Ванга ми каза, че България ке оцелее!

Мечтая си скоро да ни кажат: “Това беше всичко!”

Аз съм идеалната съпруга - кръстоска между шопкиня и македонка

- Латинка, какво ти помага да запазиш духа си толкова бодър днес?

- Аз просто си измислям веселба - пускам си радиото и започвам сама да си танцувам, нафантазирвам си весели неща и си казвам, че това е от ден до пладне и не може човечеството да се затрие от някакъв си вирус. Започвам така да си говоря сама и да се навивам, танцувам си и се смея, при нас артистите е по-лесно, защото като започнеш да се усмихваш сам на себе си и по-бързо преодоляваш тъгата. Засега не се усещам рухнала психически, за да имам нужда от лекарства и транквиланти. Тежи ми обаче, че не мога да видя внучката си и само по скайпа я гледам и казвам на дъщеря ми: “Целуни я по главичката от мен”.

- Имаш ли колеги, които са изпаднали в депресия?

- О, да, на мен затова ми се обаждат. Казвам им: “Това ще мине, това е един летен грип, който ще мине!” Страхът е голям, въпросът е за себе си как да го преодолея, защото и аз понякога съм тъжна, но като ми се обадят по-млади колеги и на тях също им давам кураж. Викам им: “Дай сега един хубав смях”, като аз давам тон и започвам да се смея с пълно гърло.

- За фурия, като теб сигурно е много трудно да издържи толкова време вкъщи?

- Липсва ми приказката и закачката с колеги и приятели - да поклюкаме някой, нещо да се случва. Тези срещи са затова, да обменим мисли и някоя клюка - разбра ли онзи, онази... Шепа народ сме в нашата гилдия и трябва да си знаем всичко, казано с усмивка. Иначе си мисля, че сега в тази изолация - или до повече разводи ще се стигне, или бебета ще се народят, защото хората или ще се обикнат много, или ще се разделят. Рано или късно, обаче всички ще стигнем до мисълта, че само да сме здрави и другите неща ще се оправят. Трябва ни повече смирение, да не ламтим за много и може би това ще ни даде втори шанс да излезем от кризата.

- Имаш ли някаква лична рецепта за битка с вирусите?

- Нямам ден без една ябълка и лимони. Сутрин започвам деня с лимонена вода, а след това си пия кафенцето с плод. След като бях преди при д-р Емилова и научих, че сутрин не е хубаво да се започва с обилните закуски, защото организмът тогава се изчиства от токсини. Иначе месо малко ям, но умея да готвя хубави постни манджички, като пащърнак, спанак и коприва - само със зехтин готвя. Не е въпросът да се наядем здраво, а да хапнем качествено, затова се храня малко, но често - по 5-6 пъти на ден, защото е добре да оставаш малко гладен.

- На какви занимания си се отдала в тази принудителна изолация?

- Сутрин задължително играя 20 минути гимнастика и се разтягам - не скърцам, добре съм, а след това взимам един душ. Сега намерих време да си събера стиховете, защото ги бях разпиляла. Видях, че имам над 70 стихотворения и много стойностни неща съм писала, дори Джагаров ми беше казал: “Ей, момиче, махни я тази професия, имаш перо!”, но суетата се оказа по-силна. Отдавна имам идея да направя албум с тези стихове и диск с 13 записани мои песни, като да включа и смехории с колегите по пътищата на България. Мисля да е албум за приятели, защото още нямам адрес за масова публика. В момента препрочитам и любими поети - много обичам Фотев, а чета и книгите на Боряна Пунчева, която ми е приятелка и пише много увлекателно.

- Сега със съпруга ти сте нон-стоп заедно - карате ли се понякога и каква е рецептата да имате толкова дълъг брак?

- Не се караме, даже вчера се замислих откога не сме се дърляли за нещо. Обикновено по къщите се карат по финансови причини, а при нас, няма такова нещо. Има едно бурканче и двамата слагаме по 200 лева в него. Наложила съм го, та горе-долу да има ред в “кочината” и така всеки си щипка по-малко за пазар и по този начин няма - ти взе пет лева повече, не - ти и подобни разправии. Оцеляла съм в нашия брак без излишни скандали и опити за раздяла, благодарение и на едно правило, което съм научила отдавна - не прави това, което на теб не искаш да ти правят. Освен това е важно понякога да почешеш егото на мъжа и като направи нещо, винаги да му казваш - можеш, както и да се съгласяваш с него, а след това фино да наложиш своето мнение. (Смее се.)

