Украинската „Нафтогаз“ все още не е постигнала споразумение с „Газпром“

Осъдиха мъж на 7 години затвор за убийство в село Смолница

Почина първият секретар на посолството ни в Москва

Започват тестове на тол системата по реални маршрути с бордови устройства

Инженери спешно в Козлодуй заради инцидента По предварителна информация върху работниците е паднала купчина железа

Продадоха на търг най-голямата бутилка уиски в света за 15 000 лири (СНИМКА)

България и Тайланд подписаха споразумение за безвизови пътувания с дипломатически и служебни паспорти

Кметицата на Козлодуй научи от „Труд“ за инцидента със загиналите работници

„Лудогорец“ получи „Интер“ и Върба

1 г. затвор за мъж, хванат с фалшива книжка в Германия Наказанието е за документно престъпление

Авторът на пенсионната реформа, предизвикала транспортна стачка във Франция, подаде оставка

Алфа Рисърч: Партия на Слави Трифонов излиза на трето място

МВнР към българите във Франция: Стачни действия затрудняват пътуванията в страната

Експлозия до сградата на българското посолство в Подгорица

Поли Генова заведе любимите си момчета на зимно море

Шампионът с чуждо сърце обедини съмишленици Огнян и приятели с лична кампания „ЗА донорството“ в Шумен

Трансплантирани българи печелят медали от европейски и световни надпревари Снимки: Авторът и Личен архив

Трансплантирани: Прекланяме се пред хората, които ни позволиха отново да живеем нормално!

Кой друг, ако не те – трансплантираните, хората, които живеят с чужд, дарен орган, могат да говорят най-добре за смисъла на донорството? Само те знаят колко непрогледна е тъмнината на болестта, колко тежка е присъдата, че без трансплантация нямаш шанс за живот и каква е мъката всеки ден да се будиш с мисълта, че може да ти е последен.

Точно заради това в разгара на националната кампания „Да! За живот!“ у нас, когато медици, институции и медии говорят, популяризират, награждават заслужили, шуменецът Огнян Ганчев решил да подеме лична разгласа. Той може да говори от първо лице, защото от 14 години в гърдите му бие чуждо сърце. Преди 10 г. то го отвело на алпийския първенец Монблан (4809 м.), жъне медали от Европейски и Световни първенства за трансплантирани, не се спира… Убедил се, че трябва да направи кампания преди дни, когато отишъл на поредния контролен преглед (правят му такива 6 пъти годишно б. а.) в УМБАЛ „Св. Екатерина“ в София.

Всеки път д-р Незабравка Чилингирова не пропуска да го среща с пациенти, а този път срещата била с двама мъже с изкуствени сърца на батерии. Огнян се видял с тях при всички мерки за здравословна сигурност.

„Облякоха ме като един Робокоп – разказва той в типично свой стил. Те бяха чували и чели за мен, но е друго като те видят. Казах им да имат увереност и да са сигурни, че донор ще се намери. Не можете да си представите лицата им… В началото напрегнати, с изписан страх, а после очите им светнаха. Не мога да се отърся от тези погледи и досега. И докато ми оправяха документите, се сетих, че най-полезен ще бъда, ако направя кампания в Шумен“.

Огнян се обадил в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, обяснил им и оттам веднага се съгласили да му предоставят материали. Върнал се в Шумен с брошури, донорски карти (сега чака още 100 б. а.), с тениски.

В дома си, в село Осмар, поканил всички още девет трансплантирани от Шумен, приятели и съмишленици.

„Често се събираме, но сега идеята е, че ние сме най-голямата гаранция за смисъла от донорството“, категоричен е Огнян. Всеки има своята история.

Янко Железов (43 г.), бивш прокурор, е най-големият късметлия – само месец през 2013-та година бил „вързан“ към апаратурата за хемодиализа и му се обадили от Александровска болница, че „има донорска ситуация“. Преди това чувал коментари, че с неговата рядка 0 отрицателна кръвна група ще бъде трудно. След операцията пък приятели недоверчиво питали – „Връзкар?.. Колко платихте?“ Със съпругата му Юлияна казват: „Абсурд! един лев не сме дали до днес. Освен това всички лекарства са безплатни“.

Сутрин алармата звъни в 8,30 часа, вечер в 20,30 ч. пак се приемат. С шепи. Много важни са медикаментите, които потискат имунната ти система да не отхвърли чуждия орган. Заради тях пък, всяко заразно кихане срещу теб може да те разболее. Но Янко казва: „Не живея в страх, не мисля на тази тема всеки ден! Не бива да се мисли за това, като за болест!“

На всеки 3 месеца е на изследвания. Преди да излязат резултатите повече се страхува съпругата му Юлияна, а той признава: „Знам, че ще се добри. Има оптимисти хора и песимисти, аз съм от първия вид“. След трансплантацията завършил второ висше, задочно „Растителна защита“ в Лесотехническия университет. Сега се занимава и със земеделие, и обяснява, че е на пълен работен ден, който понякога трае по 12 часа.

Не се е отказал от семейния си бизнес и другият шуменец с трансплантиран бъбрек Орлин Ангелов (45 г.). Живее пълноценен живот и успокоява: „Тези, които са в очакване (в България 1151 души се надяват на донорство б. а.), не бива да се отчайват и отказват. Много е важно обаче, да са в максимално добра здравословна кондиция“.

За своите близо 2 години в очакване, до щастливия 31 май 2011 г., казва само: „Мъка, мъка! Всички са в такава ситуация, но най-облагодетелствани са бъбречноболните, защото при тях има междинен вариант с диализата, при другите не“. Обяснява, че човек минал през този ад, придобива различен поглед към живота и значителна зрялост в отношенията към хората.

„Всички имаме подарък под наем. Душа под наем. Мисля, че ставаш по-добър. Това е втори даден шанс и той не бива да се пропилява“.

И Огнян, и Орлин, и Янко са категорични: „Прекланяме се пред хората, които са ни позволили да живеем! Това е безценен дар. Само силни хора могат да помислят за спасението на един непознат и то, когато преживяваш най-страшното в живота си“. И призовават повече хора да размислят по темата, да посегнат към донорските карти, с които казваш „Да! За живот!“. Засега те нямат юридическа стойност, просто са информация за твоето отношение по един много значим въпрос.

Колкото до тайната на донорството у нас, Огнян, като доайен по опит, разказва, че и приемниците, и близките на донора искат да се познават. Неписан закон е, че се намират, въпреки че лекарите се въздържат да дават информация. Огнян познава лелята на своя спасител Митко от Ловеч, а тя се радва на всеки негов успех. Получил много мило писмо и от съпругата му, която е в чужбина. Казват му, че носи мъжко сърце и се смее, че заради това още на третата година покорил с него Монблан. И до днес остава единственият в света, стъпил на върха с чуждо сърце.

За 60-ия си юбилей догодина умува какво предизвикателство да предприеме – дали да не качи още по-високия Елбрус или пък да стигне до Австралия. Там непременно ще отиде на опера в Сидни.

„Двамата синове ще ме „почерпят“. По-луди са от мен“, казва щастливият баща на три деца и дядо на двама внуци. Сигурно е, че до месец започва тренировки по плуване за участие в Европейските игри за трансплантирани в Испания, нищо че вече е събрал 5 златни медала от три европървенства.

Затова шуменците казват, че трансплантираният човек живее за двама и е пълноценен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.