Откриваме бизнес представителства в 22 града

България участва в поредица от международни туристически изложения в Китай. Какви са шансовете на страната ни да привлече азиатски туристи, какво трябва да предприеме държавата това да се случи и защо бизнеса открива нови представителства в китайските провинции, специално за „Труд“ отговаря председателят на Българо-китайската търговска камара Лъчезар Динев.

- Г-н Динев, през декември организирахте среща на най-големите китайски онлайн туроператори с българския туристически бизнес. Има ли вече реални резултати от нея?

- След това наистина успешно събитие, което имаше за цел да обедини българския туристически бизнес и да надгради отношенията ни с китайските партньори, организирахме и разговори с институциите у нас. Получихме подкрепата на вицеприемира Марияна Николова. След което направихме среща във Външно министерство с г-жа Екатерина Захариева. От тях също имаме пълна подкрепа. Най-важно бе че българските представителства в Пекин и Шанхай начело с ръководителя на мисията Григор Порожанов, консула ни в китайската столица Даниела Николова и консулът ни в Шанхай – господин Димитър Пампулов заедно изградихме структура не само за реклама на българския туризъм, но и за развитието му по начин, по който да стане забележим. Благодарение на сътрудничеството ни ще бъдем представени на две много големи международни туристически изложения на 15 и 16 април, както и между 18 и 20 април в Пекин. С тяхната подкрепа ще имаме българския щанд. Освен това ще поканим и максимален брой местни туроператори на едни прием в посолството, на който ще бъдат представени възможностите за туризъм у нас и по-детайлно да ги запознаем с българския туристически продукт. Защото те не ни познават достатъчно. Например при разговори с представителите на най-големият онлайн туроператор в Китай Ctrip, който държи над 60 на сто от този пазар в азиатската страна, те бяха изненадани, че с българска виза могат да се посетят и страни като Румъния, Хърватия, Кипър и да пътуват почти навсякъде на Балканския полуостров. И това дава допълнителни възможности за организиране на пътувания и обиколни турове.

- Как обаче ще провокирате интереса към България у самите туристи?

- Благодарение отново на помощта на посолството ни в Пекин организираме състезания за разговори по български език, в което ще вземат участие над 100 китайски студенти, които учат нашия език. Български се преподава в момента в три университета в Пекин, както и в Тиендзин. Идеята е тези студенти не само те да учат български, но и да създават съдържание на китайски език за България, с което ще се подпомогне и развитието на туризма. Защото в момента липсва достатъчно информация на китайски за страната ни и това, което предлагаме като дестинация. На всички участници ще бъдат раздадени рекламни материали и сувенири. Първа награда за този, който е усвоил най-добре тънкостите на българския език, ще бъде посещение в България за седмица. Пътуването ще е организирано от Българо-китайската търговско промишлена палата и ние ще поемем всички разходи. Идеята е когато се върне победителят да може да разкаже на своите състуденти, приятели и роднини за страната ни. Децата, които изучават български език, колкото и странно да е това, съвсем не са случайни. Те са с изключително богати родители. И за изборът им си има причина. Българският е много труден език, но при овладяването му дава възможност да се разбират и научат значително по-лесно редица славянски и балкански езици. А това от своя страна дава почти сигурна възможност за успешна дипломатическа кариера в тези държави. Така или иначе тези деца ще научат повече за България, а след това тази информация ще бъде споделена с техните приятели и семействна. И това е една много евтина и добра възможност за успешна реклама на страната ни. Ние планираме и участие в други форуми. Например от 30 май до 2 юни в друго туристическо изложение в Пекин. И последващо между 18 и 20 юни. На всички от тях ще пледлагаме и дегустации на българско вино. Ние наситина трябва да инвестираме в образование, защото след това хората, които знаят и двата езика са готови преводачи за туристически групи. След развитието на туризма веднага се поражда и интереса към инвестиции. След като има бизнес, може да се мисли и за голям бизнес.

- Държава открива визови центрове в 15 китайски града. Как обаче бизнесът ще бъде представен в градските центрове на Китай?

- От Българо-китайската търговско промишлена палата планираме да открием офиси в 22 китайски провинции с помощта на наши местни партньори, които са на място. Правим това именно с цел да можем да рекламираме възможностите за инвестиции у нас и туризма на местно ниво. Предвиди ли сме да организираме и поредица за обучения за това какви са възможностите България да се превърне във входна врата за китайския бизнес към Европа. При нашите условия като ниски данъци и свободни площи за развитие на бизнес, имаме възможност да ги привлечем. Освен това ще промотираме България и като дестинация за образователен туризъм. Този сектор в момента е хит в Китай. Може би звучи малко странно, но в момента е много популярно да се пращат за по 10-15 дни деца на лагери, за да учат на английски, да карат ски, да се учат да свирят на цигулка или пиано в чужбина. В момента те основно посещават Швейцария, Франция, Италия, Германия. Ние се опитваме да ги приобщим да дойдат тук не само защото е малко по-евтино, но защото можем да предложим и малко по-добра услуга. У нас има достатъчно преподаватели с майчен език английски и това е голям плюс. Китай се готви да е домакин през 2022 година на зимна олимпиада и в момента инвестират много и в обучението на децата в зимни спортове. В тази насока също има какво да предложим.

- Какви други туристически продукти можем да предложим в Китай и към тях да се генерира реален интерес?

- Можем да предложим атрактивни спа и голф пакети, които в момента се търсят в Китай. Голф туризмът там е тотален хит, а ние имаме добри игрища. Харесват пътувания, свързани с розите, киселото мляко, посещения на културни забележителности, но като част от друг вид туризъм, а не сами по себе си. Много от тях се интересуват от дива природа, от лов. Те се радват като малки деца дори на отстрелването на един заек. Ние наистина можем да предложим уникални ловни пакети и има перспектива за развитие на този сегмент.

- Как предпочитат да пътуват китайците – на групи или индивидуално?

- За разлика отпреди, когато пътуваха на големи групи, сега 63 на сто от китайските туристи са индивидуални и предпочитат сами да организират ваканцията си. Много отдавна не носят със себе си тигани и продукти, за да си готвят китайска кухня. Много от тях се интересуват от гурме и винен туризъм.

- Ние постоянно дискутираме колко голям туристическа пазар е Китай. Колко обаче са реално туристите от тази държава, които пътуват всяка година зад граница?

- Както в САЩ не всички американци имат паспорт, в Китай от около 1,4 милиарда население международни паспорти имат около 135 милиона души. През последните десет години те не нарастват със същия темп, с който се увеличават самите пътувания. Тоест тези хора, които имат паспорти увеличават пътуванията си. И ако един китаец вече е ходил 17 пъти до Париж, той иска да открие и нови дестинации като Амазония например или страни от Африка. Структурата на китайските туристи също е много интересна. През 2018 г. има около 148 милиона пътувания в чужбина. От тях около 110-120 милиона са пътувания до Хонг Конг и Макао. Останалите реално пътуват извън континентален Китай и териториите на страната. Основни дестинации са Южна Корея, Япония, Филипините, Индонезия. Извън Азия сред най-посещаваните дестинации са Америка, Австралия и Нова Зеландия. Така че ние се борим за 6-8 милиона пътувания в Европа. Тази цифра не е малка, но ние трябва да работим много сериозно, за да доведем повече китайски туристи у нас. Чехия например посреща 600 000 гости от Китай, Финландия – 320 000, Гърция – 250 000.

- Колко са китайските туристи в България?

- Има издадени 5117 визи за 2018 г. Имаме около 29 000 влизания у нас, но голяма част от тях не са туристи. Според данни на НСИ с голяма забележка китайските туристи са около 20 000 души, но в тях влизат хора, които имат бизнес у нас или се занимават с търговия. Затова се предполага, че реалните китайски туристи са около 12 000 -13 000. Което е изключително малко. Очакваме с новите визове центрове и офисите в големите градове това да се промени.

- Какво още трябва да направи държавата, за да подпомогне бизнес контактите между двете страни?

- Може би трябва да се увеличи интензитетът на посещения на високо ниво. Което би било показателно. Китайски делигации пристигат у нас почти ежедневно, но трябва да има и посещения в обратната посока. Защото когато те идват у нас те искат да продават своите стоки и услуги. В момента има много огромен търговски дисбаланс, китайците го разбират много добре и са склонни да ни помогнат да правим и ние бизнес в азиатската страна. Въпреки че наистина е много трудно за български компании да пробият и да работят там. Но това зависи и от родните фирми. Защото имаме и успешни примери. А този пазар е сравнително стабилен и трудно се влияе от външни събития. И това дава определен комфорт на инвеститорите.

Нашият гост

Лъчезар Динев има магистърска степен по бизнес информатика и комуникации от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Член е на Гражданската координационна група за осъществяване на интегриран икономически проект в рамките на „Един пояс, Един път”. От 2008 г. започва да работи за взаимно изгодното развитие на българо-китайското сътрудничество и като председател на Българо-китайската търговско промишлена палата подпомага икономическо сътрудничество и приятелския обмен между правителствата на двете страни. Динев е женен и има три деца.