Таско Ерменков, енергиен експерт, пред „Труд news”: Алчността на играчи от енергийния пазар превърна „либерализация“ в мръсна дума

Ако държавата купи обратно „Лукойл Нефтохим Бургас“, ще бъде в много по-лоша позиция от компании с повече рафинерии

Идеята, че напълно свободният пазар не винаги води до оптимални резултати за потребителите, е валидна – особено в сектори като енергетиката, където монополите и високите входни бариери могат да изкривят конкуренцията. Достатъчни ли са настоящите регулаторни механизми в ЕС и България, за да гарантират, че либерализацията наистина ще работи в полза на потребителите или са нужни по-сериозни реформи, питаме енергийния експерт Таско Ерменков. Разговаряме с него и за евентуалните последици за българската икономика и енергийната сигурност при евентуална продажба на „Лукойл Нефтохим Бургас“.

- Министърът на енергетиката обяви създаването на работна група с експерти и представители на бизнеса, която трябва да разработи постоянно действащ механизъм за компенсация на българските предприятия при високи цени на електроенергията. Как подобна мярка ще се отрази върху индустрията и колко време може да действа тя?
- На първо място искам да отбележа, че тази работна група трябва да разработи ясни критерии за предприятията, които да се възползват от тази компенсация. Тези предприятия трябва да са легитимни да получават такава подкрепа, защото с раздаването на компенсации „на калпак“ видяхме докъде стигна държавата и най-вече енергетиката. Затова в този случай колегите трябва да обърнат прецизно внимание на критериите за самите фирми. А колкото до самия факт, че ще има компенсации – нормално е, когато има големи флуктуации на пазара и те са в резултат не на чисто икономически, а на спекулативни действия, ролята на държавата е да се намесва. Абсолютният либерализъм води до хаотично движение на цените, при това без каквито и да е възможности за прогнози, за финансови планове, в това число и планиране на инвестиции и повишаване на доходите. Важното условие при разработването на този автоматичен механизъм е да се уточни кои предприятия са легитимни за получаване на такива компенсации. Най-вече бих обърнал внимание върху малкия и средния бизнес, върху компенсации за микрофирмите, които са най-чувствителни към спекулативното повишаване на цените на електроенергия и няма как и по какъв начин да реагират на загубите, които понасят от това. А фирми, които така или иначе печелят и не зависят толкова от повишаването на цените на електроенергията, трябва да бъдат изключени от подобни механизми за компенсация.

- Как би изглеждал автоматичният механизъм за компенсация при високи цени на тока за домакинствата, които към този момент са определени да излязат на свободния пазар от 1 януари 2026 година? Бизнесът реагира много единно, но гражданите обикновено не сме много организирани в колективните искания. Питам Ви с уговорката, че има искания и от кметове на общини либерализацията на пазара на електроенергия да бъде отложена за друга дата.
- Затова и искам да обърна внимание да не слагаме 1 януари 2026 година като сакрална дата, от която всичко нататък ще се случва. Все ми се струва, че при сегашната ситуация в икономиката и състоянието на държавните финанси, предстоящите рестрикции в новия бюджет, които от своя страна ще доведат и до намаляване на възможностите на държавата за компенсации и покриване на разликите в цените на електроенергията, включително и за бита, едва ли 1 януари 2026 година ще бъде датата, от която битовите потребители ще бъдат включени в либерализирания пазар. Последното обаче не отменя необходимостта да бъдат подготвени и разработени мерки за търсене на вариант, при който най-чувствителните домакинства – тези, които са енергийно бедни и енергийно зависими – да имат компенсации при високи цени на електроенергията. Нека не забравяме, че енергийно бедни домакинства отделят непропорционално голяма част от доходите си за енергийни разходи или не могат да си позволят адекватно отопление, охлаждане и електроснабдяване. Но имаме и друга група – енергийно уязвимите домакинства, които са с ограничени финансови ресурси, особено засегнати от колебанията в цените на енергията, и могат да изпитват затруднения при достъпа до надеждни енергийни услуги. При част от тях се налага да функционират и животоподдържащи, животоспасяващи агрегати и точно тези хора трябва да бъдат компенсирани, така че да могат да поддържат своите жизненонеобходими потребности. Трябва да е ясно, че в държавата има слоеве от населението, които получават достатъчно високи доходи, за да не се налага и те да бъдат компенсирани по същия механизъм, чрез който ще оказваме помощ на енергийно бедните и енергийно зависимите групи. Затова трябва да се помисли при рязък скок на цените на електроенергията, топлоенергията и газа за битови нужди – в такива случаи да се търсят варианти за компенсации на потребителите, но при детайлни и справедливи критерии. За да заработи всичко това, първо трябва да се сложи ред в енергетиката – като се започне от производството, мине се през преноса, разпределението, отчитането и контрола върху функционирането на системата. Така ще е ясно, че цените на електроенергията са формирани не чрез включване на елементи на спекулация, корупция и свръхпечалби, а по нормален пазарен механизъм.

- За либерализацията на пазара заговорихме заедно със Зелената сделка, но точно Зеленият пакт в момента се отрича от много правителства на страните членки на ЕС, а макроикономисти в Германия директно препоръчаха държавата да разработи помощи за индустрията и домакинствата заради високите цени на тока. Краткият въпрос е – ще се отречем ли от либерализацията на пазара, както вече признахме като грешка Зелената сделка?
- Имаме варианти за развитие на енергетиката и изобщо на икономиката на всички държави – или централно планиране, което вече сме виждали, или либерализация, което обаче не означава свободия. Много хора си помислиха, че либерализация означава 100% пазарът да определя всичко, и видяхме докъде стигнахме. Либерализацията на пазара, за да бъде подчинена на интересите на потребителите, трябва да бъде под формата на държавен контрол. Регулирането на взаимоотношенията би трябвало да доведе до повишаване на конкуренцията между отделните играчи на енергийния пазар, което пък от своя страна трябва да доведе до повишаване на качеството на услугата и намаляване на нейната цена. Това е философията на либерализацията на пазара – тя е подчинена на интересите на хората. За съжаление, тук ще използвам малко по-битов израз – алчността на някои играчи на енергийния пазар доведе до това, че превърнаха „либерализация“ в мръсна дума. Резултатът е свръхпечалби за някои от участниците за сметка на крайните цени на енергията и на потребителите. Именно тук е ролята на регулаторните органи на държавата – да рамкират разумното пазарно поведение на участниците и да ги предпазват от изкушението да се стремят към свръхпечалби за сметка на всички останали. Либерализацията на пазара не е нещо лошо, но начинът, по който беше направена – с логиката, че държавата няма да се намесва, а пазарът сам ще се справи – доведе до това, което споменахте във въпроса си. Според мен пътят, по който трябва да вървим, е пазарна икономика, но със социална насоченост и държавна регулаторна роля, за да не се получават тези изкривявания.

– Ще успее ли БСП като участник в редовното правителство да отстоява именно тази социална насоченост? Много кризи са се натрупали в държавата през тези няколко години.
– Ние сме си поставили този ангажимент и в предизборната платформа. БСП е сериозна партия и ще се стреми да реализира политиките, които са разписани в нея. Още повече, че тук не става въпрос за защита на тяснопартийния интерес на БСП, защото сме говорили по тези теми в предизборната кампания. Това е в интерес на цялото общество – като се започне от потребителите и се стигне до производителите. Казвам ги в обратен ред, но ако държавата продължи да играе ролята на пасивен наблюдател, не е далеч денят, в който, подведени от изкушението да продаваме на колкото се може по-високи цени, ще стигнем дотам, че няма да има кой да купува продукцията ни. А когато няма кой да купува продукцията ни, няма да можем да произвеждаме нова, и всички по веригата ще страдат. В това, което от БСП ще се опитаме да въведем в енергетиката като специалисти, има разум и социална чувствителност, но без да се нарушават основните пазарни принципи, които стъпват на базата на свободна конкуренция. Резултатите от тази либерализация трябва да доведат до намаляване на цените и до повишаване на качеството – в това е и ролята на държавата, да създаде тези условия.

– През последните месеци се коментира една изключително сериозна тема – какви биха били потенциалните последици за българската икономика и енергийната сигурност при евентуална продажба на „Лукойл Нефтохим Бургас“?
– Това е важна тема за държавата, защото „Лукойл“ е компания, разположена на територията на България, и нейната продукция е критично важна за функционирането на страната. Самата рафинерия е част от критичната инфраструктура на държавата. Въпросът с продажбата сега е наистина актуален, но ако погледнем генезиса на проблема – това е продажбата на рафинерията през 1999 година за жълти стотинки, вместо тя да остане държавна или поне да бъде в рамките на публично-частно партньорство с активно участие на държавата, а не само със „златна акция“, която, доколкото знам, „златната акция“ дава право на информация, но не и на реално влияние върху политиката на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Именно поради факта, че тази рафинерия осигурява до голяма степен горивата в България, както и за авиационната промишленост – тъй като само „Лукойл“ произвежда керосин за самолетите, – темата за това кой ще бъде купувачът на рафинерията и как ще функционира тя след сделката е от изключителна важност.

– А колко реалистично е държавата да си върне собствеността върху рафинерията и да я управлява?
– Нека бъдем сериозни. Ако държавата реши да изкупи „Лукойл Нефтохим Бургас“, тя ще трябва да се яви на търг заедно със споменаваните вече компании, като унгарската петролна компания MOL, азербайджанската държавна компания SOCAR, както и турски и казахстански компании. В този случай държавата ще трябва да предложи по-добра цена от тях, за да закупи рафинерията. Но дори и да предположим, че това се случи и държавата купи „Лукойл Нефтохим Бургас“, ще бъдем в много по-лоша позиция в сравнение със споменатите компании и държави. Причината е, че България ще разполага единствено с една рафинерия, за която ще трябва да търси суровина някъде по света. Цените на суровия петрол до голяма степен зависят от борсовите нива, но не само това – важен фактор е и какви количества ще закупуваме. А когато купуваш като сравнително дребен играч на международния пазар за търговия със суров петрол, който има капацитет само за една рафинерия, цените, които ще получаваш, ще бъдат много по-високи от тези, които ще договарят големите играчи с повече рафинерии и значително по-голям обем на търговията със суров петрол. Второ – като държава член на ЕС ще трябва да търсим варианти за пазари, които са извън санкционния режим. Ако сега станем собственици на рафинерията, ще се окажем в ситуацията на човек, който си е купил луксозна кола, но няма възможност да я поддържа или да я зарежда с гориво. Поради тази причина, ако изобщо може да се говори за подобна възможност, добрият вариант би бил държавата да участва заедно с някои от кандидатите за закупуване на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и да има малко по-активна роля – не само като държател на „златна акция“, а като съдружник, който да може поне частично да влияе върху пазарната политика на рафинерията. Съмнявам се обаче това да стане. Най-вероятно, ако бъде продадена, рафинерията ще бъде закупена от компания, която, от една страна, разполага с възможност да закупува големи количества суров нефт на борсата, имайки и други рафинерии, а от друга страна, е в състояние да скъси веригите на доставките, като осигури доставки, които не е задължително да преминават през Босфора с танкери. Така ще бъде гарантирано снабдяването със суров петрол. Дали рафинерията ще бъде продадена или не, не би трябвало да се отрази върху цените на горивата в България, защото промяната на собствеността е безотносителна към производствените процеси и пазарната обстановка в региона. Единственият фактор, който може да повлияе на цените на горивата у нас, е цената на суровия петрол и новата политика на американската администрация, която се опитва да наложи своите горива с определени ценови нива. Въпросът е доколко купувачът на рафинерията ще може да се противопостави на тези тенденции и да си осигури доставки на суров петрол по по-кратки вериги.

Нашият гост

Енергийният експерт Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Завършил е Английска езикова гимназия в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Специализира инвестиционен и финансов анализ на инфраструктурни проекти във Вашингтон. Магистър по национална сигурност и д-р в областта на техническите науки. Бил е директор на Агенцията по енергийна ефективност, депутат в няколко парламента от БСП. Член е на Изпълнителното бюро на БСП. Владее английски, немски и руски език. Семеен.