Дни преди края на 2018 г. разговаряме с проф. Генчо Начев за негова лична и професионална равносметка, за бъдещите му планове за развитието на болница „Света Екатерина“ и за проблемите в здравеопазването. Питаме го и за факторите, които разболяват сърцето и защо българите най-често умират от инфаркт и инсулт. Проф. Начев коментира и необходимостта от Национална педиатрична болница.

- Проф. Начев, каква е личната Ви и професионална равносметката за отиващата си година?

- Равносметката за личната ми година е добра – самият факт, че съм здрав и на крака е достатъчен. По отношение на болницата годината също бе добра. Благодарение на положителното мислене на правителството се осигури финансиране за довършването на разширение на „Света Екатерина“, което мисля, че ще бъде факт до края на 2019 година. Така ще се разшири обемът на дейност и видовете медицински услуги, които ще се предлагат. Оборудването с нова, съвременна апаратура ще подобри и качеството на медицинските услуги. Предстои да се въведат дейности, които досега не е имало. Болницата е на положителен финансов резултат и няма една стотинка задължение в падеж т.е. „Света Екатерина“ се развива добре и аз съм удовлетворен от това.

- Като казахте нов блок на болницата, от колко време чакате да се построи този блок и какви допълнителни дейности ще се извършват в него?

- Строежът е започнат през 2001 г. Предвиждаме за пръв път да се инсталира ангиограф със скенер, какъвто няма в България. Това ще даде възможност за въвеждането на активното лечение на исхемичен инсулт и то на изключително съвременно ниво. Планираме още да се оборудваме с робот, на който да работят 4 специалности – гинекология, урология, сърдечна хиругрия и обща хирургия. Понеже ситуирането на сградата е в средата на бившата медицинска академия, т.е. в средата на 9 болници, които са в едно каре, се дава възможност да се обединят дейностите и ефективно да се използват средствата, а не да се разпиляват. Защото сега специалисти по урология и гинекология ходят в частна болница, за да извършват дейностите си.

- Предвиждате ли съдовата хирургия, която сега е в Националната кардиологична болница да дойде в „Света Екатерина“, за да се работи по-добре?

- Да, предвиждаме и това, защото когато всичко е на едно място има по-добър контрол по-ясно се виждат проблемите, които могат овреме да се решават. Тук не става въпрос за нови дейности, достатъчно са вече въведените – ротаблация (процедура, при която се вкарва катетър в артерия, за да се разбие тромб и се аспирира. По този начин се отпушват артериите без остър оперативен метод) която почти никъде в България не се прави. Ние започнахме първи в страната поставянето на ендопротези и все още мисля, че имаме най-голям опит в тази област. Смятаме да въведем минимално инвазивен метод на лечение на митрална инсуфициенция при хора, които са в тежко състояние и с други заболявания с висок риск от конвенционалната хиругия. Става въпрос за т.нар. митраклип – при процедурата се поставя примерно един кламер между двете платна, така че да се намали, а понякога и ликвидира недостатъчността на митралната клапа. Едно от важните неща е изграждането на интегрален учебен център, който на базата на много симулатори за всяка една дейност ще се извършва обучение на специалисти по съвременен метод, а не с гледане и учене върху живи хора, а върху симулатори. Така ще се пресъздава реалната обстановка, но не застрашава живота на пациента. Това ще стане основен учебен център за специализация в областта на сърдечно-съдовите заболявания.

- Като специалист, бихте ли обяснили защо българите най-често умират от инфаркт и инсулт?

- Причините са комплексни, като на първо място стои здравословният начин на живот – правилно хранене, движение и възможно най-малко стрес. Без последното не може, но въпрос на философия е как се приемат стресовите ситуации. На второ място е редовното следене на здравето – българинът е много немарлив в това отношение и отива при лекар, когато вече няма накъде, като си мисли, че лекарят е вълшебник, който с вълшебна пръчка ще оправи всичко. Всъщност, лекарят се опитва с познатите на науката средства да помогне на организма да се самоизлекува или да му помогне в процеса на лечение. Лекарят нито е магьосник, нито е Бог. Това, човек достатъчно често да обръща внимание на здравето си, е въпрос на интелигентност – при редовни изследвания шансът да се хване заболяване е много по-голям и лечението е с по-висок процент на успеваемост. Т.е. по-ефективно се изразходват средствата и човек се чувства по-добре и му се услажда това, че живее.

- А можете ли да посочите трите най-големи врагове на сърцето?

- Трите най-големи врагове на сърцето са завистта, злобата и омразата.

- Искате да ми кажете, че това може да разболее сърцето?

- Абсолютно – това със сигурност разболява сърцето и не му дава възможност да се възстанови, докато не се излекуват тези чувства. От философска гледна точка причините са негативните емоции, които се връщат в нас. Това не е фантазия на някой учен, а факт. Нищо не помага на сърцето така както спокойствието, добротата, радостта от успеха на другите и насладата от малкото, което имаш.

- Очаквах да ми заговорите за вредни храни, за лош холестерол...

- Говоря на базата на примери с хора, които са над 100-годишни и всеки ден са пиели по една ракия, на закуска са си наливали по 2-3 чаши вино, наблягали са на сланина, пушили са и въпреки това се оказват с нормален холестерол и без заболявания. Но тези хора никога не са смятали, че трябва да имат целия свят – били са щастливи с кучето, което имат на двора, с двете овце, които изкарват в планината и радостта им е децата и внуците да се изучат в града. Винаги съм си мислил, че някой ден трябва да направя проучване върху столетниците в България. Преди 9 септември е било направено подобно изследване, което показва, че хората без стрес и негативни емоции живеят по-дълго. Столетници има и в Северозападна България, - най-бедният район, има и в Родопите, в Стара планина, защото начинът на живот на населението е такъв. Живели са до 100 години не заради начина си на хранене. Естествено, не искам да кажа: „Яжте туршия и пийте ракия“.

- Вие сблъсквате ли се често със злоба и завист?

- Кой от нас не се сблъсква често със злоба и завист?! Но когато се сблъсква с тези чувства човек трябва да отговори с усмивка и добрина. Негативните емоции винаги се връщат към първоизточника. Аз не се засягам от злобата и омразата на хората. При критиката обаче е различно, защото дори и зад злоба и завист в нея може да стои троха истината. Тогава човек трябва да се опита да сдъвчи трохата така, че повече да не съществува. Не бива човек да си мисли, че е най-добрия и е безпогрешен.

- Тогава, когато излязоха наяве декларациите за имотно състояние, прочетохме какво ли не за вас. Какво бихте казали на онези, които ви критикуваха, какво бихте им обяснил?

- Никога не бих дал обяснение. Хората имат право да мислят каквото си искат. Данните бяха представени много изкривено. Аз съм богат човек преди всичко с приятелите, които имам. Богат съм с добротата, която имам около себе си и възможността да помагам на хората. Всъщност, дарението носи положително чувство на този, който дарява. Надареният винаги се чувства неудобно, а дарителят е щастлив. Човек каквото и да работи винаги може да намери начин да дарява това, което създава с труда си, независимо какво е то. Когато обичаш работата си, човек винаги е полезен и дарява на обществото, това което може. Аз съм богат с това, което дарявам.

- Имате ли коледни или новогодишни празници, в които не сте успели да останете вкъщи, защото се е налагало да помагате на пациенти?

- Да, аз съм оперирал и на Нова година, но това е в практиката на всеки лекар и не е изключение. Това е нашата професия, военните не се оплакват, че дават дежурства по празниците. Преди две години се наложи да оперирам на Нова година заради спешен случай поради дисекация на аорта. Тези празници са повече за младите – те правят планове как и къде да празнуват, на мен винаги ми е било смешно, защото Коледа, Нова година, както и Великден може да е всеки ден. Един мой приятел казваше: „За мен Нова година е края на юли, като отида на Карибските острови“.

- Вашите Карибски острови кога ще бъдат?

- Не съм планувал, не знам.

- Вдигна се много шум около идеите за Национална педиатрична болница. Не беше ли по-логично да се построи нова сграда?

- Във всички случаи Национална детска болница трябва да има в София, това никой не може да го оспори. Не се наемам да дам рецепта къде и как да е. Съжалявам, че правителствата до сега не можаха да надмогнат личния си интерес и интереса на роднините, за да няма Правителствена болница – тя трябва да бъде болница „Лозенец“, която да е многопрофилна или специализирана, но не в сегашния си вид. В цял свят няма правителствени болници, освен може би в Москва. Обикновено членовете на правителството посещават болници с най-добри специалисти. Навремето германският канцлер отиде в Райбург, за да се постави пейсмейкър, град, който няма общо с тогавашната столица. На други места, основно с оглед на сигурността се грижат във военни болници – решенията са различни, но никъде няма Правителствена болница.

