Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, пред „Труд news“: Неразумната разходна политика ни изправи пред бюджетна криза

Дефицитът по държавния бюджет, който ще се генерира за първото тримесечие на 2025 г.,
е около 3,634 млрд. лв., показа анализ на министерството на финансите, а данните бяха обсъдени във вторник на заседанието на Съвета за съвместно управление. Разговаряме с икономическия експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев за проблемите пред правителството на Росен Желязков и за това колко критично е състоянието на публичните финанси след 4 години на политическо безвремие и кратки кабинети.

Ефективната инфлация от 30 до 50 на сто донесе крах на спестените средства на хората

Разпродажбата на активи е процедура, когато има ликвидна криза и се върви към банкрут

- Господин Кръстев, най-после в България имаме редовен кабинет, но правителството е без 100 дни толеранс по отношение на бюджетната процедура и проекта на Закона за държавния бюджет. Два въпроса се въртят в публичното пространство - има или няма пари в държавата и трябва ли да поискаме извънреден конвергентен доклад от Европейската централна банка (ЕЦБ) за въвеждане на еврото. Как отговаряте Вие на тях?
- За мен са шокиращи твърденията, че пари в държавата няма, защото поглеждайки бюджетното салдо, какви са приходите в държавната хазна през 2024 година, приходите от данъци - виждаме, че пари в държавата има повече, отколкото е имало в годината преди това. Когато става дума за пари в държавата, не говорим за тотална липса на средства, а за недоброто им управление и лошото им планиране. Разходната част на бюджета очевидно е проблем, тя беше проблем и през 2024 година и през 2023 година, 2022 година. Но сега проблемите стават все по-сериозни. Естествено, когато говорим за бюджет, при него има поле за действие на политиците и на изпълнителната власт, тъй като това е сметката, която те предлагат. Пари в държавата има, но те трябва да бъдат добре планирани, разходите да бъдат добре планирани и тогава парите ще стигнат за всичко, което е жизнено необходимо като управление на публичните финанси. Що се отнася до конвергентния доклад - не виждам логика при липса на обявен, гласуван и приет план за управление на публичните финанси, ние да пожелаем присъединяването си към един паричен съюз, какъвто е еврозоната. Еврогрупата не иска проблеми, а желае допълнителна стойност към своя съюз и когато ние не можем да предоставим елементарна план-сметка за това как ще управляваме парите си, които ще бъдат в евро до края на 2025, 2026 или до края на 2027 година, няма логика да искаме извънредна оценка. Тук не става въпрос за счетоводното изпълнение на конкретни ангажименти, които сме поели, тъй като решението не е счетоводно, а донякъде и политическо. Но без да предоставим достатъчно доказателства пред еврогрупата, така че там да се уверят как ще се управляват публичните ни финанси, не бихме могли да постигнем успех и присъединяване към еврозоната посредством този конвергентен доклад.

- Ключовата дума е „план“, така ли? 
- В момента ключовите думи са „липса на план“. Ако можем да обобщим управлението на публичните финанси през последните няколко години - това е именно липсата на дългосрочна визия и на план. Не бихме могли да се превърнем в социална държава от западен тип, какъвто част от политическата класа, включително през гласувания в пленарна зала, се опита да направи България по бързата процедура, но преди да сме натрупали достатъчно ресурси. А ресурси се натрупват чрез десни политики. Не можем да прескочим този етап. В момента, в който се опитахме да го направим с няколко изменения на нормативни актове, с които се увеличиха неимоверно социалните плащания и се въведе дисбаланс в системата, виждаме какви са резултатите. Всеки един разход във фиска при положение, че дори няма извънредни разходи, би могъл до такава степен да го натовари и напрегне, че да се стигне до бюджетна криза. Това е недалновидно управление на публичните финанси, очевидна липса на планиране и нито един човек не би си позволил да направи това в своето домакинство, а тук става въпрос за съдбата на държавата и за бъдещето на милиони българи.

