Алманах събра символите на моряшката надежда

Ще дават ли още надежда светещите кули по брега или модерните навигационни технологии ще ги изпратят в историята с тяхната романтика и ще останат само туристическа атракция?!

Отговорът е еднозначен: “Докато има мореплаватели, морските фарове ще продължат да светят” - това не е само уводното начало, а целият смисъл на новоиздадения алманах, посветен на тях.

Премиерата на книгата “Фаровете и другите средства за навигационно осигуряване по българското черноморско крайбрежие /1878-2018/ събра цялата морска общност във Варна и предизвика голям интерес. Нейни автори са кап. II ранг от запаса, морският журналист и глас на най-голямата шипингова компания “Параходство БМФ” Атанас Панайотов и директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева.

“Светещите кули са символите на човешката цивилизация и трябва да има книга за тях, която да оставим на поколенията”, каза Ангел Забуртов, генералният директор на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” /ДППИ/, което я издава по негова инициатива. “За моряка фарът е символ за бряг и дом наблизо, той е надеждата и спасението му”, приветства идеята командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев.

В книгата са описани 10- те фара на Българското Черноморие, които хвърлят светлина на не по-малко от 10 мили навътре в морето, с всички техни детайли, точни координати, история на изграждането им от летописи и военни архиви. Включени са и всички светещи и несветещи морски навигационни знаци на брега от българо-румънската до българо-турската граница.

Шабленският фар е емблемата на Северното Черноморие, разположен в най-източната точка на родината и както писа в.”Труд” пазачите му вдигат винаги първи в пределите на страната всяка новогодишна наздравица. Авторите на книгата посочват 15 юли 1856 г. като деня, в който фарът започва да излъчва светлина за мореплавателите. Но има данни, че на това място е съществувал навигационен ориентир още от края на 18 в. според френския пътешественик Ксавие Омер дьо Ел. Приема се, че 1856 г. фарът е бил от модернизираните, а не от новопостроените, посочва в изследването си д-р Мариана Кръстева. А за строителите има сведения, макар и оскъдни, че са от търновското село Балван, начело с майстор Иван Кръстев. Фарът на Шабла излъчва днес бяла проблясваща светлина на всеки 20 секунди на 17 мили в морето. Истинска екзотика на север са несветещият вече навигационен знак на Камен бряг и фарът на нос Калиакра. Той е впечатляващ със силната си вдаденост в морето и отвесни скали и в книгата е описан като най-забележителната точка на северното крайбрежие на Черно море.

Първият светлинен сигнал в пристанище Варна е “Червеният фенер”, както е наричан десетилетия наред. Той е разположен в началото на днешния вълнолом и е открит на 15 август 1863 г. След изграждането на двата вълнолома и вдигането на трите входни фара на варненското пристанище съществуването на “Червения фенер” е под въпрос и през 1903 г. е открит сега съществуващият маяк. Тогава е разположен барелеф на княз Фердинанд I, по-късно заменен с този на Георги Димитров, който остава до 1994 г. Но от Никулден следващата година корабите се посрещат от мозаечния лик на Св. Никола.

Ориентир за мореплавателите е и фарът на нос Галата, който по времето на двете Балкански войни е бил обстрелван от турски кораби. Във фонда на Военноморския музей има снимка от посещението на цар Борис III , облечен в бяла морска униформа от 30-те години на XX век, която е публикувана в книгата. Той е посетил през 1921 г. и фара на нос Емине. Пристанищният фар на Бургас е запален през 1899 г., а двата входни - година по-късно. Светлината му е бяла, проблясва на 3 секунди и е видима на 14 мили в морето.

Последният изграден фар по нашето крайбрежие е при нос Екрене /1965-2005/ и е единственият до момента, чийто съществуване е съзнателно прекратено, заради активни свлачищни процеси, от които се появяват сериозни пукнатини по кулата. Ремонтите не могат да спрат продължаващите разрушителни влияния на природата.

Фалшиви маяци мамят моряци

Има немалко фалшиви псевдофарове, издигнати над частни замъци край морето, сподели на премиерата на книгата впечатленията си от пътуванията за написването й Атанас Панайтов. Според него собствениците изкарват архитектурни и строителни разрешителни, но такива маяци хвърлят заблуждаваща светлина за кораби, яхти и рибарски лодки. И са опасни . Необходимо е двете институции, отговарящи за навигационните съоръжения на брега, да поискат законови промени, с които да се озапти тази мода . В края на 19 в. в Княжество България е имало забрана да се палят светлини и огньове срещу така нареченото брегово пиратство. С тях подмамвали кораби и гемии, които се разбивали в големите скали , за да бъдат плячкосвани и ограбвани, даде пример от историята Панайотов.