От особена значимост е стимулирането на научноизследователската дейност във висшите училища и развитието на иновации

"Труд“ продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България.

Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд“ ще ги публикува всяка сряда.

Днес, в началото на 21 век, съвременните тенденции на глобализация и засилено международно сътрудничество, както и стремежът за изграждане на общество, основано на знанието, поставят институциите за висше образование в условията на все по-засилен обществен интерес и придобиват все по-голяма значимост.

Крайните потребители стават все по-критични и взискателни както по отношение на качеството на обучение и резултатите от него, така и по отношение на достъпа до образование и условията, в които то се осигурява.

Някои от предизвикателствата, пред които е изправено българското висше образование, са свързани с необходимостта от актуализиране на методиките и образователните стратегии и по-широко приложение на съвременните техники и технологии в процеса на обучение.

От изключителна важност е осигуряването на качествена подготовка на специалисти в областта на високите технологии и свързаните с тях научни изследвания. Гарантирането на адекватен отговор на актуалните изисквания на пазара на труда и подготовката на компетентни специалисти с нагласа и готовност за постоянно повишаване на квалификацията, за актуализиране и разширяване на знанията и уменията също са от изключително значение.

Разработването на ефективни механизми за финансиране и усъвършенстване на модела и структурите за управление на висшите училища с цел повишаване на ефективността и максимално реализиране на техния потенциал представляват добра възможност и съществено предизвикателство за издигане авторитета на българското висше образование.

В приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 година се поставят конкретни цели, свързани със съдържателната и формалната страна на процесите, произтичащи в тази сфера. Те се отнасят до: подобряване на достъпа и увеличаване на дела на завършилите висше образование (достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.); съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование с цел заемане на достойно място в Европейското пространство за висше образование.

Предвидени са и мерки, които да гарантират изграждането на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.

От особена значимост е и стимулирането на научноизследователската дейност във висшите училища и развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика, както и модернизацията на системата за управление на висшите училища и ясно определяне на видовете висши училища и образователно-квалификационните степени. Повишаването на средствата за финансиране на висшето образование и науката и на ефективността на използването им чрез усъвършенстван модел на финансиране предполага извършването на дейности, които ще допринесат за засилване устойчивостта на системата и съществено подобряване на условията, в които тя функционира. Преодоляването на негативните тенденции в кариерното израстване на преподавателите във висшите училища и стимулиране на най-добрите преподаватели и разширяването и укрепването на мрежата за учене през целия живот, широкото приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение са цели, които значително ще повлияят върху конкурентоспособността на системата за висше образование в България.

В контекста на тези цели, залегнали в Стратегията, би следвало основните сфери на интервенция във висшето образование в България до 2020 г. да са свързани основно с модернизацията на висшето образование. Главните насоки на реформите предполагат засилване на прозрачността и привлекателността на Европейското университетско пространство и на Европейското изследователско пространство; осигуряването на стимули за структурирани партньорства с бизнеса; намаляването на дефицита във финансирането, ефективно финансиране на образованието и изследванията; предлагането на оптимална схема от „знания и умения” на трудовия пазар; засилването на интердисциплинарността и трансдисциплинарността.

Пълноценното функциониране на „триъгълника на знанието „образование – научни изследвания – иновации” предполага целенасочени действия за осигуряване на работещи възможности (включително и финансови) за трансгранично сътрудничество в рамките на триъгълника на знанието и обмяна на опит, информация и примери на добри практики, които да бъдат интегрирани в учебните планове и програми. Създаването на условия за комерсиализиране на инвестициите в образованието и реализирането им под формата на работещи иновации са неизменна част от процеса на модернизация. Необходимо е чувствително подобряване на условията за достъп до капитали за финансиране на иновации и увеличаването на участието в съществуващи и нови програми за научни изследвания.

С цел осигуряване на обективна оценка на качеството на обучение във висшите училища е разработена и се поддържа Рейтингова система (https://rsvu.mon.bg/rsvu3/), налична на български и английски език за висшите училища в Република България, която публично представя данни за висшето образование в обща информационна база и създава база за сравнимост между висшите училища. Като ефективен инструмент тя осигурява възможност на висшите училища да присъстват в европейското и световно образователно пространство (английска версия на уеб-портала), както и да се използват актуални данни за доходите и реализацията на завършилите висше образование, което я нарежда в челните редици на световните рейтингови системи. Въз основа на данните в Рейтинговата система тя може да бъде добра основа за задълбочени анализи за състоянието и перспективите за развитие на висшето образование в Република България. Същевременно предоставя достъп на академичните среди до бази с данни, които могат да се използват като средство за анализи и инструмнти за взимане на управленски решения.

Промяната във финансирането на обучението в държавните висши училища, което във все по-голяма степен се поставя в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда е съществен елемент от тази модернизация. Комплексната оценка е базирана на две концепции за качеството в системата на висшето образование – академичната (оценка от акредитацията и показатели за научна дейност) и пазарната концепция, измерена чрез реализация на завършилите студенти и връзката с пазара на труда.

В заключение, следва да се подчертае и фактът, че съгласно Закона за висшето образование висшите училища в Република България се ползват с академична автономия, която включва и свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища и научни организации, както и на образователен франчайз с други висши училища, на съвместна научноизследователска, художествено-творческа, проектна и иновационна дейност с други висши училища и организации в страната и чужбина.

Нарастващата конкуренция в глобален мащаб, включително и в сферата на висшето образование, предполага изпълняването на всички набелязани мерки, както и пълна мобилизация на всички заинтересовани страни с цел да се отговори адекватно и своевременно на предизвикателствата в тази сфера, както и да се постигне съвместимост и хармонизация със световните системи за висше образование, в т.ч. и европейските.