Заплашват ни близо 600 тона касетъчни боеприпаси

Правителството наваксва забавянето на тяхното унищожаване. Проблемно е и съхраняването на ракетните горива

Според военни експерти близо 40 на сто от минизарядите във вътрешността на касетъчните боеприпаси не се задействат веднага. Смята се, че в около 98 на сто от случаите на взривяване жертви стават не войници, а граждански лица. От тези смъртоносни боеприпаси у нас има 585 тона.

В доклада на правителството за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през миналата година се посочва, че се забавя изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Конвенцията по касетъчните боеприпаси от Дъблин 2008 г. Тези боеприпаси трябва да бъдат унищожени най-късно до 1 октомври 2019 г. За неизпълнение на задълженията по Конвенцията могат да бъдат наложени санкции.

Кабинетът наваксва това забавяне с предложението за промяна на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. В момента е в ход нов проект за унищожаване на касетъчните боеприпаси на БА, чрез финансиране от американска страна и избор на изпълнител чрез Агенцията за поддръжка на НАТО (NSPA). Възможно е това да стане извън територията на Република България. Нормативно регламентираното изискване за връщане на територията на Република България на празната опаковка и отпадъчните взривни вещества и метали, получени в резултат на утилизацията, което се основава на Закона за държавната собственост, обаче затруднява изпълнението на проекта. Не само това, то създава при транспортирането рискове от възникване на инциденти с непредвидими последствия. Наред с това е категорично мението, че Българската армия не разполага със складови райони, в които могат да бъдат създадени подходящи условия за съхранение на тези взривни вещества. Поправката на закона ще даде възможност при унищожаване на касетъчните боеприпаси на Въоръжените сили извън територията на Република България, фирмата изпълнител на проекта да се разпорежда с празната опаковка и отпадъчните продукти от процеса на унищожаване, което намалява чувствително рисковете за гражданите.

Касетъчните боеприпаси са разработени преди повече от 50 години за нанасяне на удари върху големи площи. Някои видове касетъчни бомби съдържат до 700 минизаряда. Те унищожават всичко живо на площ колкото две футболни полета. Основната слабост на касетъчните боеприпаси е, че не са подходящи за нанасяне на прицелни, прецизни удари. Касетъчните бомби и снаряди поначало са предназначени за употреба в сражения с участието на големи пехотни съединения. Днешните въоръжени конфликти са от друг характер. Много армии обаче не бързат да се откажат от касетъчните боеприпаси.

Напоследък стана ясно за още един риск, чието предотвратяване също се нуждае от средства. Ракетните горива, които са остатъчен продукт от утилизацията на няколко вида ракетни системи – SS-23, на Frog и на Skud, се съхраняват в складове с известна към момента опасност, според Министерството на отбраната и особено на специалистите в дирекция „Логистика“. Причината, както я обяснява заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, е че слоят метал на танковете, в които се съхранява горивото, започва да изтънява, което е сериозна предпоставка за взимане на бързи решения.

В тази връзка Министерството на отбраната е предприело необходимите действия още в предходния мандат с опит да бъдат осигурени средства вече и по линия на ОССЕ. Получен е обаче отказ да има други донори за финансиране на унищожението и ще се разчита само на нашия бюджет.

В момента тече процедура по съгласуване с комисията, която е към Министерския съвет, за отпускане на такива средства. Прогнозата е, че отговорът ще бъде отрицателен, което ще наложи отделяне на средства от бюджета на министерството.

Разбира се, проблемът не е само в касетъчните боеприпаси и ракетните горива. В хода на изпълнение на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. и поради редица технологични изисквания, към 1 януари т.г. броят на ненужните въоръжения и боеприпаси в Българската армия нарасна. Излишните въоръжения са 14 830, а излишните боеприпаси - 4695 тона. Крайно време е да се приеме национална програма с целеви средства за ликвидиране на тези цъкъщи бомби. В противен случай инцидентите няма да бъдат изключение.

Утилизацията на боеприпасите у нас е блокирана

С приетите в края на 2015 г. изменения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, според които утилизацията на боеприпасите следва се извършва само от производителите им, на практика беше блокиран процесът по утилизация на боеприпаси в Българската армия. Процедурите за възлагане на обществени поръчки за утилизация/унищожаване на боеприпаси бяха спрени, се посочва в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г. В тази връзка Министерството на отбраната насочва усилията си за освобождаване от боеприпаси, чието техническо състояние е предпоставка за възникване на инциденти при по- нататъшното им съхранение, чрез унищожаването им.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари