Неуморният доктор преглежда безплатно след църковните служби в храм „Свети Три Светители“

Както мнозина лекари у нас, и д-р Васил Василев (45 г.) от Шумен е имал мечта да напусне родината и да лекува пациенти в чужбина. Но останал. Сега пък е сред малцината медици у нас, които освен че лекуват хората с медикаменти, държи задължително да има и време за разговор с тях, за общуване извън болестта. Това трудно се постига в българските болници, в лекарските кабинети на специалисти, джипита, да не говорим за спешните отделения...

От години шуменецът се чудел как да реализира идеята и то без да взема пари от пациентите. Успял, след като от ръководството на храм „Свети Три Светители“ в Шумен му позволили да преглежда след неделните служби. Засега веднъж месечно в уютната пристройка към храма. А докога ще продължи - докато хората имат нужда от него!

Ако някой се пита малко ли му е работата на известното шуменско джипи, че си търси още и то без заплащане, отговорът е - не. Д-р Василев преглежда пациенти в кабината си в кв.„Тракия“, има и втори в шуменското село Друмево. Освен това дава дежурства в Центъра за спешна медицинска помощ и в Спешно приемно отделение в Шумен. Точно покрай натоварената си практика е напълно на ясно с хала на пациента. Истината му се набивала непрекъснато в очите и когато посещавал църквата. Пред вратите често заварвал просякиня с раздут, кървящ крак. „Помогни, като си лекар“, предизвикала го на няколко пъти жената. Заел се със случая, макар че била от друга област. Истината се оказала ужасна - кракът трябва да се ампутира, защото се развива гангрена, но жената не е готова психически и е нужно време да вземе решението, обяснява докторът. Имало и още една причина той да поиска прегледи близо до църквата - любовта му към църковното пеене. Посещавал курс, но не успял да се включи в хора. Сам си дава оценка - защото не положих достатъчно усилия. След този неуспех обаче, окончателно решил да използва знанията и уменията си за прегледи след службите. И от репетициите с хористи не се е отказал.

По време на първия му изнесен „кабинет“ го посетили осем души, които имат джипита, но искали да се посъветват и с него. Една от дамите като мнозина пациентки била със схванат врат и главоболие. Разговаряли как да се избави. Малко повече време му било нужно за възрастна жена, обиколила много лекари и неудовлетворена от всичко и всички. Д-р Василев е категоричен, че проблемът се среща при много възрастни и в случая думите и вниманието могат да помогнат повече. Останалите дошли с артрозни болежки в крака, ръце, кръст. За тях най-добри са инжекциите, които бързо облекчават симптомите и не дразнят стомаха, защото повечето хора са с хронични гастрити и язви, обяснява джипито. Следващия път ще им ги направи и ще продължава да помага безплатно.

Вдига рамене – „Няма какво да се заплаща! Аз съм решил да отделя това време. Не калкулирам. Не е това идеята ми. Искам да намеря доброто и да дам надеждата, че човек може да свикне със заболяването и да проявява търпимост, защото тялото е остаряло“. Иска без да отнема правото за изповед пред свещеника, да успее да повлияе на хората. „Те имат нужда от любов, радост внимание. Това, което липсва в спешно отделение, в нашите кабинети на семейни лекари... Това е двустранен акт, но аз го приемам като моя вина. Пациентът не е виновен, че бърза и ако може, иска по телефона да му дадем направление“, смее се д-р Василев. Обяснява, че наистина е по-добре да отидеш при лекаря, който си избрал, да споделиш, защото болестта често е проява на психическо напрежение и стрес. А когато човек е под стрес, бърза, притеснява се, нервен е, отделя се основно хормонът адреналин, който покачва кръвната захар и кръвното. И така се „създават“ младите хипертоници с инфаркти на 40 години. Затова в кабинета си в града докторът преглежда и извън работно време, за да могат да се запишат работещите.

Че трябва да комуникира повече с болните, лекарят бил посъветван и от дъщеря си - бъдещата доктор Ралица Василева (22 г.), която сега учи в Германия и съвсем скоро ще сбъдне бащината мечта. През ваканциите се случвало да го укорява, че отделя повече време за документиране на болестта и писмовна работа на компютъра, отколкото за преглед и комуникация с човека.

От практиката си в спешния център и отделение д-р Василев е усетил и друго - че агресията на пациентите и техните изнервени и притеснени придружители понякога е основателна. И не повече почивки за докторите, а ясни правила може да решат проблемите. Въвеждане на такса от 5,80 лв. при обслужване на болен, без значение осигурен или не, ще има ограничаващ ефект на посещенията. Потокът ще намалее, медиците ще отделят по-голямо внимание, ще се подпомогне финансово и отделението. В момента и лекарите по линейките, и тези в спешните отделения са залeти от случаи, които често не са спешни. Д-р Василев дава пример с два за едно дежурство - мъж с хронични проблеми със стъпалата, носил нови обувки, решил, че е с опасно подути сводове. При другия уплашени родители на гимнастичка, която при кълбо напред ударила гръдния кош с брадичка, се притеснили, че трудно диша.

В спешното обаче виждаш най-ненадейно и смъртта в очите. При последната катастрофа, на която се отзовали две линейки, заварили невинен мъртъв шофьор.

„Така придобиваш опит и като дойде пациент в кабинета, който бърза, ти е смешно“, разказва докторът, който винаги намира думи да те приземи. Казва, че пациентите на село са по-търпеливи, спокойни, благодарни. Дори по-държеливи. Преди години в снежна зима се осмелил да акушира. На родилка водите й изтекли и като изчислил, че на линейката от Шумен до с. Друмево ще й трябват 40 минути, действал. В ръцете му проплакало здраво момченце, но за жалост нежелано, майката го дала в дом.

А в града пациентите често са избухливи, склонни да се скарат дори за ред пред кабинета. „Не съм върнал никой, само имайте търпение...", успокоява докторът. И обяснява, че всеки е дошъл за лекарство за тялото, а всъщност душата на човека е доста по-важна. Разговорите, съветите, обичта, която си забравил, като отношение към ближния - съпруга, дете, приятел в бързането да стигнеш някъде, да говориш по телефона, са от огромно значение. „Нещата може да се случат и зависят от теб, не от мен. Аз показвам начин как да се справиш със своите проблеми и като имаш нужда от лекарства, ще ти ги изпиша“, казва докторът, но предупреждава, че който продължава да пришпорва живота, сам ще си е виновен.. Дано повече хора да го разберат.