Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет, пред „Труд news“: Сегашното вдигане на данъци няма да е последното, ако не бъдат променени разходите в бюджета

Логиката за вдигане на ДДС е желязна, тя отразява нуждите на икономиката

Проектът на бюджет за 2026 г. ще бъде внесен от Министерски съвет в парламента без да бъде обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Причината за това е отказ на работодателите да участват в заседанието. С въпроси правилна ли е целта дефицитът в бюджета да бъде 3% от БВП, трябва ли да бъде запазено правилото за вдигане на бюджетни заплати с увеличението на средната заплата, вдигането на ДДС по-добър вариант ли е от повишаване на осигуровките се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, в проекта на бюджет за 2026 г. е запазено увеличението на заплатите в МВР и Министерство на отбраната заедно със средната заплата. Това трябва ли да бъде променено?

- Едно от най-вредните решения беше вкарването на редица автоматични формули за разходи в бюджета. Няма значение дали това са доходи или нещо друго. Само по себе си вкарването на формула за определяне на разходи води до проблеми. Заради начина, по който действат тези формули, отказът да правиш политика води до процикличност, тоест ако имаш проблем, този проблем става образно казано по-голям. Упорство в момента е да останат да действат тези формули. Ако имаше някакви цели и резултат, който се гони да бъде постигнат, няма как да съществуват такива формули, които автоматизират процеса и са базирани на нещо, което е автозависимост, както се нарича в изчисляването на показатели в статистиката. Тези формули просто показват отказ да бъде направено нещо в тази област.

- В образованието и образованието предвиждат ли се някакви реформи с бюджета за 2026 г. или и там ситуацията се запазва, само разходите се увеличават?

- Основата е същата, което поставя под съмнение реалността нещата да бъдат други. Ясно е, че трудно може да избягаш от общия поток. Логиката на това, че поставяш едни цели и резултати и оттам нататък гледаш какви ресурси ти трябват, за да постигнеш нещата, в момента продължава да е обърната, каквато беше преди 30 години. След това имаше един период, в който се опитахме да направим бюджета ни по-европейски от гледна точка на техники, модели, изпълнение, начини за постигане на целите, и след това тези неща заглъхнаха. И в момента разговорът, който водим, е за автоматични формули и за увеличаване на доходите на едните или на другите, сякаш това е приоритетът на бюджета.

- Много голяма дискусия имаше за минималната заплата. Според вас удачно ли е тя да нараства задно със средната? От синдикатите искат дори по-бързо увеличение, за да достигне заплатата за издръжка.

- Директивата за справедливите минимални заплати в страните от ЕС беше счетена в базовите си неща за противоречаща на правото. Имаме от тези дни решение на Европейския съд, който отмени основните неща в директивата, тоест отмени набора от индикатори за определяне на минималната заплата и автоматичното действие на тези индикатори, които бяха в основата на директивата. Наличието на автоматична формула води до редица други проблеми. А обвързването на един показател към друг, без да отчиташ базовите променливи, за да се формира определен резултат, не води до никъде. Това по дефиниция е сгрешено. Тоест минималната заплата не може да е функция на средната. Тя е функция на труда, който предлагаш. Минималната работна заплата е някаква компонента от социалната политика като превенция срещу злоупотреба с власт на работодателя, който би трябвало да е в доста по-силна позиция от работника. Но тя не може да е това, което е в момента. Там проблем има и с договорното начало, а начинът за определяне на минималната заплата трябва да бъде изчистен. Няма как тази формула да е работеща, като води до два пъти по-високи ръстове от тези на икономиката, т. е пълно откъсване от реалността. Още повече, виждаме, че в света печелят икономиките, които имат по-малко препятствия пред себе си и по-висока гъвкавост. А гъвкавостта, не само в икономиката, а във всички останали сфери, е да имаш буфери, да имаш възможността да променяш нещата и да реагираш на шокови ситуации.

- Работодателите заявиха, че не са искали увеличение на ставката на ДДС, но някои икономисти смятат, че това е добро решение. Смятате ли, че ставката на ДДС е добре да бъде увеличена?

- Доброто решение винаги е било да се овладеят разходите, защото в момента отклонение от 6% от БВП в нивото на разходите над нормалното не може по никакъв начин да бъде оправдано. Има историческа конструкция, която е доказала, че работи. Не мога да разбера това, което се случва. Във всяка една държава, когато една конструкция, едни взаимоотношения и пропорции работят, защо трябва да ги влошаваш. Не можеш да очакваш, че като направиш проблем резултатът ще бъде по-добър, независимо какви намерения декларираш, че имаш, най-често добри. Но де факто това води до точно обратното на твоите намерения и показва, че наивитета се заплаща, включително цената я плащат и гражданите, които са имали наивитета да направят съответния политически избор и да застанат зад него. Проблемът с ДДС е следствие от непремерената разходна политика и липсата на желание каквото и да било да бъде променено. Ако приемем, че това е политическо решение, то би трябвало да мине и през избори, защото нито една политическа партия в момента няма оторизация от избори, от хората да вдига данъци. И това трябва много ясно да бъде казано. Като искаш да имаш подкрепа, отиди с предизборна програма, че ще вдигнеш данъците, и го направи. Ако сме стигнали до момента, в който някой данък трябва да бъде повишен, говорим условно, виждаш какъв е проблема и какво трябва да направиш. Данъците на агрегатно ниво - преки-косвени, действат в зависимост от това какъв тип икономическа политика имаш в момента. Дали имаш икономика, която е базирана на предлагане или търсене. В зависимост от това имаш различни пропорции на преки и косвени данъци. Освен това определяш и какъв ти е проблема в момента, а част от нарастването на заплатите не идва, защото българската икономика е чудо от гледна точка на ефективност, която въплъщава най-новите технологии на света и ние сме водещите в тях, а точно обратното. Заради затегнатия пазар на труда имаме значителен проблем, който на икономически език можем да наречем прегряване, намиращо израз в изпреварващ ръст на разходите за персонал и съответно засилено потребление.

- Как трябва да се реагира при такова прегряване?

- Когато има такъв тип прегряване, е нормално да направиш политика, която води до затягане и до охлаждане на това прегряване, за да не се задълбочават значителните диспропорции. Затова имаме доста по-висока инфлация от това, което би трябвало да имаме. Логиката е, че на агрегатно ниво, за да бъде овладяно това нещо, се минава през намаляване на дефицитите, които са в основата на фискалната експанзия. Това може да стане по два начина - или като балансираш приходите или като намалиш разходната част. Всеки учебник казва, и не се уморявам да го повтарям, че устойчивото решение на проблема е когато минеш през структурни промени в разходната част, така че да пребалансираш размера на разходите. Но има отказ от това нещо.

- Вдигането на осигуровките алтернатива ли е на вдигането на ДДС?

- Ние сме в процес на вдигане на данъци, защото да казваш, че вдигането на социални осигуровки не е вдигане на данъци, просто е игра на думи. Осигуровките са преки данъци. При прегряване на икономиката, когато имаш нужда от охлаждане на потреблението, да отидеш и да удариш преките данъци, които са въпрос на конкурентоспособност и са цената на производството, няма логика в тази стъпка. От тази гледна точка вдигането на ДДС беше логично защото щеше да доведе, след първоначалния ефект на скок на цените, до потискане на потреблението. Това е идеята, чисто макроикономически. Идеята беше, и тя е работеща, вдигни за известно време ДДС, регулирай нещата чисто макроикономически, дай си време, ако искаш, а по дефиниция всеки, който управлява би трябвало да има такова желание, да имаш ресурси и възможност да структурираш реформите в публичния сектор, за да отидеш на едно по-ефективно ниво. Логиката да има вдигане на ДДС е желязна. Тя отразява нуждите на икономиката. Другото са политически съображения. Да, няма да е популярно едно такова решение, защото първоначално ще доведе до поскъпване. Но не смятам, че цената на това оскъпяване от ДДС е по-голяма, отколкото цената през вдигането на осигуровките, като въздействие върху доходите имам предвид. Каква е разликата - че избягваш създаването на проблеми върху производството и дългосрочната конкурентоспособност на българската икономика? Ще избегнеш посланието към инвеститорите, че България вече е в среда, в която старите неща не работят, тоест това вдигане на данъците няма да е последното, ако не бъде променена разходната част. Тоест логиката това да се случи с определен времеви хоризонт, с подкрепа от структурни реформи, е желязна. Това трябваше да бъде направено след като не си готов да правиш реформи в разходната част и продължаваш да робуваш на определени неща. Например, полицаите и в момента са най-добре платените в ЕС от гледна точка размер на разходите към БВП, и държиш да направиш тези разходи още по-големи.

- Правителството предлага увеличение и на данъка върху дивидентите. Това ще се отрази ли на средата за инвестиции в България?

