Човекът, който пребори Харвард

Иван Илчев води емисия в студиото на българската редакция на „Гласът на Америка“.

Иван Илчев изтъква редица факти, които съзнателно са премълчани в статията за македонците в „Харвардска енциклопедия на етническите групи в Америка“

С дейността си дава пример как успешно може да се отстоява българския национален интерес в Америка

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Един от изтъкнатите представители на новата българска емиграция от Македония в САЩ е Иван Илчев. Той е роден през 1917 г. в Неврокоп (днес град Гоце Делчев) в семейството на бежанци от Беломорска Македония и още като ученик се включва в македонското освободително движение. След 9 септември 1944 г. емигрира в Австрия, а след това в САЩ, където става член на Македонските патриотични организации. Той е близък приятел на Иван Михайлов и е автор на редица статии във в. „Македонска Трибуна“. 25-годишните му ангажименти в българската секция на радио „Гласът на Америка“ и функцията му на съветник към ЦРУ и Държавния департамент по балканските въпроси обаче му пречат да пътува редовно и да присъства на емигрантските прояви.

През 1979 г. Иван Илчев се пенсионира и става председател на местната структура на МПО в Детройт. Поради огромния си авторитет е поканен да бъде главен говорител на нейния 58-ми конгрес, който се провежда в Питсбърг. Речта му и днес е достоен пример за родолюбие и ценен източник на информация за актуалните измерения на македонския въпрос. В нея той прави анализ на македонистката пропаганда и констатира, че управниците в Скопие „харчеха и продължават да харчат огромни средства, за да лъжат за наша сметка, без ние да бъдем в състояние да опровергаваме ефикасно техните лъжи“. Иван Илчев е особено критичен към българската държавна политика „след Втората световна война, когато Македония отново попадна под робство, а българското правителство в продължение на почти 30 години не се реши да опровергава твърденията на сърбокомунистическия... режим, че в тези части на нашата родина нямало българи... Нашата българска дипломация пропусна да изкара на показ злодеянията. И днес, когато се говори най-много за човешки права,... нашите братя в комунистическа Югославия... продължават да страдат стоически под гнета на грубите асимилаторски методи на поробителите“.

Особено важна е информацията, която Иван Илчев изнася пред делегатите на конгреса за югославската пропаганда в Америка: „Агенти на УДБА (югославската тайна полиция, б. а.) свободно и безнаказано според вестник „Вашингтон пост“ предприемат акции в самите Съединени щати и Запада с цел да проникват, неутрализират и разстройват антикомунистическите емигрантски групи. Според доклад на ФБР, агенти на Югославското управление за проучване и документация си служат включително с тормоз, заплашвания и вероятно убийства“. Иван Илчев разкрива и имената на двама такива агенти от СР Македония: Александар Арсовски и Никола Илиевски, които са организирали убийства на антиюгославски настроени емигранти в САЩ.

Особено активна дейност Иван Илчев развива през 1980 г. във връзка с предстоящото преброяване на населението в САЩ. Той излиза с призив към имигрантите от Македония да се декларират като македонски българи и да не се поддават на заплахите от агентите на УДБА, тъй като „формулярите по преброяването са строго поверителни и никой няма право да ги проверява как са попълнени“. Основният му мотив в предприетата кампания е, че „това събитие е от особено историческо значение за нас, българите от Македония, нашите деца и внуци, които живеем в тази страна, предвид лъжите на Белград..., че в заграбените части от нашата родина нямало българи“. Ефектът от тази родолюбива кампания е огромен и през този период около 50 хил. граждани на САЩ се декларират като македонски българи, което обезсмисля македонистката пропаганда.

Сред особено големите заслуги на Иван Илчев за българската кауза в Македония се откроява борбата му срещу фалшификациите, намерили място в излязлата през 1980 г. „Харвардска енциклопедия на етническите групи в Америка“. В това съвместно издание на университетите в Харвард и Масачузетс е поместена анонимна статия за „македонците“, по отношение на която вероятно за първи път се прокарва съвременната теза на Скопие за разглеждане на „историята от гледна точка на различни перспективи“. За целта чрез премълчаването на редица истини и застъпването на полуистини се дава напълно изопачена картина на миналото на Македония и етническия характер на нейното население. Иван Илчев веднага разбира, че статията е „писана или от неуки, или от предубедени, или подкупени от сърбокомунистите учени“ и обръща внимание, че за този факт „най-голяма вина носи отговорния редактор на енциклопедията“.

За да се пребори с лъжите, Иван Илчев започва кореспонденция с ръководството на Харвардския университет и като се обосновава с данните от официалното преброяване на населението в САЩ, задава въпроса „как е възможно почти всички избягали от поробена Македония до Втората световна война да се наричат българи, а сега като с магическа пръчка някои от тях да променят националното си съзнание“? Той изтъква, че през 1911 г. американският сенат отхвърля лансираните от Сърбия твърдения за съществуването на македонски език и етнос. Става въпрос за задълбочено проучване на американската комисия по имиграция, която в доклад до сената за отделните мигрантски групи и техните езици пише, че „от българските диалекти най-важният за споменаване е така нареченият македонски. Някои твърдят, че имало отделен македонски език и следователно раса или народност. Но всичко това е изглежда едно от онези патриотарски изопачения, които не са непознати сред тесногръдите филолози в този район“, очевидно визирайки пропагандните тези на Цвийч, Новакович и други сръбски учени.

В своето изложение до Харвардския университет Иван Илчев обръща внимание на факта, че решението за създаване на автономната СР Македония в състава на Югославия е взето без участието на македонски представители и че извършваната впоследствие на нейна територия подмяна протича в условията на „създадена чрез нечуван терор обстановка на страх, в усилие само българите в заграбената от тях част от Македония да се наричат македонци“.

Иван Илчев изтъква редица факти от периода на средновековието и Възраждането, които съзнателно са премълчани в статията за македонците в „Харвардска енциклопедия на етническите групи в Америка“. Тъй като той самият е участник в македонското освободително движение, се противопоставя на твърдението, че в началото на 90-те години на XIX в. българи, сърби и гърци изпращали въоръжени чети в Македония с идеята да я заграбят. Той изтъква, че докато гръцките и сръбските чети идват отвън и си сътрудничат с османските власти, българските чети са организирани на местна почва и те са единствените, които защитават населението.

Полемиката на Иван Илчев с Харвардския университет е изключително интересна и е направена по начин, който не оставя възможност за спекулации чрез манипулативно използване на скопската теория за „различни перспективи“. През 1982 г. Централният комитет на МПО в САЩ и Канада взима решение да я публикува в отделна брошура. Ръководството на Харвардския университет отчита, че е допуснало грешка и съдейства за препращането на позицията на Иван Илчев до лицата, които са се абонирали за „Харвардска енциклопедия на етническите групи в Америка“. По този начин истината за Македония достига до всички заинтересовани читатели.

С дейността си Иван Илчев дава пример как успешно може да се отстоява българския национален интерес в Америка. За съжаление неговото дело все още не е добре проучено, а след демократичните промени в България не бяха положени усилия да се използва натрупания от МПО опит в борбата с историческите фалшификации, свързани с Македония и нарушаването на човешките права на нейното население със съхранено българско самосъзнание.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи