Ерусалим не е възприел напълно връщането на власт на Асад

Трудно е за вярване, че някой друг освен Иран и Сирия биха приели версията на Москва за събитията от миналата седмица

Два етапа от последния развой на събитията в Москва – докладът на министерството на отбраната, който хвърля върху Израел цялата отговорност за свалянето на руския самолет над Сирия миналата седмица и обявеното прехвърляне на модерни руски противовъздушни системи С-300 за режима на Асад – не би трябвало да изненадват никого в Израел, освен може би малцината заблудени поддръжници на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Независимо колко добри са отношенията му с руския президент Владимир Путин, Нетаняху няма как да направи проблема да изчезне.

Русия понесе унизителен удар когато зенитната отбрана на Асад свали самолета и все още има доста интереси, които иска да прокара в Сирия. Беше повече от ясно, че случаят ще доведе до публично осъждане на Израел и до отправяне на официални искания. Всичко в крайна сметка отново зависи от Путин, който първоначално се задоволи с внимателно формулирано изявление в първия ден след инцидента. За момента е ясно, че резултатът от руските действия ще е значително ограничаване на свободата на действие на Израел над Сирия.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви в понеделник, че страната му ще достави на Сирия ракетни системи „земя-въздух“ С-300. Русия също така ще използва технологии за електронна война, за да възпрепятства задействането на системи за сателитно проследяване по протежение на сирийската брегова ивица и по този начин да попречи на Израел да извършва въздушни удари в района. Русия също така ще оборудва сирийската противовъздушна отбрана с руски системи за навигация и проследяване, за да избегне за вбъдеще инциденти, подобни на този със сваления самолет.

Прехвърлянето на ракетите С-300 на сирийците, ведно с още по-модерни системи (подобно на С-400), които руснаците разполагат около базите си в северозапада на Сирия, не представляват пълна защита срещу израелски нападения. Според различни чужди медии, военновъздушните сили на Израел имат необходимата подготовка за мисии, в които израелски изтребители трябва да преодолеят системи подобни на батареите С-300 – които руснаците продадоха на Кипър и сега са в ръцете на гърците. Логично е да се предположи че израелските ВВС ще съумеят да преодолеят риска, ако са изправени срещу подобни системи.

През април, след американско нападение и серия израелски атаки, Москва обяви, че ще продаде на Сирия системи С-300, но не продължи със сделката. Този път обаче руснаците изглеждат много по-решени да финализират усилията, макар и да е съмнително, че оръжейните системи ще бъдат доставени в рамките на две седмици, както обещава министър Шойгу.

Изпитанието за руско-израелските отношения безспорно приближава с различните сигнали на разузнаването за ирански опити за контрабанда на оръжия в Ливан по пътища край руските военни бази в северозападна Сирия. Тъй като Иран е решен да продължи с оръжейните доставки за „Хизбулла“, а Израел настоява на правото да напада тези конвои, Ерусалим е обречен на дилема: да нападне ли още веднъж в близост до руснаците и да рискува допълнително нагнетяване на напрежението и дори сваляне на израелски изтребител?

Обявяването на руското решение за доставка на системите С-300 и доклада за обстоятелствата довели до свалянето на самолета „Илюшин“ подчертават едно. Москва не може да обвини основният виновник за инцидента – съюзника си, режима на Асад. (Невероятно е, но в официалното изявление на руското министерство на отбраната не се споменава каквато и да е вина на сирийските противовъздушни сили.)

Следователно става ясно от самото начало, че отговорността ще бъде поставена върху Израел. Интересен факт също така е, че цялата вина е насочена срещу израелските въоръжени сили, които руснаците обвиняват в непрофесионализъм и „престъпно нехайство“.

Руското разследване изглежда съмнително и някои от твърденията в него са странни. Например Русия казва, че Израел им е дал едва една минута предупреждение. Според опитни израелски пилоти твърденията, че израелски изтребител се е скрил зад руския разузнавателен самолет са безпочвени и не отговарят на утвърдените оперативни практики.

Обвинението, че Израел е подвел руснаците относно местоположението на планираната операция също е нелогично. Според Русия, ВВС на Израел ги е уведомил за нападение в Северна Сирия, докато атаката се е случила в южната част на страната. Латакия се намира в северозападна Сирия, както ясно може да се види на картата. И тъй като военното сътрудничеството работеше много добре последните три години, по време на които са се провели стотици израелски въздушни удари, е трудно за вярване, че двете страни не са изяснили базовата терминология на общуването.

Руското изявление обвинява Израел в неблагодарност, в светлината на усилията на Москва от името на израелските интереси, да държи иранските сили на разстояние от сирийско-израелската граница на Голанските възвишения. (Руснаците твърдят, че ги държат на 140 км разстояние, макар всъщност става въпрос за между 85 и 100 км буферна зона, която не включва Дамаск, където има разположени ирански войници).

Последните години Русия беше нееднократно улавяна в лъжа или в разпространение на невярна информация, относно участието си в редица инциденти, сред които намеса в американските президентски избори, отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания, анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Така че трудно е за вярване, че някой друг освен Иран и Сирия биха приели руската версия на събитията от миналата седмица.

Малко вероятно е обаче това да има значение. Москва запазва последната дума в аферата със самолета. Изглежда Путин изчакваше просто грешна стъпка на Израел, за да постави Ерусалим на мястото му.

Това слага края на цяла епоха израелски военни операции в Сирия, където е провел стотици нападения през последните шест години. Но засега изглежда, че ситуацията на северния фронт няма скоро да се върне на нивото, на което беше преди свалянето на руския самолет.

Израел оперираше свободно над северна Сирия в продължение на години, благодарение на комбинация офанзивни действия и добри дипломатически отношения с руснаците. Но най-вече Израел действаше в сянка, постигайки множество от целите си.

Но през последните месеци Израел демонстрира прекомерна самоувереност в Сирия. Едва ли руските военни са били особено доволни от обявеното този месец комюнике на въоръжените сили на Израел, че от началото на миналата година над Сирия са извършени над 200 военновъздушни нападения. Изглежда Ерусалим не е възприел напълно последствията сега, когато режимът на Асад, с помощта на руснаците, възстанови контрола си над по-голямата част от страната, включително граничните райони с Израел.

Израел не е свръх сила и не е непобедим. И ще трябва да вземе предвид руските претенции и дори да се адаптира към нейния офанзивен модел. Високопоставени служители от въоръжените сили казват, че отдават особена важност на последния инцидент. Тези, които още твърдят, че е просто полъх на вятъра, са явно толкова заети със защитаването на Нетаняху, че са вече неспособни правилно да анализират реалността.

*Авторът е кореспондент на опозиционния израелски всекидневник “Аарец”