Изпитите на Борисов

2018 г. се очертава като година на големи изпитания пред лидера на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов. Причините са няколко. Първата е европредседателството, което Борисов превърна в символ на евронадежди за страните от Западните Балкани. Във вътрешнополитически план оптимизмът е силно разколебан. А задаващият се вот на недоверие е най-малкият проблем. Ще успее ли интуицията на Борисов път да го изведе на верния път ще стане ясно още през първата половина на годината.

Месеци преди България да поеме европредседседателството, премиерът Бойко Борисов влезе в нова, но недостатъчно ясна и изчистена роля. Пъргави социолози побързаха да я определят като геополитическа. Факт е, че лидерът на ГЕРБ издигна като приоритет на българското председателство Западните Балкани, тема която десетилетия наред бе неглежирана.

Няма съмнение, че темата е важна защото този регион е стратегически значим. За Европа Балканите все още са източник на нестихващо напрежение, нестабилност и крият риск от потенциални конфликти. Безспорна е заслугата на Борисов да събере заедно лидерите на четири балкански държави. Но при двете срещи на лидерите на България, Сърбия, Гърция и Румъния изплуваха проблеми, за чиито решения трябва време.

Президентът на Сърбия Александър Вучич недвусмислено подчерта, че същата Европа, в чието семейство иска да влезе страната му, проявява лицемерие и двоен стандарт – даде пример с Косово и Каталуня. Вучич подчерта, че Сърбия иска военен неутралитет и бе категоричен, че ситуацията в страната му е различна, “защото през 1999 г. бе атакувана”.

Сръбският президент не пропусна да изтъкне и приятелството с Русия. Така той очерта три важни за Белград теми, които са проблемни за Европа. Нееднократно от Брюксел предупреждават Сърбия, че отношенията й с Прищина ще бъдат условие за членството й в ЕС.

Пак по време на четиристранните срещи в Евксиноград и Белград на показ бе изваден и дългогодишния спор за името на Република Македония – гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че през 2018 г. Македония трябва да реши този проблем. Това са само няколко примера за тлеещи конфликти в страните от Западните Балкани, които са се устремили към Европа и са на различни етапи от предприсъединителния процес.

Ето защо ролята на посредник на Европа, на медиатор между страните от Балканите е изключително трудна. Борисов доста уверено направи първите си стъпки в балканската политика, но оценката ще дойде след българското европредседателство, през което е важно да се постигнат конкретики. В противен случай, неслучилите се очаквания няма как да не рефлектират върху рейтинга на Борисов и на партията му. Няма как премиерът, чиято интуиция винаги е сработвала в кризисни моменти и този път да не му подскаже, че най-бърз ефект във външнополитически план би имало началото на ключови инфраструктурни проекти, за които Европа има пари. А вече има и потенциални инвеститори.

Далеч по-трудни са задачите на Борисов във вътрешнополитически план. Харизмата сред собствената му парламентарна група все още е ярка, но се чува и герберски ропот срещу честата смяна на позиции по важни за обществото въпроси. Последният ярък пример бе мораториумът върху новите лекарства и дебатът в пленарна зала, който прескочи границите на човечността. Този дебат няма да бъде забравен и периодично ще се връща в дневния ред от опозицията. Успокоително е, че все още сред депутатите от ГЕРБ няма преминали на волна програма и засега групата гласува монолитно. Не е ясно обаче докога.

Засега и коалицията с Обединените патриоти изглежда относително стабилна. Две от партиите в нея – ВМРО и “Атака”, са напълно прогнозируеми, но поведението на третия партньор, лидерът на НФСБ Валери Симеонов винаги може да донесе изненада. Въпросът е дали, ако Симеонов хвърли оставка, ГЕРБ ще легитимират сегашната подкрепа на партията на Веселин Марешки с включване във властта. Борисов едва ли би направил подобна стъпка. Дори и само заради обвиненията срещу Марешки.

Премиерът едва ли би се поддал на настояването на ДПС за демонтаж на коалицията заради езика на омразата и националистите. Още повече, че движението загуби дори ролята си на балансьор. Прибързаните заключения на социолозите, че Ахмед Доган е дал рамо на Борисов, че предстои преформатиране на парламентарното мнозинство направиха лоша услуга и на ГЕРБ и на ДПС. Борисов е наясно, че двете партии не биха могли да управляват заедно. Инстинктът му сочи, че дори и опит за опаковане на двете формации, помага на друг – в случая на БСП. Шансът на Борисов и ГЕРБ е, че БСП все още не е истинска опозиция. И може би няма да се превърне в такава, заради усърдно задълбаване в собствени проблеми и вътрешнопартийни боричкания.

Доган е прав като твърди, че нито една партия не е готова за властта. Борисов обаче също може да се окаже прав, казвайки, че само ГЕРБ може да свали ГЕРБ от власт. Може, ако съпартийците му си станат напълно самодостатъчни. Тежки изпити!

 

11 победи за 11 години

За 11 години Борисов извоюва за партията си ГЕРБ 11 победи. Всички те изглеждат лесни и предопределени. Но не и случайни. Дори и опонентите му признават, че “успеха му се лепи”. Единствената загуба за Борисов бе тази на президентските избори, но тя не се превърна в победа за БСП. От тази загуба би следвало Борисов да си е направил изводи.

Ако през годините изглеждаше, че той има нужда от политиката, сега вече изглежда, че политиката има нужда от него. И че колкото и враговете му да го критикуват, аргументите им не са достатъчни да го оставят извън голямата игра.

 

За него

Вярва в обединена Европа

Франция винаги ще стои рамо до рамо с България. ... Аз самият работя в посока за осъществяване на обещанията ми от предизборната кампания, в която обещах да задълбоча интеграцията в ЕС. Именно заради това предлагам пълната си подкрепа на лидерите на страните от ЕС, включително г-н Борисов, който, подобно на мен, вярва в каузата на обединена Европа.

Еманюел Макрон, президент на Франция, по време на държавната визита на премиера Бойко Борисов през юни 2017 г.

 

Искрено, Бойко

Скъпи Бойко, приеми най-искрените ми поздравления, за преизбирането ти за министър-председател на България, в толкова важен момент за страната и ЕС, като цяло. Надявам се да продължим да работим заедно, за да се справим с предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз, със споделени институции и ценности, като общност на мир, свобода, демокрация, човешки права и върховенство на закона – една огромна икономическа мощ, характеризирана от безпрецедентни нива на социална защита и благоденствие.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, в писмо по повод преизбирането на премиера Борисов, м. май 2017 г.

 

Радвам се, че си начело

Като председател на Европейската народна партия (ЕНП), и като твой личен приятел, приемам новината (б.р. за преизбирането на Бойко Борисов) с огромна радост.

Жозеф Доул, председател на Европейската народна партия (ЕНП), м. май 2017 г.

 

Пазете се от каратиста

Искам да обърна внимание, че и преди съм имал разговори с министър-председателя (б.р. - Бойко Борисов), когото разпознавам като ефективен световен лидер. А и има черен колан по карате, така че ще трябва да внимаваме. ... Искам да благодаря на България за силната партньорство в НАТО и за подкрепата, която дава.

Барак Обама, бивш президент на САЩ, при визитата на премиера във Вашингтон, м. декември 2012 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети