Ряпата прогонва сезонните настинки

Има доказани антиракови въздействия

34-1Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

С наименованието “ряпа” наричаме сравнително голям брой култивирани растения, водещи началото си от един общ прародител - Brassica rapa. Подобен е и случаят с другите представители на семейство Кръстоцветни - броколите, зелето, карфиола и т.н. - с прародител Brassica oleracea.

Кръстоцветните са може би едни от шампионите по съдържание на микронутриенти на калория, сравнени с почти всички останали храни, които слагаме на масата си. Заедно с бобовите осигуряват целогодишно оптимално меню за човешкото здраве, което е особено важно през зимните месеци.

Ряпата е добре дошла във всеки дом през грипните периоди, особено в ледените месеци. Тя е много богата на витамин С, с ясно изразено антивирусно и антибактериално действие, съдържа вещества с изразено отхрачващо действие, премахващи излишната слуз от тялото, която в противен случай създава прекрасна среда за развитието на болестотворни микроорганизми. Бедна е на калории, с нисък гликемичен индекс, богата на фибри и доста вкусна - какво повече може да иска човек, за да си осигури здравословно меню.

Ряпата има стара и заслужена слава на непретенциозна и евтина храна. За жалост, в последните години тя остава някак встрани в храненето на българина заедно с още много зеленчуци от богатото есенно многообразие. По-лесно ни е да си купим вафла или кроасан от първия попътен павилион, и докато пием кафе с колегите, да обясняваме, че сме на…коледен пост.

На пациентите си винаги препоръчвам през зимните пости да избират ястие без животински продукти със салата от ряпа или друг зеленчук – от зеленолистните, цвекло, броколи, гулия (земна ябълка), алабаш и др. Прибавят се само сок от лимон и зехтин /може да се замести със семена или ядки/, не се соли. Този избор гарантира ситост заради богатството на баластни вещества и по-добър външен вид заради голямото количество витамини, минерални соли, микроелементи, антиоксиданти и още хиляди безценни съставки, които науката продължава да открива, както в ряпата, така и в другите зеленчуци.

Важно е да се знае, че репите са отличен източник на изотиоцианати – антиоксиданти, които научните изследвания сочат като ефикасни при превенцията и борбата с някои видове рак. Съдържат още и глюкозинолати - серосъдържащи съединения, характерни само за представителите на семейство Кръстоцветни, които също пазят от опасни мутации клетките ни.

И още защо ряпата е много полезна?

Първо. Съдържание на витаминиот групата В-В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В4 (холин). В1 е изключително важен за нервната система, помага за овладяване на стреса и депресиите, и ефективен срещу старческото оглупяване и Алцхаймер;

Второ. Споменатите вече глюкозинолати в ряпата са мощен антиоксидант, предпазващ от ракови заболявания и повишаващ метаболизма на естрогена. Научно е доказано, че е най-ефективен е при рак на дебелото черво и млечната жлеза.

Трето. Подпомага процесите на детоксикация, като активира отделянето на стомашни сокове и подобрява перисталтиката на червата.

Четвърто. Поради силното жлъчoгонно действие ряпата се включва при лечението на пациенти с намален тонус на жлъчния мехур и жлъчните пътища и предпазва от образуването на камъни, но при тези, които вече са ги образували, е възможно да предизвика кризи. Сортовете с изразен лют вкус може да създадат проблеми на болни от язва на стомаха или дуоденума, гастрит и колит.

Пето. Високото съдържание на калий спомага за добрата работа на сърцето и кръвоносните съдове. Количеството калий в черната ряпа е три пъти по-високо от това в бялата.

Често ми се задава въпроса дали популярната напоследък у нас ярко бяла ряпа дайкон е с повече качества от местните сортове. Дайкон е източен събрат на познатите у нас различни видове репи. Сравнение на качествата и ефектите му върху здравето показват близки резултати с тези на традиционните за нас сортове. Но дайкон не е лютив и за това го препоръчвам в есенно-зимния сезон като най-подходящ за захранване след програма на плодове, чай и мед.

Но да не пропускаме при изброяване на ползите от дайкон да споменем и нашата фаворитка - черната ряпа. Може би мнозина от читателите си спомнят как бабите ни лекуваха упоритата кашлица. Издълбава се голяма черна ряпа, сипва се мед в отвора и отделеният след няколко часа сироп се пие с чаена лъжичка. Освен че спира кашлицата, сокът подобрява апетита и укрепва имунната система в ледените зимни дни.

Всички видове ряпа се отличават с голяма трайност. Огромното съдържание на антиоксиданти и вещества, потискащи развитието на микроорганизми, прави ряпата изключително адекватен избор за приготвянето на различни видове сурови ястия в периоди на липса на свежи плодове и зеленчуци. В много рецепти се използват и листата на ряпата, най вече като термично обработен продукт, заместител на спанака например. В някои отношения листата са по-хранителни от кореноплода. Съдържат повече бета каротин, фибри и най вече хлорофил.

Ряпата е богата на олигозахариди, които не се разграждат в храносмилателния тракт, и така лесно достигат дебелото черво, където стават прекрасна храна за населяващите го бактерии. Но при хора, чийто храносмилателен тракт не е привикнал с редовна консумация на сурови кръстоцветни растения /ряпа, зеле и др./, т.е. при чувствителни или раздразнени черва, би трябвало да се подходи внимателно към консумацията на тези зеленчуци. Препоръката ми е на едно хранене да се приема до 200- 250 грама ряпа, при надвишаване на това количество стомахът може да се подуе. Смесването с леко кисела ябълка намалява този нежелан ефект.

 

Рецепта

Салата с ряпа

(1 порция)

60-2-emilovaНастъргваме на ренде 100 г бяла ряпа, 1 морков и 1 кисела ябълка. Прибавяме 7-8 накъсани листа зелена салата, няколко стръка ситно нарязан магданоз, няколко зрънца нар, сока от 1/2 портокал и объркваме добре заедно с 30 г предварително изкиснати в студена вода слънчогледови семки. Може да се добави зехтин екстра върджин на вкус.

Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве