Коцето Калки и Мартина Табакова: В семейните отношения трябва да има драма като в театъра

Най-трайните връзки са скрепени с деца 

Любовта има нужда от редовно обгрижване, за да цъфти 

Синът ни Теди настоява да имаме още едно дете

Еврото може да направи бедните по-бедни, а богатите по-богати 

- Навръх 14 февруари - празника на любовта и виното, вие ще изнесете вашия любовен концерт “Lоve Story”, в зала “България”, заедно с “Кварто квартет” и “Медикус”. Какви други изненади сте подготвили за почитателите ви?
Калки: Преди време с Мартина издадохме един диск, наречен “Great Love Duets” и програмата на 14 февруари ще включва голяма част от песните в този албум. Вече сме представяли тази програма в различни градове на България, като най-често бяхме заедно с Разградската филхармония, а напоследък към нея се присъедини група “Медикус”. Сега, в зала “България” ще имаме едни прекрасни домакини, в лицето на “Кварто квартет” и Софийска филхармония.
Мартина: Повечето песни в концерта са наша интерпретация на любими и обичани хитове от мюзикъли и филми, като “Маската на Зоро”, “Брилянтин”, “Мръсни танци”, “Роди се звезда”...
К.: Няма да пропуснем и емблематични песни на “Медикус”, като “Векът на любовта”. На концерта ще представим и първия ни дует с Мартина - “Къде отива любовта”, както и една наша нова песен “Търсехме щастие”. Тя има много красив клип, в който сме заложили на цъфтящите макове и червения цвят на устните на Мартина, който е и цветът на 14 февруари.

- А с какви емоции се заредихте от вашето турне “Great Love Duets” и какво ви споделяха зрителите след концертите?
М.: Ето сега се върнахме от Плевен и хората там ни споделяха как в по-ранните им години са слушали конкретна песен, а сега отново я чуват в по-различен аранжимент и това им връща много приятни спомени.
К.: Ние представяме нашата програма не само на големи сцени, но и в клубове. В един пловдивски клуб хората пяха и танцуваха с нас, не бяха типичната седяща публика, а бяха толкова активни, че си припомнихме атмосферата на 80-те и 90-те години, когато тези песни бяха големи хитове в дискотеките и имаше невероятно настроение. На песента от “Мръсни танци”, дори в залите публиката става да танцува! Интересно е, че повечето от песните в този диск са създадени преди да се роди Мартина и тя, като є споделих идеята да ги изпеем, каза: “Аз тези песни не ги знам, не са от моето поколение - дали ще бъдат възприети?” Успях да я убедя, че красивите мелодии, или т. нар. евъргрийни, ще присъстват винаги и във всяко поколение ще се прераждат чрез нови интерпретации и аранжименти. Вече планираме да направим поредица от “Great Love Duets” и те да имат втора, трета и четвърта част.

Мартина и Калки са дует на сцената и в живота.

- Вие лично как посрещате 14 февруари и коя е най-хубавата изненада, която сте си правили за празника?
К.: Любовта може да се сравни с цвете - има нужда от редовно обгрижване и внимание, за да цъфти. Аз лично си спомням първия ни 14 февруари, когато заведох Мартина на един музикален спектакъл. Тогава бяхме млади - е, сега пак сме млади, даже наскоро бяхме гости на един юбилей и ни казаха: “А сега, вие младите седнете на онази маса, която сме приготвили за младите!” Така че, минах в тази графа! (Смеят се.) 
М.: Запазили сме си една красива кутия, като огромна целувка, която му бях подарила и на нея пише “Честит Свети Валентин, Косе!” В нея имаше едни уникални бонбони - с дизайн направен специално за него. Аз си пазя от Коце много красиво сърце от муранско стъкло, от пътуването ни във Венеция преди пет години, когато имахме концерт на едно приказно място. Прекрасна изненада беше и когато Коце ми посвети песен, която се казва “Красива като коледно утро!” Включихме я и в коледния ни спектакъл.

- А продължавате ли да се ревнувате и кой от двама ви е по-ревнив?
К.: Продължаваме да се ревнуваме!
М.: Той е по-ревнив. (Смеят се.)
К.: Понякога има и сцени- защо не?! Както в театъра има драма, така и в семейните отношения трябва да има драма, защото като има страсти, нещата са по-вълнуващи.

- Според вас, защо в днешно време връзките и браковете са толкова нетрайни?
М.: За съжаление, в 21 век човек има достъп до всякакви социални мрежи и така става лесно да замени някого, защото има разнообразие от всичко. Най-трайните връзки са тези, скрепени с деца, детето ги задържа заедно, а също общата цел и интереси, както е при нас. Всеки брак и връзка си имат своите стълбове, при нас са детето и музиката. Едно семейство трябва да има и финансова основа, а ако върви в обща посока и нещата се случват по най-добрия начин.

Синът им Теди вече се изявява заедно с тях на сцената.

- Вие мислите ли за още едно дете?
М.: Всичко с времето си, може би в някакъв момент и това ще стане. Синът ни Теди настоява усърдно за това. (Смеят се.)
К.: В момента Мартина има други приоритети, но пак да напомня на всички дами, че биологичният часовник тиктака, а основното призвание на всеки е да остави информация за генетичното богатство на човечеството.

- Съгласни ли сте с композитора Развигор Попов, че “жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи - не е семейство”?
М.: При нас и двамата не мълчим, а като изразим нещо спонтанно и понякога има искри, но е важно човек да казва това, което му е на сърце.
К.: Нашето е малко италианска работа. Мартина е доста темпераментна и често чупи нещо - чаши, чинии... Веднъж, преди концерт, тя дори счупи една чаша в ръцете си, както я държеше, и пръстът є пострада сериозно! Преди друг концерт, си защипа пръста във вратата... Явно трябва да си направи леене на куршум, защото в нея сигурно е настанен палав чупещ дух. (Смеят се.) Имаме един приятел италианец - чичо Тони, който като я види и я пита: “Каква беля направи днес?” 

- Кой беше най-трудният момент във връзката ви досега?
М.: Началото, защото тогава той беше обвързан с предишната си съпруга Жози, но в крайна сметка нещата се разрешиха по най-благополучния за всички начин. Тя сега също има свое ново семейство и всички са щастливи.

- Каква е рецептата любовта ви да продължава и да не си омръзвате?
К.: Работата! Ние имаме уникалната възможност да правим едно и също - на една и съща сцена и да се подкрепяме един друг. Например, когато Мартина има класически концерт, често ме кани да бъда презентатор на тези събития.
М.: Сега, на концерта на най-големия внук на Панчо Владигеров, който носи неговото име, бяхме поканени с Коцето и синът ни. Аз и Владигеров-младши, на четири ръце изпълнихме негово произведение на пиано, Теди свиреше на ксилофон, а Коцето се включи с класическа флейта.
К.: Още в осми клас съм започнал с класическа китара и класическата музика ми е в сърцето, а покрай Мартина любовта ми към нея се засили. Много ценя професионалните качества на Мартина - много е упорита и е виртуозен пианист - не напразно спечели наградите “Златно перо” и “Пианист на годината”. Естествено, това се дължи на сърцатост и на упорит труд.
М.: Аз се възхищавам на въображението му и идеите, които бликат от него непрестанно! Много харесвам и тази негова спонтанност и склонност да импровизира.

- На какво се учите от Теди?
К.: Честно казано, най-много се научих от него в тези периоди, когато беше малко дете, защото чистите детски реакции са нещо важно - онова, което ни напомня какво сме изгубили във времето и годините. Като дойде пандемията и Теди беше онлайн, започнахме да си припомняме и онези учебни предмети, които бяхме позабравили.
М.: Сега той ходи на сериозни уроци по математика, защото отново му предстоят матури и започнахме да се учим и на висша математика. (Смеят се.)
К.: Децата най-много ни учат какво е щастието. Когато човек е още дете, той е изначално щастлив - тогава и всяка нерадост преминава като лек пролетен дъждец, но с течение на годините, някакси животът ни завърта и усмивката от лицата изчезва, както и блясъкът в очите, вярата, вдъхновението и спасението. Тогава трябва пак да се обърнем назад - да погледнем малките и да открием изгубената тайна на щастието. То има код, както е при машината “Енигма”, така и пред нас стои този въпрос - да разберем неговия код. Както написах в припева на песента ни “Търсехме щастие” - “Бяхме сън и не разбрахме, щастието от света укрито. Някак тъй и не узнахме, как умело то в нас бе скрито...”

- Покрай нашумелите случаи с ботокса, довел до странични ефекти, отново се заговори за прекаляването с козметичните корекции у нас. Какво е вашето отношение към това?
 М.: На мен не ми допада този вид естетика, защото всички започват да си приличат и се губи индивидуалността, която е нещо ценно.
К.: Аз никога не съм бил привърженик на този вид намеси, освен разбира се, ако тези естетически корекции са много наложителни. Странно е как човек не може да се види отстрани и да проумее, че така си превръща лицето и тялото в карикатура! Това може би се дължи на тази чалга култура, която се налага и стана емблематична в България - подобно прекаляване с пластиките сякаш го няма толкова в други страни, ние държим първенство! 

- В момента сме в сезона на грипа - вие как се предпазвате?
М.: Гледаме да добавяме канела в кафето. Понякога сваряваме и чай от коренче джинджифил.
К.: Лукът и чесънът също съдържат антибактериални вещества, които се разпръскват дори във въздуха. Не случайно в старите български къщи е имало наниз от лук и чесън пред входната врата.

- Как си обяснявате това, че отново сме на последно място сред европейските страни за най-щастливи нации, въпреки че политиците ни убеждават колко добре живеем?
К.: Това, че сме най-бедната страна в ЕС не е без значение. Има обективни причини да не бъдем щастливи, защото когато човек трябва да си отнеме от почивката, за да работи за семейството си и даже няма време да погледне природата, тогава така се получава. Отделно щастието е въпрос на емоционална култура и философия, защото индийците, които в големите градове можеш да видиш да живеят на купчини, но са щастливи и от малкото, което имат. Човек трябва да бъде благодарен за всеки ден, за всяка глътка въздух, за това, че има вода да пие - ако не сте благодарни от това, погледнете една снимка от ивицата Газа и ще разберете колко много имате.

- Притеснявате ли се за бъдещето?
К.: Преди време, с Мартина се бяхме запознали с един български шаман, който беше предвидил войната в Украйна - няколко месеца преди да започне. Тогава той каза, че нас няма да ни засегне - дано да е така! Да живеем в миналото, или да се притесняваме за бъдещето, това нищо няма да промени - щастието е в настоящето!

Нашите гости

Популярният изпълнител Костадин Георгиев-Калки откри любовта в лицето на талантливата пианистка Мартина Табакова преди 16 години, а през 2018-а двамата се ожениха на остров “Света Анастасия”. Запознанството им съвсем не е романтично, защото Калки я вижда за първи път в болницата - цялата в бинтове, след като я блъска кола. Инцидентът става, докато тя пресича пешеходната пътека към бензиностанцията, където предстои първата им работна среща. Любовта им пламва почти веднага след това, а скоро те стават и дует на сцената. След появата на сина им Теодор, който учи в Музикалното училище, те вече се изявяват и като трио. Мартина Табакова е виртуозна пианистка и е печелила много престижни отличия, като “Златно перо” за постижения в областта на културата и “Ансамбъл на годината” на БНР. На концертът на Мартина и Калки на 14-ти февруари в зала “България”, ще участва и група “Медикус”. Тя е създадена от Коцето-Калки и негови състуденти в Медицинската Академия през 1987-ма, а песните им продължават да се пеят и с днешна дата. Калки е инициатор и на най-високия концерт в света за рекордите на Гинес - “Еверест концерт”.