- Доводите за вдигане на данъка върху дивидентите, които и синдикатите, и част от партиите, подкрепящи правителството, сложиха на масата, икономически са неиздържани и предизвикват усмивка. Те показват некомпетентност, нека го кажем това, няма защо да щадим тези хора. Увеличението на данъка върху дивидентите влияе върху развитието на капиталовия пазар. Дори на европейско ниво, ако погледнем доклада на Марио Драги, едно от нещата, които правят европейската икономика не толкова конкурентоспособна спрямо американската, е източникът на финансиране, който минава през капиталовия пазар. Около 80% от тези, които получават дивидент, са краен брой хора, които са намерили смелост и са инвестирали в предприятия, търгувани на борсата, и оттам получават дивидент. Смешна е историята, че за да бъде ударен сивият сектор, трябва да бъде увеличен данъкът върху дивидентите, защото през него плащали заплати без данъци и осигуровки. Това е принос към световната икономическа наука, че като вдигаш данъци бориш сивия сектор. Никъде не се е случило, няма да се случи и тук. Но това, което прави, съчетано с другите неща, е че излъчваме сигнал към всеки инвеститор, че има проблем във фискалната сфера в България, има тенденция за вдигане на данъците и тази тенденция няма да спре.

- Правилна ли е целта на Министерство на финансите бюджетният дефицит за следващата година да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт?

- Толкова правилна, колкото беше и тази година. В момента е една от най-добрите икономически години за България за последното десетилетие. Виждаме резултатите и от гледна точка на заетост, безработица, виждаме растежа на брутния вътрешен продукт въпреки определен тип предизвикателства. Тоест от гледна точка на факторите, които влияят върху бюджета, това е възможно най-доброто нещо, което всеки може да си пожелае. Освен това структурата на растежа е положителна от гледна точка на данъчните приходи. Когато растежът на БВП идва от потребление и внос, бюджетът събира много повече, отколкото ако например растежът идва вследствие на инвестиции и износ. Тогава е обратната ситуация - независимо че съществува растеж, базата се свива и се събират по-малко данъчни приходи. С други думи няма нито един фактор, който да води до съществуването на дефицити. Приехме за 2025 г., като обществено мнение, че това ще бъде един преходен период, който ще отчете грешките от предишните няколко годни, когато с наслагване на решения се дестабилизира фискалната устойчивост. Говоря за времето след 2021 г. Грешките, които последваха и във вътрешен план на политиката, и на европейско ниво, защото действието на предпазните клаузи и трупането на дефицити и дългове е в абсолютно всички държави от ЕС. Много е трудно да имаш умна политика, когато в средата около теб всички правят един и същи тип грешки. Но това трябваше да приключи през 2025 г., а 2026 г. да бъде тотално различна в икономическо отношение, и като решения относно разходната политика със съответните структурни изменения. Бюджетът за 2025 г. трябваше да бъде по-скоро с дефицит около нулата и дори с малък излишък. Нашите изчисления показваха около 0,2% излишък, ако сме стриктни, а ако сме по-разхлабени, дефицит до минус 0,8% от БВП. А с бюджета за 2026 г., дотолкова доколкото не знаем към момента дали ще остане такъв, какъвто е, се продължава по стария начин.

- Нарастването на държавния дълг има ли опасност да ни вкара в дългова спирала?

- Пак се правим на хитри, правейки квази дефицити. Има такива чисто счетоводни трикове, които могат да бъдат използвани, като разлики между начислена и касова основа, третиране на един или друг разход. Над половината от този дълг отива за повишаване на капитала на повечето държавни дружества. Част от парите са за финансиране на неща в сферата на отбраната, но и за неща, които не могат да бъдат класифицирани по никакъв друг начин освен като разход. Което си е квази дефицит. Когато една държава прави такива иновативни финанси, обикновено ù се получава, но опитът показва, че на втората-третата година на Евростат ù писва и затварят тази вратичка. Защото обикновено, който е започнал никога не знае кога да спре. Това е като в живота, обикновено като започнат се увличат и затова почти всички ги хващат, защото не знаят кога да спрат. Същото е и с бюджета. Пробвахме тази година схемата през Българска банка за развитие за финансиране общински проекти (макар аз лично да съм скептичен за резултата), за следващата година пак отделяме средства, не точно за нея, но за подобни неща, нищо различно като схема. Да видим докога ще става това. Може да се окаже, че има значителен проблем за набирането на средства. Независимо че очаквам кредитният рейтинг на страната да се повиши, инвеститорите ще следят много внимателно какво се случва в България, защото нещата тук са противоречиви.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.