8000 часа в небето имал пилотът Георги Бошнаков

Близо 8000 летални часа имал като пилот любител Георги Бошнаков - мъжът, който управлявал самолета „Чесна”, разбил се в македонската планина Якубица. Това разказаха вчера пред „Труд” негови приятели от летището в софийското село Лесново.

При катастрофата към 17 ч във вторник, 49-годишният летец загина заедно със съпругата си на 47 г. и двете им дъщери на 14 и 18 години. Самолетът „Чесна” изпълнявал полет от Охрид за София и паднал в труднодостъпен заснежен район на 2300 метра надморска височина, недалече от връх Солунска глава. Едва вчера преди обед спасителни екипи стигнаха с два хеликоптера до четирите тела и останките от машината. До приключване на аутопсията имената на жертвите не бяха съобщени официално.

Още след първата информация за инцидента премие­рът Бойко Борисов се е свързал с колегата си Зоран Заев и предложил помощ от България - хеликоптер с екипаж, ако е необходимо.

Самолетът „Чесна” е бил изгубен от радарите в 17,16 ч българско време. Минути преди това Бошнаков влязъл във връзка с диспечер и съобщил за силна турболенция. Отначало поискал разрешение заради силната буря да кацне в Скопие, но после сам се отказал. Вчера македонски медии разпространиха запис от разговора, според който българският пилот казва, че облакът пред него се разтваря, вече вижда земята. Македонската въздухоплавателна служба опроверга категорично появили се вчера информации, че Бошнаков не получил разрешение да кацне в Скопие, тъй като по същото време оттам е трябвало да излети самолет с гръцкия премиер Алексис Ципрас.

„Георги беше изключително опитен пилот и в случая не може да става дума колко часа се е обучавал, летял или нещо подобно”, каза пред „Труд” един от най-близките му, който все още е в шок от трагедията. Бошнаков е бил член на авиоотряд „Варна”, базиран на летището в Лесново, където и държал своя самолет „Чесна”.

„Возел е семейството си, решавал е. В случай на буря всичко е в ръцете на пилота, той решава дали да заобиколи, да се върне или да търси начин за кацане. Георги беше опитен и отговорен човек. Нямам обяснение за случилото се”, каза приятелят му.

Три версии за авиокатастрофата

Обледенена навигация, попречила на маневрите, блокиране на двигателя или пилотска грешка. Това са трите основни версии за причините, довели до авиокатастрофата в Северна Македония, обясниха експерти пред „Труд”.

Съгласно Анекс 13 към Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване от 1944 г. и Регламент 996/2010 на Европейския парламент, случаят ще се разследва от македонска, а не от българска авиотранспортна експертна комисия. Процедурата по това разследване е различна от досъдебното производство и неговата цел не е да търси виновни, а в срок до 1 година да се опишат причините за инцидента, за да не бъде допускан отново. В България ще бъде получен предварителен доклад от Македония, тъй като загиналите са български граждани. Копие от заключенията ще бъдат изпратени и в Германия, където е регистрацията на самолета.

Бошнаков с фирми за събиране на отпадъци, съпругата - адвокатка

Загиналият Георги Бошнаков има участие в няколко фирми. Едната от тях “Софсорт” се занимава със събиране, обработване и обезвреждане на опасни отпадъци и транспортирането им. Другите му фирма “Чистота Балкани”, “Полисхарт чистота”, “Отто Балкани”, “Балкан електроникс” са в същата сфера - сметосъбиране, разделно събиране на отпадъци, озеленяване, търговия с вторични суровини, производство на на съдове за събиране и третиране на отпадъци улично миене. Бошнаков е едноличен собственик и на фирма “БАГ-Ангел Бошнаков-Георги Бошнаков”. Тя е за извършване на маркетинг, консултации, становища по проекти в минното дело, строителство и др.

Бошнаков е завършил софийския университет. После е учил “Поддръжка и ремонт на автотранспортни средства” в Техническия университет в София, както и в Техническия университет в Дрезден. Съпругата му Калина Корнажева-Бошнакова е вписана в Софийската адвокатска колегия. Тя е дъщеря на дългогодишия публицист и журналист Цоню Корнажев и е племеница на бившия правосъден министър Петър Корнажев. Родът им е от Габрово и Калина е далечна братовчедка на бившата президентка на Бразилия Дилма Русеф. Двете му дъщери Гергана и Биляна са ученички. Биляна е учила в американския колеж в София. Семейството много обичало да пътува заедно на екскурзии, казаха техни близки.

В самолета „Чесна” няма „черна кутия”

Самолетът „Чесна P 210 N” е лека едномоторна машина с пет места за пътници и един пилот. Двигателят е с мощност 310 конски сили. Производството на тази модификация е започнало през 1978 година, като до 1983 година са произведени общо 834 броя.

Максималната скорост на самолета е 370 километра в час, а с едно зареждане на резервоарите може да измине около 1200 километра. Херметически затворен е, което му позволява да лети до 7000 метра височина.

В подобни самолети няма записващи устройства, по-известни като „черна кутия”, обясниха вчера авиоексперти пред „Труд”. Според тях първото нещо, което се проверява са удостоверенията за летателна годност, като и данните за годишни технически прегледи, като в случая тези документи са в Германия.

По данни на ГВА 276 са летците любители у нас

Към момента пилотите с лиценз PPL (private pilot license), какъвто е имал Георги Бошнаков, са 276, съобщи вчера Станимир Лешев, главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. „В нашия регистър въздухоплавателните средства под 2000 кг са около 146. От марката „Чесна” са 35. На всяка година се проверява летателната годност, а този клас пилоти трябва на всеки две години да минават проверка”, обясни Лешев.

Лицензът за пилоти любители PPL дава право на притежателя си да изпълнява без възнаграждение полети като командир или втори пилот на всеки едномоторен самолет, използван за нетърговски полети. Изискванията към кандидатите за записване на курс за лиценз са да имат навършени 17 години и да владеят задоволително английски език.

Теоретичната подготовка включва 132 часа преподаване по 9 дисциплини, след което желаещите да станат пилоти се явяват на тестове. За да се лицензира кандидатът трябва да положи 9 изпита пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” на български или английски език, обясниха инструктори. Летателно обучение е 45 летателни часа. То включва запознаване с типа самолет, на който ще се провежда обучението, запознаване с района на полетите, подготовка за полет и предполетни операции, превозни полети с инструктор, самостоятелни полети и радионавигационно обучение. След успешно завършване на летателната програма, с кандидата се провежда летателен изпит пред проверяващ инструктор, определен от ГД „ГВА”. По време на летателната проверка с продължителност 1,30 часа, кандидатът трябва да демонстрира уверено излитане, кацане, полет в района на летището и изпълнение на кратък маршрут, както и правилно водене на радиоразговори.