Европа не е братство на влюбени нации

Пакетът „Макрон“, атаката срещу ТЕЦ-овете, зеленият блицкриг срещу ските в Северозапада и рудодобива доказаха това

Изминалата 2018 година даде достатъчно аргументи България да се прости с илюзията си за един Европейски съюз представляващ задружно и обично семейство.

Всъщност, бащите основатели на ЕС никога не са го замисляли като единна държава, а по-скоро като общност, изградена върху ясни правила за конкуренция и единни механизми за външнополитическа дейност.

През 1951 г. европейската общност за въглища и стомана не поделя природните ресурси между шестте основателки, а създава общ пазар с единна регулация и правила, който да изгради дългосрочна икономическа зависимост между водещите европейски сили и така да направи бъдеща война икономически немислима.

През 1957 г. общността засилва икономическите и социалните си връзки и разширява общия пазар и регулации над транспорта, земеделието, защитата на човешките права, и други. Едва през 1992 г. с договора от Маастрихт Европейският съюз се превръща от един по-скоро икономически във вече икономико-политически съюз с обща валута. Но дори и след това споразумение, за Европа е немислимо да се превърне в единна политическа нация.

Унищожаването на индустрията в името на климата

Европа е политическият лидер на усилията за намаляване на въглеродните емисии и задържане на климатичните промени. Тази кауза безспорно е логично начинание за най-богатите нации в света, за които материалното задоволяване е завършило и те имат нужда от осмисляне на своето съществуване с по-абстрактни цели и каузи (по пирамидата на Маслоу). Жертването на европейската индустрия в името на „нещо по-голямо“се възприема от брюкселските чиновници като огромно постижение и признак на благородство.

Проблемът с тези политики е двоен.

Първо, кризата с въглеродните емисии не е в Европа, а в САЩ, Китай и Индия, които изповядват напълно различна философия за справяне с климатичните промени. Според тях, икономическото развитие ще доведе по естествен път до намаляване на емисиите през нови технологии и по-образовано население. Или казано накратко, няма как да бъдеш беден и зелен. За САЩ, Китай и Индия забогатяването, а не обедняването чрез саможертва е пътят към по-зелена планета.

Второ, европейската саможертва, всъщност, е чуждо-жертва. Принасяйки европейската индустрия в хекатомба, брюкселските чиновници не саможертват своя хляб и битие, а чуждата пита и къща. Жан Клод Юнкер не живее в Стара Загора и Перник, той самият и неговото семейство не работят в ТЕЦ-овете там и децата му не учат за енергетици, така че те също да започнат кариерата си в топлоенергийните централи и мини по стъпките на своите бащи и дядовци. Затварянето на българските ТЕЦ-ове и ядрени централи ще увеличи цените на електроенергията за бита и индустрията, а нито българските граждани, нито българските предприемачи са на нивото на развитие на белгийските и немските корпорации, за да понесат тройно по-скъп ток. От наша гледна точка, Юнкер не саможертва, той българожертва.

Унищожаването на източноевропейския транспорт в името на френските и немските синдикати

В началото на 2017 г. започва официалното придвижване на т.н. пакет „Макрон“, с който Франция, Германия и Белгия въвеждат нови регулации за наземния транспорт и под предлога защита на правата на шофьорите отнемат значителна част от възможностите на източноевропейските транспортни фирми да се конкурират със западните транспортни корпорации.

Макар „тираджиите“ да са с далеч по-значим дял от работещите в България и Румъния, силните синдикати и корпоративни лобисти в западните страни са успели да мотивират достатъчно техните правителства за пред­­приемането на подобен ход. За да сме честни, трябва да признаем че и българската индустрия носи вина, тъй като забеляза твърде късно ходовете на френските и немските си конкуренти. Българското правителство и евродепутати също разчитаха прекалено много на декларираните европейски ценности на свобода, равенство и братство.

И в крайна сметка, 150 000 български шофьори и семействата им се събудиха към края на 2017 година и разбраха, че Франция, Германия и Белгия далеч не милеят за техните работни места и заплати. А напротив, считат ги за заплаха и са ангажирали своите държавни лидери с елиминирането й.