- Каква съпруга е Латинка?

- Идеалната съпруга - кръстоска между шопкиня по бащина линия и македонка по майчина. Моята работа е основно в кухнята, защото всеки ден трябва да има сготвено, което да бъде вкусно и красиво за очите- винаги с магданоз отгоре. Отделно, навремето се излъгах и взех една пароструйка, която тогава струваше пет хиляди лева, защото човекът, който правеше демонстрацията много се изпоти и ми стана жал за него. Направо си ме преметна - по-гявол от мен се оказа и накрая я взех на изплащане. Сега чистя всичко с нея, а мъжът ми лежи и ми се радва. Него го оставям обаче да мие съдове и да простира.

- А кое е най-романтичното нещо, което съпругът ти е правил за теб?

- Романтичното беше в младостта ни, тогава беше голямата романтика. Сега, след 45 години брак - каква романтика? Съпругът ми е завършил Художествена академия и преди често ми купуваше различни произведения от негови колеги, а вкъщи също е пълно с негови дърворезби и картини. Освен това е голям майстор и е наредил 13 000 плочки у нас. Знам им точната бройка, защото навремето ги купихме заедно от Михайловград.

- Ти си играла дълго време в Сатиричния театър. Кой от колегите ти там имаше най-голямо чувство за хумор?

- Най-голямо и ярко чувство за хумор имаше Константин Коцев, Бог да го прости. Той беше много сладък, от най-обикновена случка правеше театър и го изиграваше. Коцев например, разправяше на майтап - кой къде ще бъде и какво ще прави, като се пенсионира. Венчето Коканова го попита да каже и за нея, а той: “Венче, ти ще ходиш по черквите и ще викаш - Господи, прости ми, грешница съм”. На Кольо Анастасов му казваше: “Ти ще обикаляш казармите и ще викаш - момченца, момченца, тренирате ли?” - “А мен, как ме виждаш?”, питаше го и Парцалев. “Теб те виждам от Рилската обител и там ще минават майки и дечица и ти ще им даваш по едно пръстенче, а следобед като излизаш в почивка, ще им казват - експонатът се оттегля на сянка следобед”. Всички в Сатирата бяха юнаци и си правеха състезание кой ще е по-остроумен.

- А правехте ли си номера?

- Много пъти, номерата не свършваха въобще и всеки се подготвяше за представлението с какво ще изненада другите, но повечето са малко нецензурни... Имаше една руска пиеса, по време на която всички седим на една маса и ставаме един по един, но като дойде ред на един колега и той става и без да иска пръцва... Всичко живо избяга от сцената и зад кулисите настана такъв смях, че се чу и в салона, където народът също се смееше - това по време на представление! Наложи се са пуснат завесите, защото не можахме да продължим.

- Каква роля би изиграла с удоволствие?

- Ако направят “Куклен дом”, с удоволствие бих изиграла една Нора на Ибсен. Иначе не ме влекат тези наши сериали, които като еднодневки се снимат, защото в живота говоримата реч е една, а в сериала друга.

- Като актриса, можеш ли да познаеш кога политиците лъжат?

- Да, познавам ги много добре като лъжат! Освен това, във всички ме дразни лексиката им, но това е нещо, което скоро няма да си отиде от нашите ширини. По изказа им си личи, кой от кое село и от коя паланка е. Няма да забравя едно изречение, което преди време каза един борец: “Тази награда най-после отиде на мястото, на което му е”. Хубаво е политиците, а и не само, да се научат да говорят правилно. Например, ген. Мутафчийски ми харесва как говори, защото обичам пестеливия изказ с малко изречения. Бойко също ми харесва - по народняшки е, но използва точните думи.

- Съжаляваш ли, че със Стоянка Мутафова не се сдобрихте, преди да си отиде?

- Всичко вече беше зад гърба ни, мисля, че и тя вече беше забравила, така че не съм искала да ровя в нищо. Мир на праха є, дано да е спокойна там, защото много нерви хвърли и тя в този живот. Не знам колко щастлива беше, но мислещият, умния човек не може да намери истински покой и щастие - такива, каквито си ги фантазира, а тя беше умница! На никого не се сърдя, защото знам, че пътят ни е начертан, както и Ванга ми е казвала, когато я попитах мога ли да вървя срещу съдбата си. Думите є бяха: “Може нещо да измениш, но ке кривнеш малко от правио път и пак ще се върнеш на това, което е драснато”. Все повече се уверявам, че това е така. Ванга всичко ми позна, освен за многото пари, които ще дойдат, но кой знае?

- Ванга говорила ли е пред теб за бъдещето на света или на България?

- За България, лично пред мен е казвала: “Ке оцелее, сите могат да загинат, но България ке оцелее, на такова место е!” Това съм го чула от нея и ми вдъхва оптимизъм. Нейно предсказание ме окуражи и когато трябваше да летя за Испания, а аз имам страх от самолети, но тя ми каза да не се притеснявам. “Видим те много стара и проскубана!” - ми рече тогава, което ми вдъхна смелост, че има много години пред мен. После, в самолета имаше силна турбуленция, но аз смело заявих пред колегите: “Ванга ми каза, че аз няма да загина” и целият театър се скупчи да се спасява около мен. Наложи се стюардесата да ги помоли да се преместят, защото всички бяхме на едно място.

- Имаш ли сънища, които се сбъдват?

- Сънищата ми подсказват много неща, а съновника винаги ми е под ръка. Имам и по-директни сънища, в които всичко се сбъдва. Например, синът ми, като кандидатстваше, сънувам, че на капака на колата ми някой е написал една огромна шестица. На другия ден той е на изпит и аз му казах, че ще е шестица при всички случаи. Вечерта, той ми вика: “Ти си вещер, наистина изкарах шестица!”

- Вярваш ли, че всичко се връща?

- Абсолютно вярвам в равновесието. За мен Бог е равновесие, направиш ли добро - чакай го, направиш ли зло - чакай го, това е неписан закон за земляните и Ванга също го е казвала. Например, ако някой шофьор на пътя ме задмине грубо с мръсна газ и на мен ми дойде някаква лоша мисъл, но си казвам, че ще ми се върне с още по-зла, така че я гоня с противодействие. Казвам си, че той сигурно бърза за някъде и може би има нещо спешно, а може би жена му е бременна - опитвам се да го оневиня и така ми минават тези мисли...

- Помагат ли ти молитвите в трудни моменти?

- Когато са силни и искрени - помагат. Свети Атанасий ми е патрон и даже сега, преди да започна разговора, се помолих - “Господи и Свети Атанасий, направете всичко така, че да няма вече заразени хора!” Също така ми се иска Светия синод да се обедини и в един и същи час да бият камбаните в цяла България, а всички свещеници да казват една и съща молитва. Вярвам, че така излиза много силна енергия и по-бързо ще преодолеем тази ситуация.

- Какво си пожелаваш?

- Аз си пожелавам час по скоро да излезем от това трудно време, на мен не ми трябва нищо тепърва - вили, могили, пътешествия! Толкова малко искам - да имам хора, с които да се смеем и да си общуваме и да можем да работим.

Нашият гост

Обичаната актриса Латинка Петрова прави своя сценичен дебют едва 16-годишна, но не в театрален спектакъл, а като народна певица. Дори след като я приемат във ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, тя не изоставя музиката и пеенето. Доказателство за това са песните є от “Златният кос”, които включва в моноспектакъла си “Връщам парите”, както и участието є в мюзикъла на Стефан Димитров - “Бразилски нощи”. В продължение на 29 години Латинка работи в Сатиричния театър, но след промените напуска и излиза на свободния пазар. Голяма популярност є носи атрактивната є поява в реклама на известен мобилен оператор, след която тя бързо става едно от най-разпознаваемите лица у нас. Талантливата актриса е участвала в редица постановки и филми, както и в култовия сериал на Влади Въргала - “Шменти капели”. През 1974 г. тя се омъжва за художника и тенор от Радио “София” Красимир Джонгалов, с когото са родени на една и съща дата - 1-ви януари. Синът им Мартин Джонгалов е ядрен физик и доктор на науките, а дъщеря им Линда работи като журналист.