От измръзнали ръце изстива белият дроб, а от краката – бъбреците

Когато човек е измръзнал, да не бърза да се пъхне под горещ душ. Може да се получи патологичен рефлекс, който да предизвика спазъм на коронарните или на мозъчните съдове, предупреждава проф. Връбка Орбецова, дмн, патобиохимик, председател на сдружението за алтернативна медицина, автор на енциклопедия по интегративна медицина.

При преохлаждане на тялото страдат всички системи на човешкия организъм.

Студът засяга най-много крайниците

– краката, ръцете, ушите, носа, лицето. Върху дланите, стъпалата и ушите има неизброимо количество рецептори, свързани с всички органи. Ето защо студът е опасен не само за крайниците, но и за органите, представени върху тях с акпунктурните точки. Измръзналите ръце например водят до изстиване на белия дроб. При по-сериозно измръзване и трайно побеляване на пръстите се налага да се потърси лекарска помощ. Важно е човек преди това да знае как да си помогне сам, съветва проф. Орбецова. Не бива да се разтриват със сняг, а загряването им трябва да става постепенно, за да се избегне болезнената фаза. Може да се използва навит вълнен затоплен шал. Добре е да се носят ръкавици с един пръст, които задържат повече топлина. При измръзване на пръстите на ръцете или краката е добре да се разтрият без натиск с леко затоплена животинска мазнина – свинска мас, лой, ланолин. Древните българи са пазили краката си топли, защото изстинат ли те, страдат и бъбреците.

В източната медицина се говори за т.нар. „външни напасти“ - студ, вятър, влага, и в медицинската им терминология присъстват изрази като „вятър в белия дроб“, „вятър в далака“. Това означава, че е нарушен вътрешният енергиен баланс. Жизнеността на човека се определя от неговия енергиен статус. При преохлаждане започва да се прозява, да му се спи, заболява го главата, на тялото му не достига кислород поради спазъм на бронхите. Тези симптоми са знак, че тялото е преохладено и ако не им се обърне внимание, идва бялата смърт.

Не бива от затоплено помещение човек да се втурва изведнъж навън в мразовитите дни. Нито от студено да влезе на много топло. Това е опасно за по-възрастните хора с хронични бронхити, астма, високо кръвно, атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Добре е

да останат 5-10 минути в коридор, антре, вход

на жилищен блок, за да стане преходът по-постепенно. За младите е естествено да вземат горещ душ сутринта, да пият топъл чай или кафе и да излязат на студа. Топлото увеличава площта, от която при излизане на студа ще се отнеме още повече от топлината на тялото.

Рязката смяна на температурата може да е опасна за мнозина, дори и за младите. Термичният шок и свиването на кръвоносните съдове е причина за зачестяване на инсултите и инфарктите в студеното време. Хората с хронични дихателни и сърдечни проблеми е добре да не излизат навън при мъгла, ниски температури и вятър. Човешкото тяло реагира по различни начини на студа. Не всеки може да издържа на ниски температури или на рязката им смяна, особено хората с хронични заболявания.

Носете бельо!

В големите студове е добре обувките да са по-широки, топли и с дебела подметка, която не пропуска влага. Тя пази най-уязвимата зона – стъпалото, където има акупунктурни точки, свързани с целия организъм, съветва проф. Орбецова.

Сега е модерно да не се носи бельо. Затоплянето на тялото и съхраняването на телесната температура идва от слоевете въздух между бельото, фланелката и пуловера. И колкото повече блузи носи човек, дори и по-тънки, толкова повече топлина задържат те. Един дебел пуловер топли по-малко, отколкото няколко по-тънки блузи. Младите момичета допускат грешка, когато не носят бельо и са с къси блузи, които не пазят кръста. Сега модата е на големите деколтета и голите ръце дори през зимата. Голият врат и деколтето в студеното време излагат на студа ларинкса, фаринкса, ставите на врата, гръбнака и рамото. Кожените яки, качулките и шаловете са измислени, за да пазят тази деликатна част на тялото. Факт е, че артритите започват във все по-ранна възраст. Все по-често се срещат шийна спондилоза или шипове в гръбначния стълб. Когато една част от тялото се преохлажда постоянно и се подлага на студова агресия, заболяванията не закъсняват.

Шалът пази от мъгла и полипоза в носа

„Преди години смятах, че не бива постоянно да се носи шал на устата, защото се променя газовата смес (въглероден двуокис – кислород), която вдишва човек - казва проф. Орбецова. - Но когато е прекалено студено и с мъгла, шалът се явява филтър спрямо студа и твърдите частици във въздуха. Доказано е, че ако човек дълго време се излага на студен и замърсен въздух , развива полипоза в носа. Тя е сред рисковите фактори в по-късна възраст да се развият респираторни заболявания и бронхиална астма, която засяга все повече хора.“