Недостиг на лекарства, смущения на полети и безкрайни опашки по границите са част от рисковете

Поставят сериозна бариера пред търговията

Британският премиер Борис Джонсън нареди на министрите и служителите в новото си правителство да “включат на турбо“ подготовката за Брекзит без сделка, което изнерви бизнеса и валутните пазари и остави лидерите на ЕС да гадаят дали не блъфира.

Заричането на новия министър-председател да напусне ЕС със или без сделка на 31 октомври поставя и двете страни опасно близо до ръба на пропастта - надзъртащи над перспективата от недостиг на лекарства, смущения на полети и безкрайни опашки по границите.

За да подчертае промяната в тона на Обединеното кралство, финансовият министър Саджид Джавид тази седмица обяви още 1 милиард паунда финансиране за изход без сделка - в добавка към вече заделените 4,2 милиарда.

Европейската комисия от своя страна заяви, че няма да прави повече извънредни планове, предназначени да “омекотят” евентуалното твърдо приземяване. Представителите на ЕС разчитат, че ако Великобритания действително предприеме хода в рамките на идните три месеца, то хаотичният изход ще я върне на масата за преговори в Брюксел от 1 ноември, в опит да осигури някаква приемственост на бизнеса.

Големи обеми лични цифрови данни на граждани от ЕС и Великобритания се прехвърлят ежедневно през Ламанша от организации в публичния и частния сектор.

При изход без сделка, законността на тези потоци от данни ще бъде поставена под въпрос, което ще се отрази на бизнеса, включително на технологичните групи, здравните компании и всички доставчици на услуги, работещи с клиенти от ЕС.

Смущенията в обмена на данни ще поставят сериозна бариера пред търговията, а в най-лошия случай може да принудят британски компании да преустановят европейските си операции.

Системата от договорни клаузи, предлагана от Брюксел и позволяваща на компании извън ЕС да извършват прехвърляне на данни в съответствие с европейското законодателство, може да послужи като резервен вариант.

Големите предприятия със собствени юридически отдели, които са провели подготовка за изход без сделка, може и вече да се включили в подобни алтернативни мерки. Но от Конфедерацията на британската индустрия предупреждават, че малките и средни предприятия не са толкова добре осведомени за това какво би означавал за тях твърдият Брекзит, нито за наличните възможности.

В по-дългосрочен план Великобритания заявява, че желае да подпише с ЕС споразумение за потоците от данни, което на практика би я третирало така, сякаш все още е държава-членка. Към момента съществуват няколко такива “договорености за адекватност” между ЕС и трети страни, но от Брюксел предупреждават, че сключването им “може да отнеме години”.

При Брекзит без сделка, доходоносният финансов сектор на Обединеното кралство ще загуби своите “паспортни права”, позволяващи на британските компании да работят в единния пазар на ЕС.

Поради перспективата за масови сривове на пазара при твърд Брекзит, финансовите услуги са една от малкото области, в които регулаторни органи като ЕЦБ и централната банка на Обединеното кралство си сътрудничат по въпросите на риска.

Основното бреме на подготовката все още лежи върху бизнеса, но и от Брюксел са предприети някои важни стъпки. Те включват временен достъп до клиринговите компании, опериращи в Обединеното кралство, който ще приключи през март 2020 г., а също 18 месеца срок за уреждане на сделки в централните депозитари на ценни книжа, както и шестмесечен прозорец, позволяващ договорни промени при извънборсовите деривати.

Групите за финансови услуги са изправени пред логистични проблеми също и в самия ден на излизане. 31 октомври се пада в четвъртък, което означава, че британските компании ще трябва да превключат системите за отчитане на транзакции посред седмицата - макар че в много държави от ЕС първи ноември е официален празник.

В дългосрочен план, със или без споразумение за развод, Лондон ще се стреми да получи ограничени права за достъп до пазара на ЕС по системата, известна като “еквивалентност”. Тези права се предоставят на компании извън ЕС, ако Европейската комисия прецени, че финансовите регулации на съответната държава са също толкова стриктни, колкото и брюкселските.

Следва продължение