Не става дума за платените форми на любов, които предлага френската столица, а за поезия

Може би някои ще бъдат разочаровани, че тук не става дума за платените форми на любов, които предлага френската столица. В новата стихосбирка на поета Светозар Аврамов „Есенна любов” (изд. „Лице прес”, 2017) витаят други персонажи, появяват се нежни докосвания, палитра от падащи въздишки като листата на всяка поредна житейска есен. Написана само за една година, тази поетична галерия от случайни погледи, усмивки и тревоги ни повежда по цветни улици, разпознаваеми с носталгия, еротични сцени и копнеж през погледа на поета. Тези стихове звучат като есенна молитва, мотивите в тях се преплитат и преповтарят, създавайки една спирала на извисяване: от ромона на дъжда под софийския прозорец, през медитацията пред гроба на Дънов, до шансоните на Едит Пиаф и музиката на Берлиоз, които греят като благослов над Сена... Цялата тази палитра от видения е облечена в класическия ритъм на една чувствена поезия.

Премиерата на книгата събра на 5 декември в клуб „Писмена” на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” десетки почитатели на изящното слово, които изслушаха рецитала на Светозар Аврамов, украсен с лиричните пиеси за класическа китара, изпълнени от младия музикант Йоан Димчовски. Събитието се водеше Стефка Рангелова, книгата анализира писателят Велин Георгиев, а Георги Константинов обяви, че 60-тият рожден ден на Светозар Аврамов е точният момент да се издаде една такава книга: „Тя е искрена, вълнуваща, написана на хубав български език. Спомням си как преди 50-60 години беше доста трудно да се пише за любов. Помня появата на „Пролетно разсъмване” (1953) на Иван Радоев – стихосбирка само за любов. Веднага „строгата критика” изригна възмутена – едва ли не някакъв чуждестранен враг е влязъл в нашата добре подредена поезия. Малко по-късно големите ни поети продължиха тази линия. Радвам се, че Светозар Аврамов твори, публикува непрекъснато – пише поезия, пиеси, есеистика.”