Румен Гълъбинов, финансист, пред „Труд news”: За част от храните и стоките за масова употреба цените са необосновано високи

От влизането ни в сухопътния Шенген ще съберем над един милиард лева повече приходи в бюджета

Правителството трябва да подготви бюджет за 2025 г., като беше заявено, че дефицитът ще бъде 3% от брутния вътрешен продукт. В обществото има различни искания за размера на минималната заплата, ресторантьорите искат ставката на ДДС за тях да бъде върната на 9%. С въпроси как може да бъде постигнат бюджетен дефицит от 3%, удачно ли е планираното вдигане на заплатите в МВР и на пенсиите и кога реално може да влезем в еврозоната се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, на правителството предстои много тежка задача да подготви проект на бюджет при дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че това може да бъде направено без повишение на данъчно-осигурителната тежест за гражданите и без свиване на разходите за социални плащания и пенсии?
- Сега не е времето нито за увеличение на данъци, нито за увеличение на осигуровки или някакви други такива по-радикални данъчно-осигурителни промени и реформи. По-скоро проблемът в настоящия бюджет, за да бъде в рамките на 3 процента дефицит, е по-тежък откъм разходната част, а не толкова откъм приходната. Разбира се, че и приходната част трябва да бъде адекватна, да бъде разтоварена от някои необосновани очаквания за приходи, както например от данъчна амнистия или от други такива неща. Но много по-важно е да се съсредоточим върху оптимизация на разходите, а в разходната част на бюджета има какво да се направи. Например капиталовата програма. При положение, че през последните три години тя се изпълнява на не повече от 50-60 процента от планираното, едва ли бихме могли да очакваме, че за 2025 г., а и за следващите четири години, тази капиталова програма би се усвоила в по-голям размер. Така че да се залага там два или три пъти увеличение не е адекватно от гледна точка на планирани разходи. Там може да се намали наполовина това, което е планирано. Но то наистина да се изпълни, наистина да се инвестира в икономиката, в обекти. Дори и да не стигне, винаги има възможност за актуализация по средата на годината и да се добави към тази капиталова програма. Но е по-добре тя да е по-обрана, по-стегната като се планира и оттам ще дойде едно значително намаление от около 6 милиарда лева, което да позатвори така наречената дупка в бюджета. Друга оптимизация би могла да бъде на планираните разходи за издръжка на държавната администрация. Тоест да има увеличение на заплати, но не в този размер, в който е планирано, а да става постепенно в годините, за да се достигне желаният ефект. България трябва да продължи да увеличава доходите, но не и с такива скокообразни мерки. Друго нещо, което би могло да повлияе върху дефицита на бюджета, е по-добра събираемост на приходите. По груби изчисления 20-30 процента от икономиката все още са на сиво и там би могло да се получи допълнителен ефект от приходи в бюджета.

- Смятате ли, че влизането ни в Шенген ще има съществен принос за увеличение на приходите в бюджета?
- Влизането ни в сухопътния Шенген трябва да ни дава по-голяма увереност, че ще съберем може би милиард, милиард и половина лева повече приходи в бюджета от по-бързо развитие в много сектори на икономиката – транспорт, търговия, логистика, туризъм. 

- Удачно ли е вдигането на заплатите в МВР с близо 50 на сто от началото на годината?
- Това увеличение може да бъде разпределено във времето, сега да вдигнат заплатите с 25 процента, а следващите 25 процента да са в следващите години. Това може да е част от програма за по-добро планиране и оптимизиране на държавните разходи. Едва ли е удачно да се правят промени скокообразно, с по 50 процента, и то не само в МВР, а и в която и да е друга сфера, точно в годината, в която очакваме да получим потвърждение за членство в еврозоната. Ние ще продължим с увеличение на доходите, това е неизбежно. В България все повече и повече ще бъдат увеличавани доходите под формата на заплати, пенсии, социални плащания, ще достигаме средния стандарт на живот в Европейския съюз по паритет на покупателната способност, ние в момента сме на около 70 процента от него. Ще настигаме като стандарт на живот Хърватия, която влезе преди две години в еврозоната, доходите ще продължат да растат, но не толкова скокообразно. Сега трябва да бъде добре обяснено на всички, които искат веднага да получат такива драстични увеличения, че това ще стане, но е въпрос на добро планиране да стане във времето, тъй като при всички положения след влизането ни в еврозоната няма да спре увеличението на доходите, то ще продължава. 

- Синдикатите искат максималният осигурителен доход да бъде повишен повече от предложените от служебното правителство 4130 лв. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Във времето така както ще се увеличава минималната работна заплата, така както ще се увеличава минималният осигурителен праг, така ще се увеличава и максималният осигурителен доход и ще расте възможността на хората да се осигуряват на реалните си възнаграждения, откъдето и да постъпват повече средства в осигурителните системи под формата на осигурителни вноски за здраве и за пенсия. Естествено тук успоредно трябва да върви и процесът по подобряване на здравно-осигурителните услуги срещу тези увеличени вноски, да се подобри и размерът на пенсиите, хората да имат мотивация да се осигуряват на тези увеличени осигурителни прагове и системата да се стреми да се самоиздържа в по-голяма степен, тъй като в момента пенсионната ни система се самоиздържа само наполовина, а останалата част е с помощта на бюджетни средства под формата на субсидии. Здравната система се самоиздържа да кажем на две трети, а останалата част, около една трета, през различните години под различна форма се финансира с подкрепа от централния бюджет.

- В Кодекса за социално осигуряване е предвидено ежегодно пенсиите да бъдат повишавани от 1 юли по „швейцарското правило“ - с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход. Трябва ли тази традиция да бъде продължена и през настоящата година?
- Пенсиите ще продължат да нарастват, това е неизбежен процес и е правилно да продължат да се увеличават. България все още продължава да е с едно от най-ниските нива на пенсии сред страните от Европейския съюз, но постепенно, както и минималната заплата, така и пенсиите ще се увеличават, по „швейцарското правило“, съобразно ръста на инфлацията, съобразно ръста на икономиката, така че България все повече ще се доближава до средните нива на минимални пенсии в Европейския съюз и еврозоната, към която се стремим.

- Ресторантите настояват ставката на ДДС за тях да бъде върната на 9%. Трябва ли да има изключение за ставката на ДДС за ресторантите, но не и за лекарствата?
- Това е един много дълъг разговор и за съжаление той така и не се води последователно, винаги е по линия на някакви изключения за конкретна година или конкретен период. Това трябва да бъде един принципен разговор, който да се проведе, за това България иска ли да има диференцирани ДДС ставки за по-широк кръг продукти, услуги, храни, лекарства или България се придържа само към една унифицирана ставка на ДДС. Заради ковид кризата бяха направени някои изключения в подкрепа на определени браншове с по-ниско ДДС. Но ковид отмина и над три години по-късно пак сме изправени пред въпроса дали да изравним ставките и да ги върнем на нивата, на които бяха преди ковид. Но разговорът за диференцирани ДДС ставки не се е състоял сериозно и не е взето решение за такава данъчна реформа. Може би в момента не му е и времето за това, но на един по-късен етап със сигурност ще стане въпрос за тези неща.

- Премиерът Росен Желязков заяви, че правителството няма да предлага екзотични идеи като тази на служебното правителство за данъчна амнистия. Смятате ли, че една данъчна амнистия би довела до големи приходи в бюджета?
- Повечето мнения на колегите икономисти са, че едва ли толкова високи трябва да бъдат очакванията към подобен тип улеснения за гражданите и фирмите. Те имат доста противоречив ефект. От една страна едва ли мотивират тези, които са били съвестни данъкоплатци досега, а от друга страна едва ли планираното в бюджета ще бъде събрано от такива мероприятия, по-скоро не. Много по-малко би могло да бъде събрано и като цяло няма да има икономическа и финансова ефективност подобна мярка.

- Синдикатите настояват минималната заплата да нарасне до нивото на заплата за издръжка, а работодателите искат минималната заплата да бъде намалена. В тази ситуация смятате ли, че сегашната формула за определяне на минималната заплата е добре балансирана?
- Аргументи има и в едното и в другото твърдение. Но при всички положения минималната заплата е една административна мярка, която използва държавата, за да подтикне пазара на труда и работодателите към увеличение на възнагражденията и като цяло за увеличение на доходите. По-важно е каква конкурентоспособност на икономиката има България, каква производителност имаме, за да можем оттам да очакваме и по-високи доходи. Иначе само със мерки от страна на държавата това е ограничено във времето и то ще продължи, но винаги ще има мотиви „за“ и „против“ по намина, по който ще се изчислява. Няма универсална и общоприета в света методика, която да дава справедливо изчисление на минималната заплата. В различните държави доста варира начинът, по който става това. В повечето държави от Европейския съюз се определя минимална часова ставка за работа и след това на базата на нея се определя дневна, седмична и месечна минимална сума за възнаграждение. 

