Шенген спира китайските инвестиции у нас и българските визи не се признават от останалите членове на Европейския съюз, това пречи много на бизнеса

Преди дни София беше пресечна точка не само на 15 страни от Централна и Източна Европа и Китай, но и на световните интереси. Бяха обсъдени проекти за милиарди, бяха раздадени кредити за бизнеса, а темата за търговската война, която САЩ започна срещу Китай и ЕС, се разискваше не къде да е, а на среща в Министерски съвет. България получи не само финансиране и шанс за развитие на износа ни на Изток, но и признание от китайската страна за туризма, културата и природата ни. Какви сделки бяха сключени, как страната ни може да увеличи китайските инвестиции, какво може да ни попречи за целта и кои проекти могат да видят зелена светлина за финансиране– на тези въпроси ни отговаря Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата.

- Г-н Динев, Китайската банка за развитие отпусна на България кредити в размер на 1,5 млрд. евро. Това са 75% от сумата, която са планирали да отпуснат на всички страни от Централна и Източна Европа. Защо България получи най-голям дял?

- В Европа от март 2016 година Европейската Централна Банка е поставила лихвен процент от –0,4%. Политиката на отрицателни лихви е изключително активна през последните години. Но предоставените кредити от Китайската банка за развитие са с положителен лихвен процент. България все още не е в Eврозоната и българското правителство, както и българските финансови и нефинансови институции нямат голям избор и трябва да се задоволяват с финансиране на проекти от собствен капитал, както и от привлечени средства на малко по-висока цена, което във времена на отрицателни лихви никак не е сложно. Във фирмената култура задлъжнялостта не е винаги лош индикатор. Независимо от стойността на заетия ресурс всичко зависи как ще бъдат използвани тези заемни средства и до какъв тип бизнес ще достигнат.

- За какво ще се използват парите? Ще достигнат ли до малките и средни предприятия в страната?

- Това всъщност е най-важният въпрос. За кого са предназначени тези заемни средства? Както знаем преди този заем бяха предоставени 80 милиона, за които няма яснота кой се възползва от тях. Все пак да приемем, че това е банкова тайна, но за единствената държавна банка е добре да се знае на кого се предоставят средствата. Едно е ясно, малките и средни предприятия не успяха да се възползват от първия заем или поне условията бяха неприемливи за тях. По същото време търговските банки в България предоставяха ресурс с в пъти по-ниски лихвени проценти.

- Преди месеци лично вие коментирахте, че страната ни може да се възползва от търговската война между САЩ и Китай. По какъв начин ще стане това?

- Митата на селскостопански стоки, внасяни в Китай от САЩ, се увеличиха многократно – калифорнийското вино вече е със 78% мито, от което могат да се възползват всички страни производителки на вино, включително и България. През миналата година благодарение на активността на Агенцията по лозата и виното и българските винопроизводители имаме трицифрено увеличение на износа. Китайският пазар, обаче, е изключително конкурентен и трябва постоянство и високо качество. От няколко дни имаме още по-голям кръг от стоки, които се облагат с повишени мита. Но тук вече говорим не само за възможности за износ за Китай, но и директно към САЩ. Прекъсването на търговските вериги може да отправи световната икономика в рецесия и ние трябва да се възползваме максимално от всяка предоставена ни възможност.

- Договориха се много възможности за износ на български стоки за Китай, като една от тях е тютюна. Колкото тона можем да изнасяме годишно?

- Китайският пазар на тютюневи изделия е най-големият в света, но поради факта, че сме в Европейския съюз определено имахме огромни проблеми - както тарифни, така и нетарифни ограничения при износа за Китай. Надявам се подписаното споразумение за до 10 хил. тона изкупен тютюн да промени текущата ситуация. Според Националния статистически институт от началото на годината имаме спад от 6% при износа ни за Китай, но за сметка на това вносът се увеличава с цели 18,2%. До края на годината очакваме отрицателно салдо от над 1,3 милиарда лева, което ще е рекордно за търговията ни с Китай. Така че ние много можем за изнасяме, въпросът е да не се налагат ограничения и този износ да бъде постоянен, а не временен.

- Българският бизнес беше в НДК и раздаваше активно визитки по време на Седмата годишна среща на върха „16+1“, която събра лидерите на 16-те страни от Централна и Източна Европа и на Китай. Има ли успешни сделки по време на този форум в София?

- Бизнесът раздаваше визитки, но работата с Китай, още веднъж ще подчертая, изисква търпение и постоянство. Раздаването на визитки е първата крачка на всяко бизнес начинание, но от там следва дълъг път и години работа, за да се достигне до успешен край. Всъщност ден преди форума се подписаха редица споразумения, за които се работи от години.

- Туризмът в България беше активно промотиран по време на форума. Какво очаквате в това направление и какви може да са пречките да се реализира ръст на китайските туристи?

- Едно от най-важните споразумения, които се подписаха, беше между БОРИКА АД и UnionPay, един от най-големите картови оператори в световен мащаб. Очакваме след тази крачка да се увеличи потокът от туристи от всички тези държави, където UnionPаy има водеща роля при разплащането.

На срещата в Министерски съвет председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян се обърна към присъстващите повече от 200 журналисти от всички китайски медии и призова да започнат активна реклама на България, на нейната история, култура, традиции и наследство. Видимо всички гости са били впечатлени от златните съкровища на България и първото обработено злато на 7000 години. Но за да имаме развит туризъм с Китай, трябва да се започне с обмяната на студенти и преподаватели, като се наблегне също и на културния обмен. Веднага след това идва туризмът, за което е необходима база от студенти, преводачи и хора, който аз наричам интерпретатори, тъй като те ще разясняват разликите в културите и разбиранията. Чак на трето място идва бизнесът с развитието на търговските взаимоотношения. В момента имаме огромен проблем с българските визи, които не се признават от останалите членове на Европейския съюз, защото не сме в Шенген. Това ограничава изключително възможностите на българските туроператори да предоставят пакети и в други европейски страни. Тази дискриминация към България и Румъния вреди не само на туризма. Бизнесът и студентите от трети страни, който инвестират или учат в България, не може да се възползват от залегналото в Лисабонския договор свободно движение на хора и заради това инвестициите и чуждестранните студенти все повече заобикалят България и стават непреодолим фактор в развитието на страната.

- Премиерът Ли Къцян похвали нашите селскостопански продукти. Какъв експорт може да се договори в тази сфера?

- Истина е, че най-големият партньор в Китай е самата държава, но тук отново нещата са двустранни. Може да се договори експорт, за който имаме подписани двустранни споразумения, като люцерна, царевица както и новото споразумение в резултат от срещата за износ на слънчоглед. Наскоро приключи сагата с протокола за млечните продукти, но месо не може да изнасяме, защото все още не сме подписали протокол. Аз мисля, че ние трябва да се концентрираме в готови продукти с висока добавена стойност и високо качество, които можем да предложим на пазара, но отново трябва и подкрепа на държавата за да може малкият и среден бизнес да влезе на този изключително конкурентен пазар. В момента има само 142 компании с български собственици в Китай, което е крайно недостатъчно.

- Обсъдиха се и възможности за строителство на индустриални зони. Очакваме китайци да ни дадат пари или търсим сътрудничество с компании в индустриалното производство?

- Индустриалните зони и развитието им са от стратегическо значение за България, но тук възниква въпросът с липсата на работна ръка. Инвеститорите от трети страни имат и друг огромен проблем заради Шенген и много от тях предпочитат да направят своите инвестиции другаде. Китайците внимателно проучват с години техните инвестиции, и ако няма условия, просто не ги правят. Можем да погледнем Унгария, която е част от Шенгенското пространство и те вече имат над 3 милиарда инвестиции от Китай, Чехия също. Транспортната свързаност е другата важна основа за развитието на логистични бази и производството. Заради това и жп свързаността на балканските народи е една от най-важните, което многократно бе подчертано и на срещата. Важното е да се изградят освен конвенционални трасета за 200 км/ч така и да започне изграждането на високоскоростни трасета от 250 км/ч или повече, както е в Турция, Гърция. Знаете, че в Китай влаковете се движат със скорости от 450 км/ч, а тестовите скорости са вече от порядъка на 605 км/ч, но за това само можем да мечтаем.

- Козметичният производител „Българска роза“ ще засили износа си към Китай. Това означава ли, че вече няма да има проблем с продуктите от Роза дамасцена?

- И до момента има проблеми с вноса на продукти с Роза дамасцена за хранителната промишленост, но не и за козметичната. Козметиката се приема добре от китайските потребители и освен тежкия лицензионен режим другите проблеми са обикновени и са свързани с маркетинга на продуктите. Едно от исканията ни към председателя на Държавния съвет Ли Къцян беше именно във връзка с тези хранителни продукти и се надявам това да бъде разрешено след неговото посещение в София. Аз се надявам колегите от „Българска роза“ да успеят да оползотворят това дългосрочно сътрудничество.

- Има голям интерес от китайски комании към инфраструктурни проекти, част от тях е тунелът под Шипка, както и няколко магистрали. Има ли напредък в преговорите?

- Тези проекти се договарят от преди 2011 година и до момента аз лично не виждам някакъв напредък. Надявам се след подписването на меморандумите нещата да се финализират, но аз лично съм скептичен, че те ще се осъществят с китайски инвестиции, заради споменатите по-горе възможности за финансиране от други източници при по-добри лихвени условия. Всички тези проекти са от изключителна важност за България и развитието на регионите, но при тях трябва да се прецени изгодата и най-добрите условия. Китайските компании никога няма да започнат финансирането на проект, който не е икономически изгоден за тях.

Нашият гост

Лъчезар Динев има магистърска степен по бизнес информатика и комуникации от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Член е на Гражданската координационна група за осъществяване на интегриран икономически проект в рамките на “Един пояс, Един път”. От 2008 г. започва да работи за взаимно изгодното развитие на българо-китайското сътрудничество и като председател на Българо-китайската търговско промишлена палата подпомага икономическо сътрудничество и приятелския обмен между правителствата на двете страни. Динев е женен и има три деца.