Чиро Имобиле - Златната обувка

За първи път от 11 години насам най-добрият голмайстор в Европа не се казва Роналдо, Меси или Суарес. Новият носител на „Златната обувка” е Чиро Имобиле и за разлика от тях не играе в голям европейски клуб.

„Името е знак” (Nomen est omen) гласи една латинска поговорка. Тя обаче не е валидна за голаджията на „Лацио”, може би защото не е директен потомък на латините, а е южняк от Неапол. Фамилията на Чиро Имобиле в превод от италиански означава „неподвижен”.

„С това име няма как да играеш централен нападател в моя отбор”, казва му през 2011 г. корифеят в треньорския занаят Зденек Земан. Тогава двамата се засичат за известен период от време във втородивизионния „Пескара”. Точно там, сякаш за да опровергае именития си наставник и латинските поговорки, Имобиле за първи път се изявава като машина за голове. За 37 мача той вкарва 28 попадения - удивително постижение за „неподвижен” футболист. Вероятно Земан е последният човек, който си е позволил да се шегува с името на бъдещия носител на „Златната обувка”.

Днес футболистът е на 30 години и вече е сменил 10 отбора, но не навсякъде оставя скъсани мрежи след себе си. Той е роден на 20 февруари 1990 г. в предградията на Неапол и започва да тренира в едноименния тим от близкото курортно градче Соренто. Неочаквано на 18-годишна възраст се оказва в „Ювентус” по препоръка на своя съименник и земляк Чиро Ферара, бивш играч и треньор (за кратко) на гранда от Торино.

След един сезон в младежкия тим Имобиле започва да се появява и в мъжкия отбор, като най-често сменя звездата Алесандро дел Пиеро в последните минути. Ясно е обаче, че по това време не може да влезе в титулярния състав на „Ювентус” и се налага да бъде преотстъпен. Затова играе три години под наем във втора дивизия за „Сиена”, „Гросето” и „Пескара”, където става голмайстор и играч на сезона. Със статута на един от най-резултатните нападатели Чиро се завръща в първа дивизия, като изкарва един сезон в „Дженоа”. После „Ювентус” го отстъпва на градския си съперник „Торино”, а там Имобиле се развихря и с 22 попадения печели голмайсторската корона в първенството. От времето на големия реализатор Франческо Грациани, от което са изминали близо 40 години, това отличие е принадлежало на играч от „Торино”.

През лятото на 2014 г., по настояване на треньора Юрген Клоп, германският клуб „Борусия” (Дортмунд) купува италианеца за 18 милиона евро. Бундеслигата обаче не е точното място за него и той си тръгва година по-късно със срамния за топнападател актив от 3 гола в 24 шампионатни мача. Изкарва един неуспешен сезон в „Севиля”, после се за кратко е в „Торино”, а през юли 2016 г. подписва с „Лацио”, където отново връща старата си форма. До днес той е забил 125 гола в 178 мача за римския клуб и е направил 34 асистенции. С 36 шампионатни попадения през последния сезон Имобиле заслужи „Златната обувка”, изпреварвайки Роберт Левандовски („Байерн”, 34 гола) и Кристиано Роналдо („Ювентус”, 31 гола).

Макар че никога никъде не е ставал шампион, а спечелил само една купа на Италия с „Лацио” и една суперкупа на Германия с „Борусия”, днес Чиро се къпе в световна слава. Италианските медии го славят като „феномен”, „римски император” и „новия Герд Мюлер”. Футболната звезда има и три особено ценни „попадения” в тандем с атрактивната си съпруга Джесика Мелена, която често радва с ефектни снимки милионите си последователи в социалните мрежи. Двойката е заедно вече 6 години и се радва на 3 деца.

Намери своя дом в Рим

Чиро се представя толкова силно, защото намери точното си място. Той отхвърли много предложения от други отбори, тъй като „Лацио” стана неговото семейство. Никой никога не е поставял под съмнение качествата му на голмайстор. Но виждате, че именно в нашия клуб той показва най-добрата си форма. По принцип за италианските футболисти е трудно да се адаптират в други първенства. Може би затова Чиро не направи фурор в „Борусия” (Дортмунд) и „Севиля”. Предполагам, че той ще завърши кариерата си при нас и няма да осъществи повече трансфери.

Игли Таре, спортен директор на „Лацио”

В момента няма по-добър от него

В момента Чиро Имобиле е най-добрият нападател в Европа, не само в Италия. Възходът на „Лацио” се дължи на неговите голове и на добрата работа на всички в отбора. Без да прави многомилионни трансфери, този клуб събра футболисти, които си пасват чудесно. Преди да поспише с „Лацио”, моят клиент беше в преговори с „Наполи”. Той е роден в Неапол и беше напълно естествено, че има желание да продължи кариерата си там. Клубът обаче подходи твърде скъпернически. Сега сигурно там си скубят косите.

Алесандро Моджи, личен мениджър на Чиро Имобиле

Може да вкара от всяко положение

Чиро Имобиле има перфектни данни за голмайстор. Той е силен, бърз, подвижен, техничен, стреля с двата крака, играе добре с глава. Може да вкара попадение от всяко положение. Истински боец. Радвам се за него. Надявах се, че ще може да разкрие потенциала си в „Борусия” (Дортмунд) и затова го привлякохме. За съжаление обаче не винаги нещата се получават. Жалко. Сега исках „Лацио” да стане шампион на Италия - заради Чиро и заради Лукас Лейва, който доскоро беше в „Ливърпул”. Може би ще успеят следващия сезон.

Юрген Клоп, треньор на „Ливърпул”

Трима българи са печелили наградата през годините

Първият носител на „Златната обувка” за най-добър голмайстор в Европа е португалецът Еузебио, който през 1968 г. печели новоучредената награда с 42 попадения за „Бенфика”. Тогава призът се връчва от френския вестник „Екип” и производителя на спортни стоки „Адидас” на футболиста с най-много голове в някое от националните първенства. Само година по-късно отличието е спечелено от Петър Жеков (ЦСКА) с 36 попадения в „А” група. Той е първият от тримата български носители на „Златната обувка”, като има още една „Сребърна обувка” (1970 г.) и една „Бронзова обувка” (1973 г.).

Вторият наш голмайстор на Европа е покойният Георги Славков, който през 1981 г. взима приза с 31 гола за „Ботев” (Пд). Христо Стоичков е третата българска „Златна обувка”. През 1990 г. той вкарва 38 гола за ЦСКА и поделя наградата с Уго Санчес, който има също толкова попадения за „Реал” (Мадрид). Наско Сираков остава с „Бронзова обувка” през 1987 г. с 36 гола за „Левски”, но тя се трансформира в „Сребърна” след дисквалификацията на победителя Родион Камътару, нанизал съмнителни 21 гола за „Динамо” (Букурещ) в последните 6 кръга в Румъния.

Играч от български клуб вече няма шанс да спечели „Златна обувка”, защото регламентът е променен през 1997 г. и головете се умножават по коефициент за трудност на първенството.

Коментари

Задължително поле