- За 13 февруари организират бойкот на търговските вериги. Смятате ли, че това е добър подход срещу високите цени?
- И в други държави на Балканите, в Хърватия, в Сърбия има подобни акции на потребителите, които са недоволни от цените и се въздържат от потребление. Това е някакъв вид отложено във времето потребление, за да може търговците да въведат по-адекватни ценообразувания. За България най-доброто сравнение би било какви са цените в нашите две съседни държави от Европейския съюз. Например какви са цените на храните в супермаркетите в Гърция и в Румъния. Наистина може да се окаже, че за една голяма част от хранителните продукти в България цените са по-високи, отколкото в Гърция и в Румъния. А същевременно в Гърция и Румъния имат по-високи от нас доходи и стандарт на живот. Което означава, че за България очевидно за част от храните и стоките за масова употреба цените са необосновано високи.

- В Хърватия дори слагат таван на цените на основни храни, това може ли да бъде направено и при нас?
- Може да бъде направено под различна форма. Или да бъде таван на основни хранителни продукти като крайни цени, или да бъде пределна търговска надценка, която да слагат в магазините и в търговските вериги, или да бъде някакво ограничение от гледна точка на производителите, съобразно техните производствени, оперативни и административни разходи. Да, би могло много такива административни ограничения да бъдат въведени. Те обикновено са временна мярка и имат спорен ефект. В някои случаи успяват да свалят цената, в други случаи само временно я потискат и след това тя пак се увеличава. Но има много въпроси, по които трябва междувременно да вземат отношение регулаторите от гледна точка на дългите вериги за доставки в България на някои основни продукти, необосновано утежнените процедури по търговия на едро, след това търговия на дребно, логистични и всякакви други разходи, които могат да оскъпят продукцията. Влизането ни в Шенген по сухопътни граници би следвало по-скоро да съдейства за намаление на цените или за тяхното неувеличение, тъй като отпадат част от досегашните разходи по престой по границите, по съхранение, по цялата логистика докато се стигне до търговския обект. Сега, когато движението е значително по-свободно, би следвало тези разходи да бъдат намалени и оттам да се облекчи натискът върху крайните цени на стоките за широко потребление. Така че би трябвало дори да е обратен ефектът, вместо да се увеличават цените. 

- Официално не е обявено, но влизането в еврозоната от 1 юли тази година вече изглежда невъзможно. Възможно ли е да влезем в еврозоната от 1  януари 2026 г.?
- Мисля, че тази дата все още е актуална. Тя е възможна от гледна точка на това, че очакваме след изготвянето на бюджета за 2025 г. и приемането му, надявам се това да стане до края на февруари, българското правителство да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия, които да констатират нашето пълно съответствие с Маастрихтските критерии като макроикономически показатели и оттам да ни бъде казана дата за влизане в еврозоната, която с голяма вероятност да бъде 1 януари 2026 г. Така ще има време за информационна кампания, която да се проведе, да се довършат техническите мероприятия по обмяна на парите, по въвеждане на паралелни цени в левове и в евро в търговската мрежа и ред други технически и организационни неща. По същество влизането ни в еврозоната е и вид парична реформа тъй като ние заменяме едни парични знаци с други. А това е вид парична реформа. Както преди години имахме парична реформа, която замени стария български лев с нов български лев, така сега ще стане замяна на българския лев с еврото. Винаги в една парична реформа протичат и процеси на фактическа обмяна на парите в обращение, а от там и процеси на избелване на икономиката, намаляване на сивата икономика по съвсем нормален начин и съответно увеличаване на възможностите за бюджетни приходи през следващите години. Това е причина да искаме да въведем еврото в България, защото еврото ще изсветли българската икономика по един естествен начин.

Нашият гост

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.