Проф. Румяна Коларова, политолог, пред „Труд news“: Няма учен, който да каже, че 10 ноември 1989 г. е началото на демокрацията

Служебното правителство е ненужно и изключително вредно 

Всяка партия идваше със заявката, че ще премахне корупцията, след което налага своя корупционна мрежа

С професор Румяна Коларова ще се опитаме да направим политологичен анализ на случилото се на 10 ноември 1989 г. Според нея демократичните промени в България започват не от тази дата, нито от изборите за ВНС през юни 1990-та, а от 13 октомври 1991 г. Трансформацията на авторитарния режим бе процес, в който БСП постепенно отстъпваше от властта и започна да губи контрола върху нея след изборите на 13 октомври 1991 г., смята тя. Проф. Коларова е категорична, че от 1997 г. в България имаше национален консенсус за фискалната дисциплина, за членството ни в НАТО и ЕС, който бе нарушен през 2021 г. от президента Румен Радев и „Продължаваме промяната“.

- След 36 години има ли още спор какво е станало на 10 ноември 1989 година, професор Коларова? Кой бе сценарист и режисьор на 10 ноември? 

- Може да се каже, че този въпрос е отворен, за него няма категоричен отговор, няма съгласие нито сред политиците, нито сред учените. Причините са две. Първата е свързана с политическата поляризация от самото начало. От 1989 година в България вървят не само два паралелни разказа за това, което се е случило, но и две паралелни взаимно изключващи се оценки за политическите алтернативи. СДС дойде да власт със заявката, че БСП всъщност е БСП (комунисти), а БСП обяви, че СДС са фашисти. Това е потулено в сумрака на времето, но е ясно и силно противопоставяне, което в някакъв период не беше толкова категорично, но сега в момента отново го виждаме. Но в момента нямаме два лагера, а са поне четири. Поне още 20-30 години ще има два взаимно изключващи се разказа за това, което е станало. Едните казват, че е началото на демокрацията, другите - че това е вътрешнопартиен преврат. Що се отнася до науката, всички учени споделят оценката, че това е вътрешнопартиен преврат. А големият въпрос при учените е откога може да се говори, че имаме демократични институции.

- Според вас откога става това? 

- Тук е голямото различие, защото една част приемат, че първите избори през юни 1990 година слагат началото на демокрацията в България. Няма учен, който да каже, че 10 ноември е началото на демокрацията. Тази дата слага на масата необходимостта от промяна, но фактически това е моментът, в който реформаторите в БКП взимат връх над хардлайнерите. Това е най-ясната научна дефиниция, която може да се даде и може да се илюстрира не само с ролята на Андрей Луканов, но и с тази на Александър Лилов, който не случайно е наричан Стратега. Реформаторите взимат връх не и без съгласието на Тодор Живков, който обаче бе силно изненадан, че бе отстранен и от поста председател на Държавния съвет и бе превърнат в изкупителна жертва.

- Кога всъщност започва възстановяването на демокрацията у нас? 

- Според мен демократичните институции се установяват след изборите на 13 октомври 1991 година. С други думи може да се каже, че има един дълъг период на трансформация на авторитарния режим, в който БСП постепенно отстъпва от властта и започна да губи контрола върху нея след 13 октомври 1991 година. Това става постепенно - първо се озова в опозиция, след това се конституира Конституционният съд, който наложи демократична интерпретация на Конституцията от 1991 година, и провеждането на преки избори за президент, които БСП загуби, въпреки че беше максимално мобилизиране да не загуби. Оттук нататък алтернативата бе да се търси някакъв вид коалиционно управление с участието на ДПС. Искам да припомня, че преди изборите през октомври 1991 година хардлайнерите в БСП бяха категорично срещу признаването на ДПС. Разбира се, не всички в България след 13 октомври се събудиха демократи, точно обратното. Демократизацията се извършваше от хора, които не са демократи. И много дълго време, може да се каже и досега, голяма част от политическите актьори не са демократи. Правилата може да се демократични, но когато имаш недемократични партии, те естествено не ги спазват и по всякакъв начин се опитват да ги заобикалят.

- Както казваше Желю Желев, демокрацията се прави от демократи, но първо трябва да създадем демократите... Той споделяше, че сме избързали да приемем Конституцията, най-напред е трябвало да бъдат приети икономическите закони, а след това новите взаимоотношения да бъдат закрепени с нов основен закон, както направиха други бивши соцстрани...

- Нека да подчертаем, че Желю Желев не подписа Конституцията, както и Снежана Ботушарова, която беше зам.-председател на Народното събрание, и министрите на СДС от кабинета Попов и 85 депутати от СДС във ВНС. Последният, който я подписа, беше Соломон Паси, който беше по това време в чужбина и можеше да не я подписва, но се върна и направи това. В науката България е класически пример за ранно създаване на Конституция, другата такава държава е Румъния. И в двете държави има забавяне на демократичните процеси и доминираща роля на бившия комунистически елит, която в Румъния се гарантира от екзекуцията на Чаушеску, а в България - чрез победата на БСП на първите избори през 1990 година и вдъхването на живот на тази антидемократична и ненужна институция като Великото народно събрание, което изработи и прие този основен закон.

- Защо ВНС да е антидемократична институция?

- Идеята бе колкото се може по-бързо създаване на Конституция, която да бъде непроменяема. В Полша имаше бързо приемане на Конституция, но тъй като няма институция като ВНС, след това в резултат на преговори между стария елит и „Солидарност“ постепенно бяха договорени принципи, които даваха възможност за много по-голяма демократичност и за междуинстиционален баланс. В България тази роля изигра външния натиск на 39-мата депутати от СДС, които обявиха гладна стачка срещу приемането на новия основен закон. Едно е да имаш обаче външен натиск, друго е да имаш пред себе си отворен хоризонт от десетилетия, в който можеш да редактираш, да променяш. да правиш грешки и да ги поправяш. Така че създаването на нашата Конституция бе направено с цел да бъде блокиран доминиращия консенсус за устройство на държавата. Основните институции са фиксирани по съотношението на силите, което бе във ВНС и оттам нататък няма мърдане. И Румъния, и България и досега носят родилните петна от това ранно конституционно строителство и така или иначе, това ще си остане. А освен ВНС друга такава неадекватна институция в Конституцията е служебният кабинет. С него един вид се суспендира Конституцията. Това са резултатите от ранното неравнопоставено на силите във ВНС изготвяне на основния ни закон.

- За тези 36 години се смениха 21 премиери и 16 парламента. Кога според вас ситуацията бе най-стабилна и кога най-нестабилна?

- Според сравнителната политология стабилност имаме тогава, когато кабинетът си изкара пълния мандат. Периодът на стабилност е от 1997 до 2009 година, когато три поредни правителства изкараха пълния си мандат - на Костов, на Симеон и на Станишев. Това е периодът, през който се консолидира демокрацията в България, но тя бе от лошо качество. Това е единодушната оценка на най-големите авторитети в сравнителната политология.

- И третото правителство на Бойко Борисов изкара пълен мандат...

- Това е правителството, което се опита да възстанови мажоритарния модел на взимане на решения, който предполага редуване на алтернативни, дори противопоставящи се мнозинства. Но този модел се оказа абсолютно неприемлив. Той води до стабилност на дадено мнозинство, но води и до пълна фрагментация на партийната система и се оказа триумф на патологичната многопартийност. Защото в резултат на това се появи една изключително влиятелна и нарастваща радикално лява и радикално антиевропейска партия като „Възраждане“. А от другата страна се позиционира фракция - наследничка на БСП. Първоначално при Корнелия Нинова като неин лидер имаше пълен отказ партията да бъде проевропейска и евросоциалистическа, тя се деинституционализира. Тук има два фактора - първо е ролята на Румен Овчаров и Корнелия Нинова, които възродиха не толкова хардлайнерската риторика, колкото антиевропейската и антипрогресистката идеология. Това няма нищо общо с европейската социалдемокрация, която доминира във всички европейски демокрации. Крилото на Нинова се опита да прехвърли това на Румен Радев, който също споделя тази идеология, да има споделена отговорност. Радев си е антиевропеец и не е социалдемократ. Вторият фактор, който доведе до ерозията на БСП е, че в България никога не сме имали истински либерализъм, освен псевдолиберализма на ДПС, свързан с мрачната фигура на Доган и на неговия наследник.

- Но от всички партии на власт през тези 36 години оцеля само БСП, защо според вас едни се разпаднаха като СДС, други направо изчезнаха като НДСВ?

- Всичките твърдения, че преходът ще свърши, когато партиите на прехода си отидат, според мен са художествена литература, плод на литературна метафора. Истината е, че фактически СДС се трансформира. Електоратът му и неговите местни активисти се трансформират и непрекъснато се позиционират в дясно, което в някаква степен се фрагментира. Но това е естествен процес, защото от самото начало СДС винаги е бил в дясно, но никога не е бил единна структура, дори когато Иван Костов го направи партия, това стана с цената на загуба на половината от електората. СДС и досега оцелява в най-различни фрагменти. Докато НДСВ е нещо измислено, то е продукт на политически инженеринг плюс огромната харизма на Симеон Сакскобургготски, която харизма е по-значима и влиятелна в международен план, отколкото у нас. За Европа и за света той има изключителни качества - монарх в изгнание 50 години, след което се връща, печели демократични избори и става министър-председател. Това е нещо изключително, няма го в световен мащаб. На тази харизма се дължи и евроинтеграцията на България, започната от систематичните усилия на Иван Костов, който започна този процес, а Симеон го завърши.

- Имаше думи, които се изпразниха от съдържание в тези 36 години като промяна...

- Думата промяна е като думата преход, тя е толкова обща и широка, че всеки може да си вложи в нея каквото си иска. Всяко политическо действие е промяна.

- Друго понятие, използвано още от самото начало на прехода, е национално съгласие. Колко пъти го имаше през тези години? 

- Не може да има демокрация без да има т. нар. базов консенсус. В България той бе постигнат преди изборите през април 1997 година с Декларацията за национално съгласие, приета след протестите. В нея БСП и СДС декларираха съгласие за фискална дисциплина, за членство в НАТО и ЕС. Такова съгласие бе постигнато за трети път - след март 1990 година на кръглата маса и през 1991 година, което бе в основата на коалиционния кабинет на Димитър Попов. Този базов консенсус определя рамките на това, което правеха българските правителства от 1997 година - валутен борд, ЕС и НАТО. Но този консенсус беше нарушен от негласната порочна коалиция между т. нар. протестни партии, оглавени от „Продължаваме промяната“ и Румен Радев. Това стана след третите поредни избори през есента на 2021 година, които сложиха край на този консенсус, продължил 34 години, колкото и различни позиции да са имали партиите. Този консенсус бе нарушен първо заради икономическата политика на Асен Василев и второ - заради стратегическата позиция на президента Радев.

- Имаше ли пост или постове в държавата, които показаха, че са ненужни през тези години? 

- За мен не само ненужно, а изключително вредно е служебното правителство. Ако има смисъл от него, то е само тогава, когато парламентът гласува недоверие на кабинета в оставка, както стана в Австрия. Но там в служебния кабинет влязоха хора, които нямат нищо общо с политиката и няма да имат нищо общо. Тяхната позиция предполага да са безпристрастни. Втората институция е вицепрезидент. Този пост бе наложен от БСП и създаден от ситуацията във ВНС - при избора на Желев за президент трябваше да има вицепрезидент от БСП. Гласуването бе под натиск и мелодраматично, и до ден днешен трудно може да бъде обяснено на един западен политолог и политик защо ни е нужен вицепрезидент, какъвто няма в другите европейски страни.

- Годините родиха двете крилати фрази „Каква я мислехме, каква стана“ и „Оти ги ручахме жабетата“...

- Вече уточних, че демокрацията, която се консолидира в България, е от лошо качество и фактически в момента берем плодовете ù. Тази демокрация осигурява конкурентен клиентелизъм, при който всяка партия идва със заявката, че ще премахне корупцията, след което налага своя корупционна мрежа. Конкуренцията всъщност е между партийни клиентели. Костов дойде на власт с обещанието да премахне Виденовия кръг „Орион“, но две години по-късно уволни половината си министри за корупция. Царят дойде на власт с обещанието да премахне корупцията, но заради нея загуби повече от половината от електората си и най-големите милионери станаха хора от НДСВ. А тройната коалиция, начело с БСП, стана нарицателно за неограничена корупция, заради която ни спряха еврофондовете. Борисов също дойде със заявката за борба с корупцията, но протестите през 2020 година бяха точно срещу корупцията. Радев и ПП дойдоха със заявка за „нулева толератнтост“ срещу корупцията и съответно наложиха своя клиентелистка мрежа...

Нашият гост
Румяна Коларова е професор по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки.