Кадети се пъчат в царски униформи

Възстановяват облеклото на курсантите от 20-те години на ХХ век

Сините униформи на кадетите от 20-те години на ХХ век се възстановяват. Това става със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, а идеята е на подп. Евгени Пенчев от Националния военен университет „Васил Левски” във Велико Търново. 

„Преди време наши курсанти посетиха парламента, а после бяха приети армейския министър. По този повод аз повдигнах въпроса за възстановяване на старата им униформа. На министър Каракачанов като на историк идеята веднага му допадна. Вече има изготвен проект на одеждите на курсантите по подробно описание как са изглеждали преди сто години”, разказа подп. Пенчев.

Предвижда се първите старинни униформи да бъдат ушити за новоприетите курсанти наесен. Те няма да са съвсем идентични със старате, но ще бъдат много сходни с тях.

„В миналото бъдещите офицери са носили ботуши - това сега няма как да стане. Имали са тесни панталони и бричове. Ние ще им направим тесни панталони и вталени куртки с високи затворени яки. Консултант на нашето начинание е Александър Вучков – изследовател, който е издал книга за униформите в българската армия. С него изработихме дизайна на облеклото, като се посъветвахме с командването на армията и със самите курсантите. Те го одобриха, хареса им, че ще има и кортик. Изпратихме проекта на министър Каракачанов и чакаме неговия отговор. 

Подп. Евгени Пенчев е известен в старопрестолния град. Той дълги години командваше представителния блок на военният ВУЗ, чийто почетен председател е сега. Негово дело е иконостасът на храма „Свети Седмочисленици” в университета. Той е заклет родолюбец, страстен изследовател, краевед, колекционер на старинно оръжие, реставратор. Членува в търновския клуб „Традиция”. 

„Аз съм от първите членове на софийския клуб „Традиция“, в който влязох през 1996 г. Преди 10 ноември 1989 г. колекционерството в България и особено колекционерството на оръжие, беше тема табу. Липсваше литература, старинни оръжия можеше да има само в музеите. В тази обстановка се роди Клубът на любителите на старинни оръжия, който прерасна в Национално дружество „Традиция”, разказва подп. Пенчев. Той от дете имал интерес към старинните оръжия и предмети. Чевръст крадец на старини със 17 криминални и съдебни регистрации задигнал ценни експонати от сбирката му преди 2 години. Злосторникът - 31-годишният Юлиян Генчев от Габрово се промъкнал в дома на офицера, като използвал подправен ключ. Отнесъл златни накити, оригинален балкански пистолет от 18 - 19 век, реплики с оригинални части и оригинална кутийка с капсули за него, нагръден сребърен часовник, възрожденски сребърни пръстени, сребърен печат, реплика на антична монета, позлатена игла за вратовръзка, куфар и 200 евро. Дръзкият извършител бе заловен няколко месеца по-късно след друга домова кражба, но уникатите на подполковника не бяха намерени в дома му. И до днес от тях няма и следа.

„Заловиха го, пратиха го в затвора, но изчезнаха завинаги кремъчните оръжия, накити и аксесоари от Възраждането, които бях събрал. Останаха ми само само предмети от Руско-турската освободителна война. Към тях крадецът не е проявил интерес”, споделя с огорчение подполковникът.

Той разказва с увлечение за изгубените ценности - преднопълнещо се оръжие, друго - с необлечен куршум... „Много са интересни оръжията от периода на Възраждането – албанските гегали и пушки, сливенските бойлии. От тях има сравнително малко запазени в България, които са на много високи цени. Възстановяването на старинни оръжия не е забранено. Голяма тръпка е да откриеш части в някоя плевня и да иу вдъхнеш живот”, обяснява подп. Пенчев. Според него в съседните балкански страни имало запазени прекрасни образци. У нас оръжието от 19-ти и началото на 20-ти век е тотално обезобразено или унищожено. И сабите от въоръжението на българското офицерство до 9 септември 1944 г. са в същото окаяно положение.

„Истинският колекционер не събира всякакви предмети. За него е интересно например оръжието, с което са воювали в Руско-турската освободителна война. И аз, и други членове на клуб „Традиция” често показваме наши експонати, като организираме музеи на открито”, разказва армеецът. 

Подп. Пенчев е от великотърновоското Ново село. Там е роден и отец Матей Преображенски-Миткалото. Офицерът изследва историята на родното си място.

„Събирам спомени и предмети на исторически личности. Преди 2 години направихме етнографска сбирка в читалището и получихме ценен подарък - джезвето на отец Матей Преображенски. Запазено е от негови родственици, предавало се е от поколение на поколение“, разказва военният краевед. По думите му напоследък „започнала да се вдига мъглата, паднала върху войните за национално освобождение от 1912-1918 г. - двете балкански и първата световна. 

„Това преди две десетилетия беше тема табу. Но сега, особено след сближаването на България и Македония, много хора откриха имената на прадядовците си по войнишките паметници. Започнаха да излизат уникати от т.нар. войнишко творчество. Войниците са изработвали в окопите чашки, ножчета, накити, пепелници, кани, цели сервизи от чаши, ножове за писма. Правили са ги от снаряди, гилзи и осколки. Това е било по времето, когато мъжете са мобилизирани масово и сред тях воиниците е имало различни занаятчии, включително златари. За това говорят находките от изящни предмети - пръстени и стакани, върху които са изобразени сцени от военния живот. Повечето са правени от шрапнели и са събирали с години плах по стари къщи и мазета. Напоследък хората започнаха да ги виждат и вадят”, казва подп. Пенчев. 

В момента той подготвя предстоящи изяви на клуб „Традиция”, сред които Фестивалът на средновековното изкуство във Велико Търново и „Дни на предците” в Плиска. През юли ще видим възстановка, подготвена за 180 - годишнината от четата на Стефан Караджа.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи