3 часа през нощта. От столицата преминават в цялата страна. Оранжевата гвардия не оказва никакъв отпор. Дори не е обезоръжена, защото шаячните гвардейци хвърлят пушките и пищовите в нужниците.

Шпицкомандата “Вагнер”

“Вагнер” е внушение на Ибън Барлоу, южноафрикански генерал от запаса, създател на частна армия, която се прослави в конфликти на Черния континент. През 2010 г. в Санкт Петербург делегация от Генералния щаб на руската армия изслуша лекция на генерала. В нея Барлоу запозна аудиторията с архитектониката на една частна военна компания.

Братушките прегърнаха челния африкански опит. Водиха си записки и отбелязаха, че подобна паравоенна структура не бива да е в очевадна връзка с Министерството на отбраната. Но все пак главатарят трябва да е проверено лице. На нещо като пленум излъчиха Евгений Пригожин. Персона, известна като Готвача на Путин, защото му сервирал храната.

Още от Средновековието тази длъжност е била най-отговорната в двореца. Наречена е Чашник, който отпивал от виното и хапвал от блюдото преди коронования глава. За да се жертва преди него, ако вътре има отрова.

Вагнеровците на Пригожин наподобяват преторианците, еничарите и оранжевите гвардейци. Но имат и своите особености. Шпицкомандата е съставена главно от неизлечими рецидивисти. Убийци, обирджии и изнасилвачи с доживотни присъди. Това гарантира тяхната преданост. Ако изневерят на каузата, ще ги върнат в мъките зад решетките. Няма да пуснат отрова в гозбата на Пригожин.

Направи го самият той, като поднесе горчива чаша на Владимир Путин. С един опит за преврат, който излезе оперетен. Доказа обаче, че частните армии се обръщат срещу своите създатели.