- Чуваме от управляващото мнозинство желание за ограничаване на сивата икономика - колко средства от нея може да влязат в държавните сметки, според Вас? Не се ли правят малко на тъмно прогнозните изчисления?
- Отново става въпрос за отбягване на основните проблеми. Ако погледнем данъчната приходна част за 2024 година, виждаме преизпълнение на заложеното в бюджета. Как тогава може да говорим за огромна сива икономика и как трябва да постъпват повече данъци? Няма никакъв проблем с приходната част на бюджета, не трябва да се мислят начини за набавяне на нови приходи, тъй като единственият начин за това е увеличение на данъчната тежест върху домакинствата и върху бизнеса, най-вече върху малкия и среден бизнес. Трябва да се работи за добро управление на публичните финанси и за ограничаване на разходната част до разумни размери и за възползване от опциите, които България има. Ние сме в ЕС и сме бенефициенти на редица оперативни програми - общата им стойност е над 35 млрд. лева, а от началото на програмния период ние сме ползвали не повече от 10 процента от тях. Това са огромни средства, които първо биха могли да бъдат налети в икономиката, а дори само плащането на данъка върху получаването на тези средства би донесло милиарди в хазната. Да не говорим за Плана за възстановяване и устойчивост, по който околните държави вече са на 60-70 процента от усвояване на средства по него. Има огромни възможности за допълнителна ликвидна свежест в бюджета без да се натоварват допълнително бизнеса и домакинствата, както и с ограничаване на раздутата разходна част - нещо, което ще се наложи рано или късно. А колкото по-рано се направи, толкова по-добре.

- Конкретна мярка, която лансира в свое интервю от вторник сутринта председателят на бюджетната комисия Делян Добрев - продажба на военни имоти с отпаднала необходимост. Защо управляващите твърде свенливо говорят за подобен род действия, които биха освободили ведомства от ангажимент и разходи, но явно биха имали принос в облагородяване на регионите?
- Разпродажбата на активи е процедура, към която компаниите прибягват, когато имат ликвидна криза и когато вървят към банкрут. България няма необходимост от набавяне на свежи средства през продажба на активи, през експериментални предложения и мерки. Тук трябва да се каже истината в очите - разходната част беше увеличена неимоверно, неразумно, предложението за увеличаване на заплати в публичния сектор с 30 до 50 на сто са нереалистични, те трябва да бъдат намалени, ревизирани и да се прибегне към увеличаване с темповете на инфлацията или на производителността на труда. Необходимо е да вкараме публичните си финанси в ред. Иначе може да разпродадем цялата държава, да скърпим положението за няколко години, но след това ще сме в абсолютно същата ситуация. В момента дори и само спазването на т. нар. „Швейцарско правило“ товари изключително много фиска. Разпродажбата на каквото и да е, вземането на сто процента дивидент от която и да е държавна компания, облагането на който и да е сектор с данък „свръхпечалба“ или увеличаването на данъчната тежест няма да ни помогне, докато не сложим разходната част в някакъв ред.

- Често през годините сме чували ваши колеги икономисти и финансисти да говорят за концесии и публично частно партньорство в сферата на инфраструктурни проекти - примерно, пътищата. Дано не бъркам, но още преди първото правителство на ГЕРБ имаше подобни идеи. 15 години по-късно ние още говорим за възможността, а не за прилагането -защо? 
- Тук трябва да се погледне и доколко е юридически възможно, проекти, които са изграждани с европейски средства, да се отдават на концесия. Но отново ще обърна внимание, че всяка една идея, която бъде предложена за увеличаването на приходната част, трябва да се подложи на изключителна критика и обсъждане от гледна точка на това - за какво ще бъдат използвани тези пари. И тогава вече ще стигнем до хипотезата цена-качество. Защото, ако ние правим неимоверни усилия за увеличаване на приходната част, но я разходваме по начин с най-ниска добавена стойност, ако я разходваме основно за социални плащания, то държавата се отказва да инвестира и в тази инфраструктура, за която споменахте. Така, когато провеждаме лоша политика, резултатите са налице. Всеки говори за електоралната цена, която ще платят политиците, които трябва да ревизират тези решения, но това са същите политици, които ги приеха преди две или три години в политическото безвремие. Това са същите политици, които гласуваха с огромно мнозинство въпросните нормативни актове. Нека поправят сега грешките си, защото лошите управленски решения не нанасят само вреда на българското общество, а го вкарват в системен риск. Когато някой говори за 9 процента дефицит, той не говори за това, че ние ще трябва да набавим отнякъде тези 9%. Той говори за заплаха дори за Валутния борд. Валутният борд не може да съществува при 9% дефицит. Когато говорим за еврозоната, не трябва да забравяме, че не се намираме в някакво поле на спокойствие, а непрестанно трябва да се борим за стабилността на публичните финанси - такава, каквато беше постигната през последните години, но беше и нарушена. Нямаме пари за обещанията, които политиците са дали. И трябва да се съобразим с реалността, а не да се чудим откъде да намерим още пари. Говори се за нов дълг, но над 3 млрд. лева са предвидени за 2025 година и част от тях са за погасяване на стар падеж. Не се намираме в изолирана среда, в която да отидем и да изтеглим бърз кредит, за да си платим задълженията. Трябва да се отнасяме сериозно към публичните финанси и да четем какво ни пишат нашите европейски партньори. Те ни искат в еврозоната, никой от там не се опитва да ни спре. Те са дали препоръки, които трябва да изпълним. Част от тези препоръки буквално са разписани като „увеличаването на заплащането трябва да бъде съобразено с производителността на труда, за да се запази принципа на конкурентоспособност и привличане на чуждестранни и български инвестиции“. Това е записано в доклада на ЕЦБ от преди половин година. Оттогава политиците направиха ли си труда да прочетат този текст и да не предлагат 30 до 50 на сто увеличение на заплати в публичния сектор? Не.

- Какво ще стане, ако на политически инат поискаме извънреден конвергентен доклад, но получим отново незадоволителна, критична оценка?
- Няма да бъдем готови за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година. Конвергентните доклади са на всеки две години и ще бъдем оценени отново през 2026 година, както бяхме оценени през 2024 година. Има такъв негативен пример в историята на европейската единна валута - една от балтийските държави (Литва, б. р.) през 2007 година пожела извънредна оценка за присъединяване към еврозоната, получи негативна оценка и успя да се присъедини 8 години по-късно заради висока инфлация и липсата на ценова стабилност. Политиците говорят за някакъв „прозорец, който да използваме“, но ние не общуваме, прощавайте за израза, с европейски идиоти, които бихме могли да заблудим със своя „прозорец“. България трайно е покривала критерия за ценова стабилност последно през 2018 година. През последните 6-7 години не покриваме трайно този критерий и оттук нататък ние трябва да излъчим увереност, че ще покрием трайно критерия за ценовата стабилност, за да не представляваме проблем за еврозоната. Може ли това да се случи без бюджет, при това бюджет, който индикира, че управлението на публичните финанси няма да допринася за по-висока инфлация? Аз лично смятам, че не може.

- В интервю пред „Труд news“ бяхте казал, че средната класа в България обедня през последните няколко години заради високата инфлация, но подобни данни наблюдаваме и в страните от ЕС - бедността ли ще е зараждащият се проблем пред европейските правителства?
- Проблемът на европейските правителства в момента е сходен с проблемите, които има пред българското правителство - това е сгрешената идея за управлението на публичните финанси и публичните процеси. Докато огромната част от света следва своята пазарна логика, която е и политически индоктринирана, в Европа, в САЩ до скоро и в частност и в България, се разчита повече на добри пожелания, на добри послания, а не на ефективност. И резултатите от това ще бъдат тепърва налице. Гражданите на Европейския съюз са жертва колкото и ние. Ефективната инфлация от 30 до 50 процента, която наблюдавахме от 2020 до 2023 година на практика обезсмисли спестяванията на хората, средствата, трупани през целия им живот. Инфлацията не донесе крах на бизнеси, не донесе крах на правителства, но донесе крах на средствата на хората и това, че техните възнаграждения са растели с темпа на инфлацията, не означава, че това се е случило със задна дата - спестяванията не са обезпечени по този критерий. За съжаление, докато Европа и в частност България не започне да действа доста по-ефективно, доста по-целенасочено, не може да очакваме промяна на тази тенденция.

Нашият гост

Михаил Кръстев е роден през 1988 година, икономист. Изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, член на Съвета по икономически и публични политики, участник в Националния съвет за тристранно сътрудничество, автор на много доклади и специализирани анализи на финансова и икономическа тематика.