Някога формулата за европейска интеграция гласеше „мир чрез търговия“, сега вече е по-скоро „власт чрез търговия“

Вирусът прикри катастрофата на неолибералния капитализъм така зрелищно, че дори угаси Грета Тунберг като медийна звезда

За Тайм 2020-та е най-лошата година за цялата човешка история. Явно не само НАТО е в мозъчна смърт. Редколегията на списанието твърдо печели Дарвиновата награда за обществено полезно интелектуално самоубийство. Навярно просто усеща Свършека на охолния живот, който се полага на политическите праведници. Няколко неща наистина смутиха битието:

1. Вирусът беше толкова добре употребен, че ако не съществуваше, трябваше да бъде измислен. Той прикри катастрофата на неолибералния капитализъм така зрелищно, че дори угаси Грета Тунберг като медийна звезда. (Тъкмо сега ще има повече време за хапчета и за пропуснатите в петък часове по физика.) Справка – през 2019 г. само Германия от развитите западни страни има държавен дълг под позволената от Маастрихтските критерии граница - 59% от БВП. Франция, Белгия, Испания гонят 100%, САЩ имат 117%, Италия - 134%. Когато по-рано Гърция достигна 150%, получи колониално управление. Днес дори дългът на Германия е над 73%, а италианската държава дължи 161%. Гърция първа сред европейските страни пресече границата от 200%. За цялата еврозона показателят е 95%.

Но никой не е притеснен. ЕЦБ си печата хартия въпреки клетвите с 20-годишна давност, че това посмъртно няма да се случи. Инфлация обаче няма, капиталът се самоизяжда и обезсмисля капитализма като такъв, а голяма част от хартията потъва в правилни джобове и тихо се превръща в активи. Накрая надуваният от доста време балон ще се пръсне и ще залепне по лицето на средния потребител. В суматохата Клаус Шваб ще се скара със Сорос по въпроса кой да оглави новото световно правителство. Всичкото това маскирано със Свещената война против един вирус, за който медицината просто не беше готова.

Но логиката предполага и занапред да срещаме непознати вируси. Дали и те ще служат за алиби на алчни за световна власт банкери и политици? Защото финансовият капитал няма да се умори да обикаля земното кълбо в търсене на добавена стойност, която да изсмуче.

2. САЩ - някой бракоразводен адвокат би казал, че 2020-а е затворила фабриката за демократични илюзии там. Разбрахме, че демокрацията е механизъм за смяна във властта, но не и на властта. По Иван Хаджийски: сценаристът и режисьорът въртят една и съща пиеса, само от време на време сменят актьори под освиркването на зрителите.

Преди 4 години Доналд Тръмп изскочи от публиката на сцената, изгони актьорите от списъка и скъса сценария. Затъна до колене в блатото и се закани да го пресуши. И след 4 години опити да го върнат обратно на мястото му, демократите жертваха демокрацията в името на властта. Изборните измами надхвърлиха даже нашето въображение, правораздаването в нужния момент се скри под леглото, докато медиите преподаваха правилно мислене.

Любопитно е какво чувстват нашите борци за честни избори, за свободно слово и независима съдебна система. Досега те светеха с отразена светлина, идваща от Вашингтон. Но фарът на демокрацията угасна и вече не се вижда какво пише на плакатите. Оттук насетне всеки път, когато барабар Петко с демократите се произнесе за честността на изборите, примерно в Беларус, Кирибати или Горна Баня, в отговор ще чува язвителен кикот.

3. Великобритания - в последния момент сделка с мътни последици. Брюкселокрацията наложи договор от 1500 страници, написан на европейски език. (Изключено е депутат с болен стомах да успее да го прочете.) Тя изтръгна признание, че пазарът на ЕС остава най-важният за Великобритания. Но съдейки по раздразнението на германските медии, британците се отървават леко. С бягството от Четвъртата германска империя те извършиха непростим грях, който заслужаваше по-сурово наказание. Брюксел и Берлин тепърва ще следят за всяка неприятност, която ще сполети островитяните, за да я размахат в лицето им, както и в лицето на еретиците вътре в съюза, които сега събират смелост. В самата Британия също има недоволни от сделката - мнозина се надяваха, че на заминаване ще размахат среден пръст в лицето на „континента“, без да броят стотинки.

И тук е главният въпрос - дали два процента спад на БВП си струват суверенитета. През 2009 г. кризата върна Германия на равнището на 2007 г. и икономистът Франц-Петер Ланг в отговор на паниката в германските медии зададе прост въпрос: нима през 2007 г. сме живели зле? Защо никой не го е съобщил тогава? 

Паниката идва от това, че ръстът на БВП е главната мантра и оправдание на неолибералния капитализъм. След 2005 г. в Обединеното кралство тръгнаха настроения срещу наплива на имигранти. Тогава списание Нюзуик предложи на местните да си затварят устата, защото пришълците с труда си добавяли по едно шоколадче Марс седмично на всеки поданик. Наистина, що за еретизъм е да въстанеш срещу един кашон шоколадчета в повече? Ако сега се окаже, че има нещо по-важно от този кашон, идеологическата основа на европейската интеграция се изпарява. Някога формулата u гласеше „мир чрез търговия“, сега вече е по-скоро „власт чрез търговия“. И тази формула се крие някъде сред въпросните 1500 страници.

Не че британците знаят къде отиват. Доналд Тръмп така и не предложи добра сделка на съюзника, който първи се отрече от него. Борис Джонсън опита да възстанови Британската общност - дотук нищо на масата. С войната срещу Русия Британия си зачеркна печалбите в най-добре подсигурената с ресурси икономика в света. През 2015 г. китайският президент беше скъп гост на Нейно Величество. Но през 2020 г. тайните u служби опитаха цветна хонконгска революция. Не остават много печеливши карти. Остава да видим какво ще извади от ръкава такава маркова дипломация като британската.

4. ЕС - Ангела Меркел оставя без наследник една вътрешно скарана за пари и други такива ценности империя, хванала се с две ръце за измамата „Зелена сделка“. Надеждата на енергийно бедния поради собствена глупост съюз е да успее да наложи „климатични ограничения“ и на енергийно богатите си търговски партньори и да унищожи конкурентните им предимства. Но едва ли върналите се на власт обамисти ще извършат икономическо самоубийство, след като САЩ за първи път от 70 години насам са нетни износители на енергия. Декларациите са за телевизията, а между нефт и бюджет има пряка връзка.

В самата Германия ще видим дали Фридрих Мерц ще успее да прилъже избирателите, че е истинската Алтернатива за Германия. А едноименната партия може да покани Доналд Тръмп за лектор, за да научи от първа ръка какво u предстои по време на есенните избори. Ако здравите сили надделеят, най-после ще започне подготовка за майданите в Будапеща и Варшава. Еретиците трябва да бъдат поставени на кладата. Орбан и Качински не следва да разчитат много на Съда на ЕС, когато пресъхне поточето със субсидии.

Колкото до България - маскирането на вносни ваксини като кренвирши и тържественото им полагане в 40-годишен хладилник с дръжка чудесно обобщава отношението ни към Свършека на света. Просто ще го добавим в книжката с Габровски шеги.

*Авторът е преподавател по международни отношения в УНСС.