Инж. Йонко Иванов, председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка, пред „Труд news“: Смъртта на пътя не се бори с глоби, а с учене от ранна детска възраст

Законът за движението по пътищата е кърпен над 130 пъти и не е адекватен

Българският шофьор не знае как да кара в критични ситуации

Тежките катастрофи по пътищата продължават, въпреки че презди 2 месеца влязоха в сила над 100 поправките в Закона за движение по пътищата, увеличени бяха глобите, полицията твърди, че е засилила контрола. И всички институции прехвърлят вината върху шофьорите - млади или стари, върху инструкторите от автошколите и къде ли още не. Как да спрем пътните инциденти със стоци загинали и хиляди ранени всяка година, разговаряме с инж. Йонко Иванов.

- Инж. Иванов, тежките катастрофи по пътищата продължават, има ли решение?
- За съжаление и тази година гледаме същия филм - независимо от обещанията и взетите драстични мерки със строгите санкции и наказания, броят на загиналите е равен на този през миналата година. Това означава, че теоретиците по темата пътна безопасност или не са в час, или са пълни популисти. С глоби и санкции, без учене няма как да се промени манталитета на българина. За да има положителна промяна, първо трябва да се измени философията на темата пътна безопасност. След това трябва да изградим стратегия, на базата на която ще се вземат адекватни мерки, които след това ще бъдат облечени в законодателна форма. Нашите политици вървят отзад напред. Вместо да погледнем европейския опит и законодателство, искаме да побългарим всичко и затова всичко е с главата надолу. На единия министър много му се искало санкциите да са такива, че всички шофьори да са в затвора. Другият пък направил една програма за обучение на шофьори, която не е адекватна и няма нищо общо с европейския опит. Трети министър пък решил да вкарва дигитализация и други джипиес истории, защото трябвало да се успокои обществото. Четвъртият пък решил да прави на части магистрали в най-натовареното лятно време, когато всички пътуват и отиват на почивка. И ние искаме да има нещо ново. Няма как да стане. Докато обучението не влезе с пълна сила в дома, в семейството, в училището, докато то не продължи през целия живот, няма как да подобрим тази тежка картина, която е по пътищата. Автомобил, шофьор, пешеходец, родител, дете - всички те са участници в движението. Всички - от самото си раждане до края на живота си трябва да се обучават в навици, в спазване на закони и да допринасят с поведението и възпитанието си за една много по-добра пътна обстановка.

- Санкциите станаха много по-строги, това не повлия ли на безопасността на пътя?
- През тази година има доста по-строги санкции и глоби, които обаче не повлияха на манталитета на българския шофьор. Управниците се заканиха се, че щели да свалят с 40% смъртността по пътя. От 2015 г. имаме увеличение на загиналите пешеходци от 70 на 130 човека и ако само този показател свалим, ще се изпълни намалението с тези проценти на загиналите. Да, ама не, това не се случва. Защото възпитанието по пътна безопасност е възпитание през целия живот. Това, което ние професионалистите в тази тематика говорим е, че от 2005 г. в Европа е въведено фазовото обучение в детските градини, в училищата, в шофьорските курсове. През определен период от време - през 10 г., тези които имат шофьорска книжка трябва да минават допълнително обучение, защото България е единствената държава, в която Законът за движението по пътищата е кърпен над 130 пъти и не е адекватен към сегашната ситуация. Има и друго - в България постоянно се казва - това няма да стане, онова няма да стане. Е как ще стане, когато в парламентарната комисия по транспорт има хора без шофьорски книжки? Всичко това е един популизъм - да се каже, че нещо се случва.

- Когато се създават тези закони някой обръща ли се към вас, специалистите за мнение?
- Не само, че никой не се обръща към нас за мнение, а на последната среща с министъра на транспорта, която беше в началото на годината, ни се отне думата, защото сме поставяли парливи и неудобни въпроси. В същото време, за да се задоволят капризите на някои хора се вкара системата на дигитализация и джипиес контрол. Те не носят нищо положително в процеса на обучение и дори са вредни. Работният ден закъснява, защото системите са недомислено направени. Всяка една от тях дълго цикли - или не можем да започнем часа, или да го приключим. Пускаме го на устройство, чакаме 5, 10,15 минути. На 20-та минута се губи от екрана всичко и се връщаме отново. Това на нас ни се случва всеки работен ден и той отива с часове напред. Всички тези новости, които направиха, са проводник на корупционни схеми. За да не бъда голословен, ще ви кажа. За да ви пуснем на изпит трябва да сме ви дали всичките часове и да сте издържали изпита по теория. Идва великият ден, в който пускат изпитните дати, които ние взимаме за след 2 седмици за бъдещия шофьор, ако успеем. И той 15 дни седи на трупчета. И когато го скъсат 3 пъти (ама право за 6 месеца да се яви 4 пъти и след тогава трябва да кара нов курс), на четвъртия вади парите от джоба и си купува изпита. И колкото и да се възмущаваме, не се получава нищо. Надлъгваме се и смятаме, че нещо добро ще се получи.

- Добре, но трябва да има контрол на обучението, не сте ли съгласен?
- Ние не сме против контрола. Ние сме против начина, по който ни се налага да провеждаме обучението, защото първо е срещу нашия авторитет, второ - не помага с нищо и трето - спира нормалният начин на нашата работа. В ход е дело в съда срещу цялостната дигитализация. Чакаме да видим какво ще стане в съдебната зала, тогава вече имаме конкретни мерки, които ще приемем допълнително. Няма в цяла Европа и в целия свят такава система, която да следи начинът, по който се провежда обучението. Ние сме педагози, възпитатели, психолози. Ние не сме престъпници, за да ни гледа някой къде сме спрели и колко километра сме дали. Ами съветниците на министъра решили, че трябва да минаваме по 800 км за един обучителен период. После, че са 400. Ами да видят колко се минават в момента. За 31 часа, където и да карате, повече от 350-400 не може да се минат. Никъде не е записано колко часа на магистрала, колко нощно и извънградско шофиране. Когато казваме за това, никой не ни обръща внимание. Като попаднете в задръстване и минете само 5 км, това е нарушение на правилата, според някои горестоящи личности. Ние искаме да имаме възможност да купим автомобили, които завиват сами, спират сами, паркират сами, за да може нашите ученици да са подготвени, когато излязат извън пределите на България и си наемат автомобил да знаят кое как се управлява. Всичко това означава, че ще има оскъпяване на шофьорския курс, който ще стигне през пролетта над 1500 евро, защото ние искаме да бъдем нормални членове на ЕС. Това означава, че в автоучилището трябва да има по-стар модел автомобил, среден клас и нов модел автомобил, който да могат да управляват. А не, когато се качат на електрически да не знаят какво да правят или на хибрид да останат на улицата и да не могат да потеглят. Това трябва да залегне в процеса на обучение, но някой трябва да направи програмата и методиката.

- Преди години повечето шофьори се обучаваха доста часове на полигон. Защо сега това отсъства от програмата?
- Смениха се 25 министри за 25 г. и нито един от тях не направи един полигон за обучение при екстремни ситуации. Ако това беше станало, щяхме досега да имаме поне с 25% намаляване на смъртността по пътищата. Българският шофьор не знае как да кара в критични ситуации, които са много по нашите остарели пътища. На тези полигони има възможност за обучение на хлъзгав участък, за отработване на конкретна специфична ситуация. Вие разбирате ли, че има изпит на полигон, но няма обучение на такъв. Освен това шофиране с придружител няма да се въведе на този етап, нищо, че Европа го иска. Трябвало да се отложи с няколко години. Родителят трябва да бъде коректива на поведението на детето, а не да му подарява мощен автомобил, след като е взело шофьорската си книжка и на следващия ден черната серия на продължи. Но на някого му е необходимо да има черна овца и това е инструкторът - той учел лошо, той възпитавал лошо. Той бил научил оня хлапак за кара с 180, той ги е учил и пешеходците да изскачат внезапно на платното за движение. Трябва да инвестираме в обучение, да стопираме агресията, гнева, недоволството. Човешкото същество няма желязна броня, затова ние трябва да го научим да се пази само.

- Промените, които предлага Европейският съюз ще изменят ли ситуацията към добро?
- Първата промяна е за това 17-годишните, които получават книжка, да карат с придружител. Идеята е да има обмен между знанията на младия човек и на по-възрастния. Този опит дава възможността на момчето или момичето да може, ако са взели книжка през лятото, да шофират през зимата, ако не са им достатъчни часовете в тъмната част на денонощието, да ги навакса. Германия направи това през 94-та година. От 2005-та година ние мелим в тази мелница и наливаме вода. Никой обаче не иска да не чуе. В същото време деца на по 16-17 г. управляват автомобил. Някои и по-малки го правят в скута на родителите си. А в училищата има много малко часове по пътна безопасност и те се преподават от недобре подготвени учители. И трябва да започнем с обучението от детската градина още, а не със санкции и глоби. Въведоха средна скорост, а това е много остаряло нещо. Главната причина за смъртността са лошите пътища, лошата организация на движение и неспазването на закона като манталитет на българина. Сега ще дадем маса пари за камери. До една камера на тринога на пътя, трима полицаи стоят и се шушкат по цял ден. Къде отиват тези пари? Какво казва Европа? Че първо трябва да научим хората на активна и пасивна безопасност. Че тези хора трябва да познават новостите в автомобила. А те са доста - автомобилът завива сам, спира сам, вижда пешеходеца и дама информация. Ние трябва да ги научим хората на тези неща. И как да стане това в любимата ни държава, когато ние нямаме средства да купим такива автомобили.

- Колко автомобилни школи има в България и обучението еднакво ли е, след като пътната обстановка в малко градче е различна от тази в столицата?
- Има около 1000 школи. Когато говорех навремето, че трябва да се вкара джипиес система за обучение, имах предвид съвсем различно нещо от това, което сега се направи. Ние трябваше да свикнем като членове на ЕС, движейки се из цяла Европа, да следим пътя с джипиес система. А не нас да ни следят. Всички съвременни автомобили имат един голям таблет с такава. Ние трябва да научим нашите деца да следят пътя. Няма значение къде са взели книжка - на село или в столицата. Пътищата са еднакви, знаците са еднакви, както и начинът на шофиране. Само че в европейските държави пътищата са о'кей, а в България са минус о'кей. В това е нашият проблем, в момента, в който вие попаднете в дупка, пълна с вода, пукате гума, кривите джанта и става самокатастрофа в дърво или в билборд, на който там не му е мястото. Или пътят няма банкет, няма канавка, където да изтича водата. В същото това време габаритът на пътя не е изчистен, нямаме предписания към собствениците на пътя - било то общините или АПИ. И за всичко е виновен шофьорът, съответно инструкторът. Докато не се направят пътищата, докато не се махнат знаци, които стоят от 50 години и зад тях стоят полицаи, нещата няма да се оправят. Полицаят трябва да е приятел на шофьора и шофьорът - на полицая. А сега се гледаме като врагове. По същия начин гледаме и на министрите, защото докато не случи така да има разумен разговор на тази тема и не се вслушат в думите на професионалистите, само ще се лъжем и картинката остава една и съща. Много неща могат да бъдат направени при желание. Вие знаете ли, че в Европа например, вече се експериментира осевата линия да не е бяла, а да е червена? Червеното означава внимание, означава кръв на пътя. Трябва да имаме нов подход. И още веднъж повтарям - със санкции никой не е успял да постигне нещо ново.

Инж. Йонко Иванов се занимава с обучение на шофьори от 42 години. Преди 32 г. създава “Съюз на преподаватели по авто-мото подготовка”. Член е на “Европейската федерация на автоучилищата” от 2005 г. Той наследява баща си в професията и е един от малкото хора, които са запознати с историята на обучението на шофьори в България.