Директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов: Операта привлича все повече нова публика

Концерти за деца и богата лятна програма през тази година

- Академик Карталов, предстои премиерата на „Танхойзер“ – опера, композирана от Рихард Вагнер, разкажете за подготовката ѝ и за екипа? 
- Щастливо съвпадение е премиерата на „Танхойзер“ с юбилейната свещена 2025 година за християнския латински свят. А мотото е „Поклонници на надеждата“. В операта на Рихард Вагнер можем да съзрем нравствена връзка на либретото и музиката с величието на посланията на Църквата и обществото, за консолидация на вярата, за оптимизъм и надежда в днешния свят на войни, свят забравил човешката ценност на добродетелите, на прошката, изкуплението и спасението от грехопадение на самоувереност и алчност, от пренасищане с удоволствия и власт. За Софийската опера „Танхойзер“ е деветата опера, на която посветихме подготовка за откриване на традиционния Вагнеров фестивал на 26 юни т.г. Всички артисти, оркестър и хор са изключително увлечени в развитието си като творци благодарение на сериозността си и способността си да изпълнят изключителните задачи на Вагнеровия музикален театър. И този път давам доверието си приоритетно на българските оперни гласове. Сред тях в главните роли са първите ни солисти Мартин Илиев, Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Петър Бучков, Лилия Кехайова, както и други прекрасни колеги за целия състав от персонажи. Диригентите са Константин Тринкс и Велизар Генчев, сценографията е на Свен Йонке, костюмите на Християна Зорбалиева, пластика Маша Илиева и Марта Петкова. 

- Вие направихте така, че страстните почитатели на Вагнеровите опери от цял свят се редят на опашки в София, за да слушат и гледат неговите опери, как успяхте и откъде дойде идеята?
- С убеждението в думите на Ницше, че „за да придобие едно събитие величие, необходими са две условия: величие на духа на тези, които го осъществяват, и величие на духа на онези, които го преживяват(...)“

Заедно с идващите вагнерианци от цял свят в София за българските постановки с оперите на Рихард Вагнер, за паметта на националната ни музикална култура, точно с неговото творчество, се вписват и поканите за седемте гастролни представяния и в чужбина. От няколко дни вече и италианската преса отразява гастрола ни в Салерно.

Струва си огромният екипен труд на Софийската опера да покаже своята способност пред музикалния свят с оперите на Рихард Вагнер, и точно заради необходимостта ни да служим на голямото изкуство. 

-„Танхойзер“ е поредното, девето заглавие на Вагнер в Софийската опера през последните 14 г. - една приказна история, разказана по новаторски начин от Вас. Очаквате ли отново вагнерианци от цял свят за премиерата?
- Да, защото още България е извор на гласове и благодарение на тях аз избрах най-подходящите за този специален репертоар и в него те да покажат своя ръст. Доверих им се и създаваме заедно вече тринадесетата ни Вагнерова постановка. Два пъти „Пръстенът на нибелунга“, които са общо осем постановки, към тях са и другите перли, а те не са случайни с огромната си трудност за вокална и психическа издръжливост: „Тристан и Изолда“, „Парсифал“, „Летяшият холандец“, „Лоенгрин“ и сега новата ни постановка на „Танхойзер“.

- Предстоят ли и тази година вече традиционните летни фестивали на Софийската опера и балет, какво да очаква публиката от тях?
- След Вагнеровия фестивал на Софийската опера, каним нашата публика по традиция на открито. Започваме с разнообразен репертоар от представления за най-младата ни публика в Парка на Военната академия. За сцената ни на езерото в Панчарево ще представим любимите балетните постановки „Лебедово езеро“ и „Ромео и Жулиета“, както и задължително очаквания през лятото мюзикъл. „Mamma mia!”.

- Ще възобновите ли една Ваша инициатива – „Опера на площада“? Разкажете за нея.
- На специално построена от нас огромна сцена на площада, издигната пред патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“, представяме отново, и поради големия интерес, духовната притча, посветена на покровителя на българския народ Свети Йоан Рилски „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Възстановяваме, за първи път на открито, вечния мюзикъл „Клетниците“ от К.-М. Шьонберг и концерт на Девета симфония от Л. В. Бетховен с елитен международен солистичен състав и музикално ръководство на нашия постоянен гост-диригент Даниел Орен.  „Опера на площада“ привлича най-широка публика. Това е друг наш ключов бранд за популяризиране на оперното изкуство и привличане на нова и традиционна оперна публика. „Опера на площада“ е най-естественият, отворен за всички възрасти и лесен достъп за спектаклите ни на открито. С това операта се превръща и в най-демократично изкуство, именно с отварянето му, дори за колебливите, за всички и без ограничение да бъдат част от величието и магнетизма за преживяване, себеосъзнаване и съзряване в сиянието на съвременния ни културен живот. Такъв непресъхващ извор на нов и неповторим блясък на нашето изкуство със спектаклите си предлага Софийската опера.

- Как се промени публиката и репертоарът на Операта през всичките тези години през вашия поглед?
- Динамичен и с най-широк формат е репертоарът на Софийската опера. Разнообразието от композиторски школи и стилове дава възможност на публиката също така да израства в насочената ни и последователна политика на образоване. Хит са програмите ни за бъдещата ни публика. От най-ранна възраст влизат децата, за които мога да кажа, че те водят родителите си, за първи път на концертите ни за бебоци. От бебешката си възраст те биват закърмени и с музика в сградата на Операта. Това е забелязваната очевидна тенденция за промяна на вкуса и културата на бъдещите поколения публика. Следва и другото важно стъпало за деца и родители, които идват заедно на специалните оперни и балетни представления на камерната сцена. Естественият им път към оперното и балетно изкуство продължава в креслата на голямата зрителна зала. Интересът е огромен и билетите свършват за часове. На основната ни сцена е царството на произведения от Верди, Пучини, Белини, Росини, Керубини, Чайковски, Маскани, Делиб, Бизе, Вагнер и други композитори. Наистина, палитрата ни от оперни и балетни представления е толкова голяма, че не можем да изиграем всичко достатъчно често. Обогатен е афишът и с модерни постановки на блестящата ни балетна трупа. Мюзикълът е също в репертоарните ни приоритети. Това пък привлича в залата на Операта и публика, която за първи път в живота си влиза плахо в сградата, но след това смело се завръща за сериозните и големи оперни и балетни заглавия. Всяка вечер в антрактите на представленията се продават билети с отстъпки за всички предстоящи спектакли в целия оперен и балетен афиш. Подобни подходи са само част от маркетинговата стратегия и мисъл за увеличаване потока от зрители.

- Днес операта в България елитарно изкуство ли е или е все по-привлекателна и достъпна и за по-масовата публика?
- Ако остане затворено и изолирано явление всичко, което постигаме с огромен труд, нашето изкуство ще се обрича да бъде определяно като елитарно изкуство. Но както вече казах, нашата политика е всеотдайна вярност към публиката. Затова безмерна е благодарността ми към всички членове на театъра, за тяхното служене като достойни жреци, достойни да работят за кауза в националния ни оперен храм.

Нашият гост

Акад. Пламен Карталов е оперен режисьор, преподавател и мениджър. Директор е на Софийската опера и балет от 2008 г., което, с предишните 6 години на управлението му - от 1994 до 2000 г., го прави най-дълго управлявалият директор на институцията. По негова идея се осъществяват прочутите оперни фестивали на открито, като се започне със “Сцена на вековете” на Царевец, чийто идеолог е, до летните фестивали “Опера на площада” и най-скорошните открити сцени на Белоградчишките скали, езерото Панчарево и други.