Борислав Гуцанов, министър на труда и социалната политика, пред „Труд news”: 50 на сто от разходите за пенсии се доплащат от бюджета

Ръстът на доходите не може да е само през минималната работна заплата

Авторитарният стил не понася на БСП и вярвам, че няма да направим втори път тази грешка

Това управление беше начин да сложим край на политическата криза, казва министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. През последните години политиците престанахме да си говорим и това беше грешка, но сега този диалог се възстановява, отбелязва още той и подчертава, че без компромисите за съставяне на кабинета „Желязков“, безвремието в България щеше да продължи с поредните предсрочни избори. Разговаряме с него за промените, които предстоят в социалната сфера, за нивата на пенсиите и необходимостта от спешни реформи на прага на гласуването на Бюджет 2025. Тема на интервюто е и предстоящото първо заседание на 51-я конгрес на БСП, както и избора на председател на партията.

- Министър Гуцанов, предстои правителството да представи управленската си програма. Какви приоритети ще искате да се заложат в социалната сфера?
- Управленската програма ще стъпи на приоритетите за съвместно управление. Там обаче ще бъдат разгърнати конкретни политики и срокове за тяхното изпълнение. Като социалист, който оглави най-важното за всеки ляв човек министерство – това на труда и социалната политика, не мога да не съм доволен, че в споразумението бяха включени много леви идеи. В него защитата на социалната държава е залегнала като един от основните приоритети. Ключово място в споразумението намериха и политиките за намаляване на неравенствата. В момента работим активно по идеите за управленската програма. За мен ключовата дума е справедливост. Трябва да има повече справедливост във всяка една сфера – здравеопазване, образование, трудов пазар, социална политика. 

- Това управление се роди трудно, партиите, които влязохте в него сте имали много различия. Какви са отношенията сега? Успявате ли да комуникирате нормално?
- Това управление беше начин да сложим край на политическата криза. Алтернативата беше да отидем на осми предсрочни парламентарни избори и страната да продължи да тъне в безвремие. Не мисля, че избирателите щяха да го приемат и това показват всички социологически проучвания, според които масово хората искаха редовно правителство. През последните години политиците престанахме да си говорим и това беше грешка. Сега този диалог се възстановява. Възстановява се и уважението към избирателите и идеите на другия. Още по време на разговорите се стигна до разбирането, че приоритетите на всяка една от трите формации трябва да намерят своето място в приоритетите на управлението. 

- Бюджетът стана най-обсъжданата тема в държавата. В последните седмици състоянието на държавната хазна е предмет на сблъсък както на политическия терен, така и на експертно ниво. Наистина ли е толкова тежка ситуацията?
- Ситуацията наистина е тежка. Министърът на финансите Теменужка Петкова изнесе притеснителни данни и опитът за тяхното омаловажаване показва нехайство към стабилността на държавата. Важно е да отбележим, че всички сме категорични – тежкото състояние на държавните финанси няма да се отрази на хората. Социалните плащания, пенсиите не са застрашени и няма да има проблеми с тях. 

- Синдикатите искат Националният статистически институт да изчислява заплата за издръжка и минималната заплата да бъде повишена до заплатата за издръжка. Работодателите пък искат минималната заплата да бъде намалена, като в средната заплата за страната не бъдат включвани заплатите на шефовете на фирми. В тази ситуация смятате ли, че сегашната формула минималната заплата да е 50% от средната е добър компромис между синдикати и работодатели?
- Минималната работна заплата от 1 януари тази година е 1077 лева и няма да има намаление. Още при встъпването си в длъжност казах, че искам да поставя труда като акцент в работата на Министерството на труда и социалната политика. Именно чрез труда ще се постигне един по-добър стандарт на живот. Напълно съгласен съм със синдикатите, когато казват, че е недопустимо да работиш и въпреки това да не можеш да задоволиш най-належащите потребности на семейството и децата си. Явлението „работещи бедни“ в XXI век е напълно неприемливо за мен не само като министър на труда и социалната политика и като представител на най-социалната партия в България, но преди всичко като човек. Идвам от реалния сектор и разбирам също така притесненията на работодателите, които приемат всеки административен ръст на доходите като допълнителен разход. Вярвам, че с активен диалог с двете страни, ще стигнем до най-доброто решение. Трябва да работим за развитие на икономика, която осигурява добре платени работни места, а не да търсим ръст на доходите единствено през повишаване на минималната работна заплата. Моите амбиции са чрез повишаване на квалификацията, развитие на кадри и подпомагане на икономиката да създадем високоплатени работни места.

- Средно за страните от ЕС разходите за изплащане на пенсии са около 12% от брутния вътрешен продукт на страната, а в България дори след увеличенията на пенсиите през последните години сме под този праг. Смятате ли, че разходите за пенсии са твърде големи?
- Всички сме длъжници на възрастните хора, които са работили цял живот за България и сега по една или друга причина нямат спокойни, добре осигурени старини. Проблемът е в недостига на приходите от осигурителни вноски. Сега почти 50% от разходите за пенсия се доплащат от бюджета. Знаете, че ние от БСП винаги сме настоявали пенсиите да се индексират редовно. Време е обаче да се помисли много по-цялостно по този въпрос. В последните години на безвремие не беше възможно. Ще работя това да се промени.

- Смятате ли, че човек с 40 години трудов стаж трябва да взима пенсия под линията на бедност, която е доста под заплатата за издръжка, тоест необходимите разходи за нормален живот?
- Разбира се, че като социалист не мога да приема нито един човек да има доходи под линията на бедност. Така нареченият преход донесе много несправедливост. Неслучайно още в началото на интервюто Ви казах, че за мен справедливостта във всяка сфера е приоритет. 

- Някои депутати редовно изтъкват, че минималната пенсия е твърде висока и не отговаря на осигурителния принос на хиляди хора по време на трудовия им стаж. На какво се дължи това – минималната пенсия е твърде висока или самата формула за определяне на пенсиите не е коректна?
- Да наричаме минималната пенсия висока за мен е цинизъм. Съветвам депутатите, които твърдят това, да се опитат да живеят със средства, по-малки от минималната пенсия. Целта на минималната пенсия е да гарантира сигурен доход за покриване на най-належащите потребности на хората. А те не са работили малко, след като са придобили право на пенсия, защото знаем, че условията за това никак не са леки вече. Най-добрият начин българските пенсионери да имат достойни пенсии, е доходите в България да растат и хората от най-ранна възраст да се осигуряват коректно. Така всеки ще трупа осигурителен принос за себе си, а от друга страна, в бюджета ще има  достатъчно средства за реализиране на политики, които осигуряват спокойни  старини за нашите родители, баби и дядовци.  

- Защо в България детски получават само родителите с ниски доходи, при положение че в Германия детски вземат всички родители. Удачно ли е и в България детските да бъдат за всички?
- БСП винаги е била за това всички деца да получават детски надбавки. Благодарен съм, че получих гаранции в Бюджет 2025 да не се пипат социалните разходи и да се гарантират всички плащания за хората. Това, на фона на дупката в бюджета от 18 млрд. лв., не е никак малко. Мисля, че социалната справедливост трябва да бъде приоритет и до края на мандата ще успеем да реализираме политики, които да доведат до намаляване на социалното неравенство у нас.  

- Енергийни компенсации за високите цени на тока има за всички фирми без значение от размера на печалбата им. Защо планът е при излизане на домакинствата компенсации за високите цени на тока да има само за енергийно бедните. Не е ли редно и работещите граждани, които плащат данъци, да бъдат защитени от рязко поскъпване на тока?
- Какво точно ще се реши, тепърва предстои да разберем. Засега са определени критериите за енергийно бедните домакинства, от които на практика нито един не е социален. Трябва да се изследва енергийната ефективност на жилищата, на електроуредите, доходите на семействата, но спрямо сметките за отопление, които заплащат, и др. Най-ефективното подпомагане би било семействата да бъдат подкрепени да намалят сметките си за електроенергия, защото на принципа за всички по малко помощта пак няма да е достатъчна. 

- След дни е конгресът на БСП и изборът на нов председател на партията. Какво ще направите, за да получите доверието на съпартийците си?
- БСП за мен е кауза, аз съм социалист от преди 1989 година. Няма организация в страната, в която не ме познават, защото съм обиколил цяла България десетки пъти, за да се срещна с партийните членове. Като председател ще продължа да го правя, защото така работи една истинска партия. БСП тръгна по нов път и той трябва да продължи. Път на обединение, връщане към колективното начало. Аз съм отборен играч и вярвам, че в момента имаме нужда от това като партия. Опасността от връщането на едноличния стил на управление не е преминала и не бива да го допускаме.

- Защо от БСП допуснахте едноличния стил на „Позитано“ 20? И как сега ще върнете доверието на онези социалисти, които бяха изключвани по списък в продължение на години и пленум след пленум?
- Знаете ли, аз мисля, че е време да затворим страницата на разделенията и наказанията. Ако си спомняте, от месеци говоря, че е време да затворим фронтовете вътре в партията. Това обезкървяване трябва да спре. При представянето на кандидатурата си за председател стигнах дори по-далеч. Аз смятам, че всички наказания на другари трябва да бъдат отменени. И не само тези от близкото минало. Трябва да се отменят и наказанията от началото на 90-те. Да, една част от тези хора вече не са между нас. Но това действие ще има символно значение – за края на разделението, за края на вътрешните дрязги. Това действие ще е знак не само към другарите, но и към цялата държава. Че тръгваме по един нов път. И това е път, по който цяла България трябва да поеме. Ключовата дума е диалог – и в партията, и в цялото общество.

Аз не искам да соча с пръст и да гледам назад. Трябва да гледаме напред, но за да се случи това, трябва да затворим старите рани. Мисля, че научихме урока си. Авторитарният стил не понася на БСП и вярвам, че няма да направим втори път тази грешка.

- Амортизираха ли се левите идеи от властващия през последните години либерализъм?
- Левите идеи не могат да се амортизират. Те са идеи на поколения, които са се борили за социална държава. Европа и защитата на правата на работещите хора, с които толкова сме свикнали, са достижение именно на тази борба. Много е важно да не забравяме, че правата трябва да се пазят, не бива да се приемат за даденост. А в държава като България, с толкова сериозни неравенства, левите идеи не просто не могат да се амортизират, те са жизненоважни, за да се справим с този проблем.

Нашият гост 

Борислав Гуцанов Гуцанов е възпитаник на Висшето военно-морско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, както и на Военната академия „Г.С. Раковски“ в София. През 2021 година от ВА „Г.С. Раковски“ – София му е присъдена образователна и научна степен „доктор“ по военнополитически проблеми на сигурността. Бивш председател на Общинския съвет на Варна. Бил е председател на УС на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България. Народен представител от БСП (2013-2014 и от 2021 г. до 2025 г.). В 42-рото Народно събрание е председател на Комисията по регионално развитие и благоустройство. В 47-ото Народно събрание оглавява Комисията по транспорт. В 50-ото Народно събрание е избран за председател на парламентарната група на „БСП за България“. От 16 януари 2025 година е министър на труда и социалните грижи. Кандидат за председател на БСП.