В Австралия ми се радваха, като на малко дете

Когато човек се ожени, трябва да затвори сергията

Имам две нови песни, които много харесвам, но публиката няма къде да ги чуе

- Панайот, тази седмица се завърна от турне в Австралия. Как те приеха нашите сънародници там?

- Може да звучи много тривиално и изтъркано, обаче българите са си българи навсякъде и някои от тях даже плачеха, като пеех моите песнички. Много от тях са заминали доста отдавна и една песен за тях e повод да си спомнят за родината. Българите там играха хоро на “Охридското езеро” и на други песни, купуваха си мои дискове, за да им ги разпиша и да им остане като спомен.

- Явно не са загубили любовта към България.

- Като са далеч от българското и те милеят за родината повече от нас, даже повече от мене! Те не са такива емигранти-невъзвращенци, каквито е имало преди години, а това са хора, които почти всяка година си пътуват до България и после се връщат, но от 30 години живеят там. Това не е малко! Някои от тях вече са забравили езика си, а други говорят български добре, но децата им, особено по-малките са разделени между английския и българския. Проблемът е, че съучениците им говорят само на английски и така родният език изостава и според мен след няколко години те ще преминат изцяло на английски.

- Имат ли желание нашите сънародници в Австралия да се приберат за постоянно в България?

- Повечето искат да си останат там за постоянно, а и те си идват за по месец в България, въпреки че разстоянието до Австралия е много голямо - 24 000 км и се пътува поне 21 часа с престоя. Иначе за нашите сънародници там няма нищо скрито-покрито, информирани са за всичко в родината, гледат новини и няма с какво да ги изненадаш. Има хора, които предпочитат да не се връщат в България за постоянно, а други съжаляват, че не са си тук, но картинката, която се показва за България в момента, както и политическата ситуация в страната ни не ги привлича.

- Какво те впечатли в Австралия?

- Отидох там по работа, да си направя концертите, но това не ми попречи да хвърля един поглед и върху живота, защото не съм бил по тези земи. Най-много ме впечатлиха редът, сигурността и чистотата на улиците.

- На 11-ти декември в зала № 1 на НДК ти предстои голям концерт - “Вечните песни на България”, заедно с други твои колеги. Усещаш ли, че хората са зажаднели за вашата музика?

- Ами, и усещам, и не усещам - раздвоен съм между двете възприятия, защото според мен чалгата не дава мира на българския слушател да се съсредоточи върху нашата музика. Ако малко си дадат отпуска, може би ще се усети повече...

- Вече по-актуални станават други жанрове…

- Не знам, дано да е така. Целта на това изпитание - чалгата, защото то не е музика, целта е да се показват разголени момичета, а не да се слуша музика, в това отношение те са традиционни - не са мръднали, докато нашата задача е много по-трудна. Ние, поп музикантите, трябва да предлагаме хитове, които да завладеят слуха, съзнанието и възприятието на хората. Някои от нашите изпълнители са надарени да вълнуват хората и да им създават емоции, обаче като не се чува в българския ефир тази музика, не може да се случи. Аз, колкото и златен глас да имам, говоря иносказателно, не за себе си, а който и да е изпълнител, колкото и да бъде надарен от Господ, но този човек като не се чува, като не се появява по телевизията и няма как да се оцени.

- Имат ли шанс някои от модерните днес изпълнители да участват в концерт “Вечните песни на България”?

- А, това е много труден въпрос! Много съмнения ме обхващат как да се изкажа по него, но по моите критерии това много трудно ще стане. Много ми е трудно някои от тях да си ги представя да се пенсионират с музика, но всичко е въпрос на време - тук нямам думата, това са само мои прогнози, а друг ги решава тези неща. Много е далече съвременната музика от душевността на хората, не говорим за спектакъла с илюминации и светлини, има нужда и от това, но аз предпочитам един камерен концерт с още двама-трима музиканти около мен, да им предложа нещо, което като го чуят - няма да го забравят никога.

- Откога не си чувал твоя песен по радиото?

- Може и да са излъчвали, но нямам спомен и по тази логика много хора ме питат кога ще запиша нови песни, а аз вече записвам само, когато става въпрос за конкурс, като визирам “Бургас и морето”. Той остана единствения фестивал-конкурс и аз участвах там тази, както и миналата година с нови песни. Ето, имам две нови песни - от миналата и от тази година и много ги харесвам, влюбен съм в тях, но само аз, защото публиката не ги знае, а и няма как да ги знае, след като няма къде да ги чуе...

- Често ли си чувал оправданието, че песните ти са извън формата на дадено радио, или друга медия?

- Да - често, да не кажа винаги и моят контра въпрос е - какво значи формат, музиката не е ли свободна? Няма отговор! Казват ми - да не дискутираме повече, няма смисъл - и аз си отивам! Византийски номера са това.

- Кристина Димитрова и Орлин Горанов са споделяли, че им се случва да ги мислят за двойка и в живота. Ти и Роси Кирилова, имали ли сте подобни забавни случки?

- Имали сме, да! И нас са ни мислели за двойка, въпреки че Роси винаги пътува със съпруга си. Недоразумения е имало много, питали са ни също така дали не сме роднини.

- Съпругата ти Емилия ревнува ли?

- Едва ли ще ме опази, ако реша аз, всичко е въпрос на вътрешно усещане! Виж, когато човек е свободен и не е обвързан, може да прави каквото си иска, ожени ли се, а жената - омъжи ли се, трябва да затвори сергията и да се чувства сериозен човек. Най-лесното е да засегнеш половинката ти, да я унижиш, това е лесно, но тогава се питам - какъв е смисълът от вашия брачен съюз, няма смисъл, ако решиш да бъдеш от този модел - просто не се жени и излез навън.

- С твоята половинка сте заедно дълги години. Според теб, ако нямахте брак, както е модерно сега, щяхте ли да сте още заедно?

- Догодина ще станат 35! А, това е интересен въпрос, но да ти кажа този вариант ми е трудно да го пресметна. Искам да ме разбереш правилно - според мен двама, когато живеят в безбрачие - това не е богоугодно дело, каквото и да значи това за непосветените и атеистите. Човек трябва да живее богоугодно, а днес много хора си живеят така и деца се раждат, но аз твърдя, че това наистина не е богоугодно и сигурно неудачите ще ги съпътстват тези млади хора - много, много пъти в годините. Според мен нещата трябва да са, както Господ ги е наредил - брак и семейство. Тогава има истинско семейство, което е осветено от Божията промисъл и е узаконено от всички институции. На въпроса дали щяхме да бъдем, няма вариант да ти отговоря, защото е нямало как да бъдем заедно с моята съпруга, ако не сме законно свързани.

- Посветил песента “Шопкиньо” на жената до теб. С какво те вдъхновява тя?

- Шопите са една много голяма група и се отличават с тяхната способност да се самоиронизират, с техния брилянтен хумор, който е световноизвестен. Това да се надсмиваш над самия себе си, според мен е върхът на сладоледа, а това го могат най-добре шопите! А Емилия също е шопкиня и така е наредил нашият Господ, начертал ни е план да бъдем заедно и ние го изпълняваме.

- Имаш ли любим виц за шопите?

- Моментално ще ти кажа един: Нане отива у Вуте, приближава пред къщата му и излиза Пена. -Пено, къде е Вуте? -Епа, нема го, Нане! -Е, как да го нема, аз го видех на прозореца?! -Ти го виде, ама той пръв те виде!

- Шопкиня и тракиец, кой взима връх във вашето семейство?

- Никой, защото ние се допълваме - единия каже едно, после другия каже нещо и взимаме общо решение, имаме съгласие. Е, караме се често, но след това уталожваме и се сдобряваме бързо.

- Откритият ти характер създавал ли е проблеми?

- Да, много! Това, че съм директен в изказа и отношението към хората много пъти ми е носило негативи. Много пъти са ми казвали, дори право в очите, че съм много директен и са ме съветвали да говоря по-деликатно и дипломатично. Аз знам, че съм такъв, но нямам намерение да се разделям с характера си, той си ми е много добър. Е, има някои неща да изглаждам, но точно това, че искам да кажа истината директно на човека, каквато и да е тя - това няма да променям!

- Наближава Коледа, на теб случват ли ти се чудеса?

- Самият живот е чудо за мен! Колкото повече минават годините и аз напредвам във времето, толкова повече оценявам това - че животът освен, че е подарък, си е едно истинско чудо! Всеки ден намирам по малко време да благодаря на моя Създател за този живот, който ми предлага сега. Бог обича, хората - неговите деца да му благодарят. Преди го правех само в трудни моменти, но сега вече използвам всеки ден, който ми е даден от живота да благодаря.

- Познанството ти с феномени, като Ванга засилва ли вярата ти в Бог?

- Да! Ванга много отдавна я познавам и никога не мога да я забравя, бил съм няколко пъти при нея. Тя затвърди становището ми, че Божията сила е най-велика и единствената, тя ни движи в живота. При едната ни среща Ванга ми каза - сега, като си тръгваш внимавай с колата, защото лявата ти гума ще ти поднесе. После се случи точно така - да, това може да е случайност, но едва ли. Като си помислиш, че всъщност случайни неща в живота няма и отхвърляш този вариант.

- Вилата ти е близо до Царичина. Усещал ли си някаква по-специална енергия там и вярваш ли в НЛО?

- Усещал съм тази енергия, когато съм ходил там и стъпвайки отгоре на земята, под която е заровена самата дупка и веднага усещаш едно боцкане по ръцете и крайниците - иглички, което е нещо необичайно, а като се махнеш от тази територия и те изчезват… Аз съм убеден, че има НЛО. Няма сила, която да докаже, че няма прераждане, или че няма Господ, а НЛО обектите също са факт и всичко е доказано много отдавна, само че ние още не сме ги виждали.

- Любима мисъл?

- Като не можем както щем, да щем - както можем!

Нашият гост

Легендарният изпълнител Панайот Панайотов има огромен брой хитове, но остава в сърцата на почитателите, като “Момчето, което говори с морето”. Сред другите му вечно-зелени шлагери са “Охридското езеро”, “Обич”, “Шопкиня”, “Магдалена”, “Маринела”, “Ванга”, “Здравей, обич моя”, “Вдигам тост” и много други. Панайот е двукратен носител на голямата награда от фестивала “Златния Орфей”, но е печелил и международни отличия за таланта си. На голяма популярност се радва и дуетът му с Росица Кирилова, като през 93-та година двамата печелят не само наградата на журито, но и на публиката от фестивала “Интерфест” в Битоля. С Роси и съпруат й – композиторът Георги Начев ги свързва и голямо приятелство, като двете двойки взаимно си кумуват. Въпреки многото почитателки, певецът е верен на съпругата си Емилия вече близо 35 години и двамата са едно от най-стабилните семейства в родния шоубизнес.