- Как ще накарате детските кардиолози и кардиохирурзи да излязат от „Света Екатерина“ или от Националната кардиологична болница и да отидат в педиатрична болница?

- Няма нищо лошо в това детската кардиохирургия и детската кардиология да се съберат в една болница. Навсякъде по света има Национални педиатрични болници.

- Не трябва ли преди всичко да се вземе предвид и желанието на хората?

- Никога не съм бил привърженик на подобно нещо. Или гледаме интереса на обществото, давайки се възможност на работещите да изберат къде да отидат, или се гледа интереса на определени личности. Против второто съм, защото вече сме се нагледали на тази практика – да се създават институции не защото са необходими, а за да се намери на някой местенце. Това в България е страхотна практика. Много е хубаво нищо да не вършиш, да получаваш пари, няма такъв случай. Затова казвам, че в болница „Лозенец“ не трябва да съществува сърдечна хирургия по простата причина, че за 11 месеца те са направили 101 сърдечни операции, а по стандарт минимумът е 250. Очевидно е, че там не може да се поддържа ниво за качествена сърдечна хирургия.

- Дали най-сетне ще дойде време да изчезнат болниците, които годишно правят по 10 операции?

- Дали тези болници ще изчезнат е друг въпрос, в страната ни трябва да има Национална здравна карта със задължителен характер, която да посочи каква дейност, къде и в какви болници трябва да се развива. В края на 2009 г., началото на 2010г. беше направено нещо по този въпрос, но с напускането на тогавашния здравен министър, всичко пропадна. Беше стигнало до там, че Българското хирургично дружество беше посочило каква хирургия може да се извършва по определените болници. Като вида и обемът на интервенциите беше съобразен с наличните кадри. Може да има кадърен общ хирург в областна или общинска болница, но като няма анестезиолози, даващи дежурства, не може да се развива хирургия с тежки операции. Беше направена карта, която остана в небитието, сега трябва да се направи същото, съобразно със здравния профил на населението, в зависимост от географското разположение да бъде изготвена здравна карта.

- Нали беше обявено, че има готова здравна карта, къде е тя сега?

- Аз не съм я виждал. Здравна карта, направена по броя на леглата, които са необходими не е здравна карта. Трябва да е изготвена според здравния профил на населението. В една област се среща често диабет, има области с много хипертонии и т.н. Нужен е анализ.

- Кога най-сетне ще има контрол на качеството на здравните услуги?

- Оптимист съм донякъде, защото в разговор с новото управление на Българския лекарски съюз в лицето на Д-р Иван Маджаров имам уверението, че ще се подходи сериозно, а не по съсловнически: „Вижте дайте да покрием нещо“. Напротив, да се направи анализ на качеството на дейността и да се изтъкнат местата, където не е на достатъчно ниво и да се поправи. Не става дума да се взима главата на някого, а така че хората да имат доверие в медицината, защото ще знаят, че качеството е на необходимото ниво. Когато започне да се следи качеството, тогава ще има възможност за рамкиране т.е. да се класират болниците по всяка една специалност. Разбира се, това може да стане само с експерти от научните медицински дружества и ние вървим по този път. Пример е новият устав за акредитационния съвет, който трябва да е независим самостоятелен орган, отговарящ за продължителното медицинско обучение. Един лекар се обучава през целия си активен живот. Дори като се пенсионира чете медицински списания, за да е в час със случващото се в света. По ред причини – организиционни и финансови, много от нещата в света не могат да се въведат в България. Всеки лекар трябва да е наясно със случващото се в света и да има желанието да го въведе при възможност в страната ни. Трябва ни продължително медицинско образование на високо ниво и с контрол на качеството. Така веднага ще се изловят много дейности, които се извършват без да се показани – с това се пестят пари на касата, така че и тя трябва да влезе в тоя процес. Това е бъдещото на България, а в Европа вече е ежедневие, само тук няма контрол на качеството.

Нашият гост

Проф. Начев е изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина" ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 г. Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски колеж по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ - Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, САЩ. В момента е национален консултант по кардиохирургия. Носител на следните звания и отличия: Медик на годината – 1998 г., Лекар на годината -  2006 г., Лекар на България – 2009 г., Приз "Човеколюбие", почетен гражданин на Казанлък, почетен гражданин на София, орден "Стара планина" – първа степен, награда "Лекар на Югоизточна Европа" от Втория международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум.