Ако някой хирург каже, че дадена операция е с 0% усложнения, то това е лъжа
Неврохирургът доц. Николай Велинов отбелязва, че нервните болести имат широк спектър.
Ежедневно вижда различни казуси, като случаите с деца са едни от тези, които оставят траен спомен за специалиста.
Мнозина от тях са преминали през „Пирогов“, където доц. Велинов завежда ендоваскуларното отделение и мозъчно-съдовата хирургия.
За лечението на гръбначните и мозъчни заболявания, за ролята на хирургията и за новите методи на лечение при исхемичния мозъчен инсулт, пред „Труд news“, говори доцентът и преподавател в Европейската асоциация по неврохирургия д-р Николай Велинов.
- Доц. Велинов, кои са най-често срещаните заболявания при неврохирургията?
- Нервните болести имат широк спектър. Трябва да разграничим гръбначно-мозъчни и мозъчни заболявания. От гледна точка на мозъчните заболявания най-често срещани са мозъчно-съдовите, като с напредването на възрастта се получават атеросклеротични промени и се развива мозъчно-съдова болест, която създава опасност от възникване на мозъчен инсулт. За България това е голям проблем по ред причини. Първо – липса на контрол на кръвно налягане, на хранителен режим, едно предразположение със солени и мазни храни предполага атеросклероза и възникване на други проблеми. Ние сме на едно от първите места в Европа по сърдечно-съдова и мозъчно-съдова болест. За това допринася и тютюнопушенето, което в последните години доста се редуцира, включително и в България, но сме далеч от някои други държави. Всеки един пациент, който има симптоми, свързани със слабост на ръка, високо кръвно, диабет, тютюнопушене, е хубаво да осъществят профилактична консултация с невролог, за да се оцени рискът от възникване на исхемичен мозъчен инсулт и съответно какво може да направи един пациент докато е здрав все още. Относно гръбначната патология около 60-70 % от хората страдат от болки в кръста и т.нар. „ишиас“.
- Пациентите закъсняват ли да потърсят помощ навреме?
- Някои от тях да. Проблемът е поставянето на ранна диагностика и профилактика на тези заболявания, както и долекуването след извършване на тези сложни интервенции, където един пациент трябва да получи правилно раздвижване и възстановяване.
- Когато пациент чуе думата „хирургия“ обикновено се плаши. Откъде идва страхът?
- Всеки пациент има страх от провеждането на операция. Произхожда от това, че всяка хирургия има своите усложнения. Ако някой хирург каже, че дадена операция е с 0% усложнения, то това е лъжа. Винаги има конкретни усложнения, които биха могли да се случат, и те винаги трябва да бъдат в допустимите проценти. Оставяйки естествения ход на заболяването, който се развива, той трябва да бъде по-лош отколкото по време на оперативна интервенция, ако има усложнения. Безспорно голяма част от пациентите ги е страх от тези усложнения. Истината е, че, ако пациентът има нужда от оперативна интервенция, ако говорим за гръбначни заболявания, то самият той вече иска да бъде опериран. Ако пациент дойде и каже: „Докторе, страх ме е, не искам да бъде опериран“, то в повечето случаи не е за операция, защото идва на крак, болките са умерени по тежест в такъв аспект и ако състоянието му не е толкова тежко, хирургът трябва да помисли дали да пристъпи към хирургия или да се лекува медикаментозно. Ако пациентът има парализа, която налага да бъде възстановена или силни и непоносими болки, то той има нужда от операция. Що се касае до мозъчните операции, там нещата са напълно различни. Става дума за мозъчни тумори, кръвоизливи и аневризми. Това е друг тип патология, където в повечето случаи пациентите идват в тежко състояние, дори в медикаментозно и се провежда съвсем различен начин на лечение и интервенции.
- Кое е по-голямото предизвикателство – лечението на гръбначни или на мозъчни заболявания?
- Времето на енциклопедистите от миналия век приключи. В момента живеем във времето на тясната специализация. Гръбначната хирургия е ежедневие, но за високото ниво на такъв вид хирургия и роботизираното такова, което е изключително трудно, има водещи специалисти. Затова в настоящото време смятам, че тясната специализация e водеща. Неврохирургията сама по себе си е предизвикателство, защото в момента има много сложни гръбначни и мозъчни операции. Темповете, с които се развива неврохирургията, като специалност, в сравнение с изминалите 10 г., са космически. Вече има робот, ендоскоп и т.н.
- Кой случай, от миналата година, например, е останал в съзнанието Ви?
- Безспорно човек помни децата. Ако е спасил живота на някое дете с мозъчен кръвоизлив, то това остава в съзнанието. Няма да назовавам имена, но имаше дете, на което имобилизирахме съдово-мозъчна малформация, което направи кръвоизлив по време на час в училище, и го оперирахме. Към днешна дата детето е добре и всичко е наред. В момента, в съзнанието ми, изникна този случай. Неврохирургията е на четвърто място в света по усложнения. Има много тежки казуси при пациентите, може да се получи мозъчен отток, както и други усложнения, при някои пациенти има и фатален изход.
- Какви са новите цели пред неврохирургията?
- В България това е изграждането на Ендоваскуларен център за лечение на исхемичен мозъчен инсулт, т.нар. механична тромбектомия. В София ще са три центъра – в болниците „Иван Рилски“, „Пирогов“ и „Св. Анна“. Извън столицата ще има още няколко в големите окръжни градове. Ще бъдат около шест центъра за цяла България. Идеята е при пациенти, които са с мозъчен инсулт, да може да са премахне тромбът, който е запушил съда (бел. ред. механична тромбектомия) и съответно предизвиква мозъчен инсулт. Това е най-модерното лечение. В България го има от изминалите 10 години, но организацията и финансирането пред Здравната каса е трудно. Тази програма за развитие се реализира и през следващите 2 години това ще стане факт, като ще даде на българските пациенти по-добро здравно обслужване. Освен това този тип лечение спасява животи. Пациент, който получава парализа и става инвалид, го изправя на крака и го връща у дома, или пък млад човек може да се върне отново на работа. Исхемичният мозъчен инсулт е едно от най-тежките заболявания.
- Изкуственият интелект има ли място в неврохирургията и къде намира приложение в момента?
- Категорично. В момента изкуственият интелект се използва за оценка на образни изследвания – дали пациентът би бил подходящ за един или друг вид процедура и дали може да бъде насочен за ендоваскуларно лечение. В гръбначната патология, също така, има оценка на риска от възникване на рецидив при някои заболявания. Изкуственият интелект може да оцени риска при една проведена интервенция и по-скоро, какъв би бил рискът, ако възникнат усложнения или рецидив на дискова херния, например. В бъдеще предстои да видим, какво още може да се използва. Според мен, сме далеч от мисълта да бъде заместен човешкият фактор, но може да бъде улеснен на 50% в ежедневието и това е достатъчно.