Преди дни българските евродепутати успяха да постигнат почти пълен консенсус и с процедурни хватки да поведат умело сглобена коалиция от източно- и южноевропейски държави към блокиране и отлагане на предложенията от пакета „Макрон“. Безпрецедентната мобилизация на цялата администрация на Европейската комисия (останала скрита за широката публика), която буквално денонощно работи за саботаж на нашата стратегия, показа категорично, че Западна Европа е овладяла напълно централната европейска администрация и налага правилата на силния и големия, когато са в неин интерес.

Чужди лобисти срещу потенциала за планински туризъм и рудодобив в България

Дългогодишният интерес на финансирани от алпийските държави НПО-та към екологичното законодателство в България доведе до административна уредба, според която изграждането на един нов лифт и пускането му в експлоатация отнемат около 14 години. И то без да броим политическите препирни и разправии до започването на процедурата.

Чуждестранният лобизъм срещу българския планински туризъм успя да си изработи политическа легитимация и както неотдавна премиерът Борисов посочи, нито един български премиер и президент не са имали смелостта да посочат този проблем и да се справят с него. Напротив, наричайки тези лобисти „еколози“ българските политици легитимираха дейността им като екологична, а не като икономическа.

Маските, обаче, паднаха напълно през 2017 и 2018, когато уж-еколозите проведоха блиц-криг срещу проекта за малка ски зона над северозападното село Чупрене. И докато аргументите са че Витоша, Рила и Пирин са национални и природни паркове и в тях екологията трябва да е водеща, над село Чупрене няма нито природен, нито национален парк.

Това е най-бедното село в най-бедната област в най-бедния регион на Европа, където един предприемчив кмет е успял да спечели 5-годишна съдебна и административна битка срещу лобисти на най-богатата европейска и алпийска държава (БВП на глава от населението в Швейцария е над 40 пъти по-високо от брутния вътрешен продукт в село Чупрене).

Аналогична е ситуацията и с рудодобива и добива на петрол и газ у нас. Многократно уж екологични организации блокират и отлагат с десетилетия проекти на солидни международни компании, които биха могли да възродят цели селски общини.

Такъв е казусът с добива на злато в Трън, където местните се подлъгаха по кухи обещания за еко туризъм; с добива на волфрам близо до Велинград, който откровено беше блокиран от друга европейска страна с монопол в сектора и с добива на шистов газ, който би могъл реално да диверсифицира енергийните доставки на България.

Единственият нов рудник за последните 30 години – Ада Тепе до Крумовград – ще се открие тази година с огромно закъснение отново заради уж-еколози. Закъснението, обаче, означава, че цената на златото и медта ще са почти двойно по-ниски от предвиденото по план, което означава както по-ниски заплати и печалби, така и по-малки вноски като концесионна такса в държавния и общински бюджет.

Във всички тези казуси няма екология и цяла България най-накрая го видя ясно. Това е чисто и просто чуждестранен лобизъм срещу българския планински туризъм и добив на полезни изкопаеми. Навсякъде, по всяко време, при всеки кмет, концесионер и собственик.

Илюзията за любов и братство остава само сред българските политици

Според скорошно социологическо проучване на агенция „Екзакта“, 2/3 от анкетираните подкрепят протеста на българските превозвачи срещу пакета Макрон, а останалата 1/3 не са чули за казуса. Още по-смазваща е подкрепата сред българите за развитие на планинския туризъм, където са и най-бедните общини в страната ни с де факто никакви други перспективи за развитие. В Стара Загора пък неодобрението за лицемерното затваряне на българските ТЕЦ-ове в името на брюкселските климатични делюзии вероятно ще доближи 100%.

Според българските политици, обаче, Макрон просто се е объркал за пакета мобилност, Жан Клод Юнкер е бил в болница с ишиас, докато неговите комисари са писали безумните разпоредби за затварянето на ТЕЦ-овете, а швейцарското правителство само и единствено от любов към българската екология спонсорира НПО-та, блокиращи развитието на зимния туризъм у нас.

Първата стъпка към решаването на всеки проблем е да признаеш, че има такъв и да го назовеш по име.

Докато българските политици не кажат на висок глас, че Европа не е братство на влюбени до забрава джендър-нации, а общ пазар с безжалостна конкуренция, където силните все по-често прибягват до закона на джунглата, България ще крета по инерция с има-няма 3% ръст на икономиката. С който ще ни трябват има-няма 300 години да достигнем средноевропейското равнище.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи