Наследничката на Меркел в ХДС предложи оставката си като партиен лидер

Повече пари за винени проекти след 2020 г.

„Хидрострой“ с акт за нарушение заради почистването на коритото на река Вит край Боаза

Обявиха извънредно положение на Тасос и в Кавала

Купуваме половината от виното, което пием Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Европарламентът оцени „изцяло положително“ изслушването на Мария Габриел Италия иска тя да отговаря и за културата

На ход е родният фен

Лекар от Свищов предложи брак на съученичка в юбилеен школски алманах Книгата „55 + вдъхновяващи истории“ е издадена за 55-годишнината на СУ „Николай Катранов“ в крайдунавския град

Президентът Радев се срещна с посланика на Великобритания Ема Хопкинс

Стево Пендаровски в Белград: ЕС не трябва да изоставя Западните Балкани

Асоциацията на прокурорите: Недопустимо е съдии да осъществяват натиск в процедурата за избор на главен прокурор

Румънски ученици правят възстановка на Освобождението

Путин обезпокоен от космическото въоръжаване на НАТО

Виктор Орбан: „Фидес“ може да напусне ЕНП

Министър Кирилов: Няма правен мотив кандидатурата на Гешев да се прати към Конституционния съд

Ще оцелее ли светът след „Катаклизъм”? Джаред Даймънд променя разбирането ни за причините за възхода и падението на цивилизациите

Книгата рисува близкото бъдеще на 7 велики нации

“Голям фен съм на Даймънд – той ни показва, че има начин за справяне с кризите и че от нас зависи дали ще се възползваме”, Бил Гейтс

С бестселърите си „Пушки, вируси и стомана” и „Колапсът” еволюционният биолог, физиолог и биогеограф Джаред Даймънд промени разбирането ни за причините за възхода и падението на цивилизациите.

В „Катаклизъм”, третата книга от тази монументална трилогия, носителят на „Пулицър” ни разкрива как в близкото минало седем успешни нации са успели да се възстановят напълно или частично от сериозни катаклизми, като същевременно сравнява личните кризи на хората с националните и проучва два важни въпроса: запътили ли са се САЩ и светът като цяло към предстояща катастрофа – и ако да, може ли тя да бъде предотвратена.

Джаред Даймънд е роден на 10 септември 1937 г., в Бостън, в еврейско семейство имигранти от Източна Европа. Баща му е лекар, а майка му – учителка, музикантка и филоложка. Дипломира се с медицински науки, орнитология и география в няколко най-престижни американски университета. Още преди да навърши 30 прави и втора паралелна кариера в областта на екологията и орнитологията в Нова Гвинея и ръководи няколко експедиции в района.

Раждането на синовете му близнаци през 1987 г. е повод Джаред да осъзнае, че тяхното бъдеще няма да зависи от физиологията на жлъчния мехур, нито от новогвинейските птици, колкото и пленителни да са те – а от състоянието на света. Затова той започва трета кариера, пишейки книги за историята и географията. Поради тези му широки интереси един рецензент пише: „Има подозрения, че „Джаред Даймънд” всъщност е псевдоним на комисия от експерти.”

Днес, на 81 години, Джаред все още преподава география на студентите в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и няма планове да се пенсионира. Освен че прекарва време със съпругата си Мари, синовете си Макс и Джошуа и приятелите си, другите главни занимания на Джаред са всекидневните разходки за наблюдение на птици в околността на къщата му в един каньон на Лос Анджелес, вдигане на железа във фитнеса няколко дена седмично, урок по разговорен италиански веднъж седмично и свирене на пиано в групи за класическа камерна музика.

 

Национални основни ценности

Това са широко приети от гражданите на държавата убеждения, за които те са готови да умрат

Финландски картечен екип по време на финландско-съветската война (30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г.).

Основните ценности за индивидите стоят в основата на личния морален кодекс и често представляват онова, за което човек е готов да умре. При индивидите основните ценности може да направят както по-лесно, така и по-трудно преодоляването на кризите. Откъм положителната страна, основните ценности могат да донесат яснота и силна позиция, от която да бъдат обмисляни промени в други аспекти на нечий живот. Откъм отрицателната страна, хората може да се вкопчват в основните ценности, когато те вече са престанали да съответстват на променените обстоятелства и съответно пречат на човека да преодолее кризата.

Държавите също имат основни ценности, които са широко приети от гражданите на държавата и за които в някои случаи те са готови да умрат. Основните ценности са свързани с националната идентичност, но съществуват разлики. Например националната идентичност на Финландия е свързана особено с нейния уникален език и културните й постижения, но основната ценност, заради която толкова много финландци са загинали в тяхната война срещу Съветския съюз, е била финландската независимост – именно нея, а не финландския език, се е опитал да унищожи Съветският съюз.

Аналогично, германската национална идентичност се върти около немския език и култура и общата история на германските народи. Но германските основни ценности включват онова, което много американци заклеймяват като „социализъм” и което много германци разглеждат като нещо прекрасно: държавната подкрепа за обществените блага, ограничаването на индивидуалните права заради общото добро и недопускането важни обществени блага да зависят от егоистични частни интереси, които може да виждат или да не виждат възвръщаемост в тяхното поддържане. Германското правителство например осигурява мащабно финансиране за изкуството (включително оперни състави, симфонични оркестри и театри), добри медицински грижи и финансова сигурност на старини за всички германци и налага поддържането на традиционните местни архитектурни стилове и гористи местности – това са едни от съвременните германски основни ценности.

Както е вярно това за индивидите, така и за държавите основните ценности могат и да улеснят, и да затруднят приемането на селективната промяна от дадена държава. Основните ценности от миналото може да продължават да бъдат уместни и в настоящето и да мотивират гражданите да правят жертви в тяхна защита. Основните ценности са мотивирали финландците да умират в успешната защита на независимостта на тяхната страна, Япония от периода Мейджи – да положи големи усилия да догони Запада, а германците и японците след Втората световна война – да работят усилено и да изтърпят лишенията, за да възстановят съсипаните си страни. Но националните основни ценности от миналото може и да се окажат неуместни днес, а вкопчването в такива отживели ценности може да попречи на страната да приеме необходимите селективни промени. Това е бил централният проблем в постепенно развиващата се криза на Австралия след Втората световна война – ролята на Австралия като аванпост на Великобритания все повече е губела смисъл, а за много австралийци се е оказало болезнено да изоставят тази роля. Друг пример ни дава Япония след Втората световна война – докато основните ценности на японската култура и почитта към императора придават на Япония сила, нейното вкопчване в предишната й политика на неограничена експлоатация на задграничните природни ресурси сега й вреди.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.