На 16 декември 2018 да почерпят

Пътят на Петър през огън и лед Авантюристът се готви да покрие „Тройната корона” през март

Червеното цвекло нормализира кръвното налягане Подходящи за консумация са и листата

Арестувани са четирима души, включително двама полицаи, за „обида на турското знаме и нация”

Млада жена бе блъсната на пешеходна пътека в центъра на столицата

ЕС призова Турция да се въздържа от всякакво едностранно действие в Сирия

Банско е № 1 и ще остане № 1, заяви Цветан Цветанов на официалното откриване на сезона в курорта

Спешна среща между Спас Русев и Славиша Стоянович

Президентът Радев в Йордания: Не трябва да се инвестира само в магистрали, а и в човешки капитал и научно сътрудничество

Коледата невъзможна за „Левски“, „сините“ пак трагични далеч от „Герена“

Десислава Радева за полицейска проверка през февруари: Стоях в колата на НСО ни жива, ни умряла Тежковъоръжени жандармеристи дърпали шофьора й за ревера

Пилот загина, след като изтребител се разби при кацане в Украйна

Порошенко обяви създаването в Украйна на автокефална православна църква

Цветан Цветанов се срещна с кмета на Банско Георги Икономов

Вижте от птичи поглед как върви строежът на хотел Hyatt Regency в София

90-годишен адвокат води дела в Търново Йордан Минчев пише над шест десетилетия защити и завещания на машина „Ерика” от 1958 г.

Служил в казармата заедно с поета Пеньо Пенев

Йордан Минчев е живата легенда на адвокатското съсловие на Велико Търново. Известният юрист е роден през 1928 г. в село Климентово, на 6 ноември ще чества 90-годишнина, но и днес работи така усърдно , както в началото на кариерата си. Много млади прависти могат да завидят на жизнеността, свежата памет, духовитостта и чувството за хумор на доайена на адвокатската гилдия в старата столица.

„Наскоро една клиентка ме пита каква е рецептата ми за дълголетие и кондиция. Казах й: „Трудолюбие!”. А тя подхвърля: „А може би и секс?”. Отговорих й, че не съм калугер”, споделя с шеговита усмивка Йордан Минчев.

Видният адвокат внушава достолепие и мъдрост. От ранни зори е в кантората си, която дели с дъщеря си, също адвокат. Бюрото и шкафовете са отрупани със стотици папки с документи. Йордан Минчев пише защитите си на машина уникат от 1958 година.

„Не признавам компютрите. Моите документи ги познават всички в съдебната администрация”, казва Минчев и се впуска в спомени за младостта.

Кантората му е като музей. На видно място правистът е подредил плакети за добра адвокатска служба. На една от стените пък е закачена уникална илюстрована карта на България, която е печатана през 1919 г. във Виена. Голяма част от наименованията на селищата са на турски език.

„Подариха ми я двама братя книжари от Попово, на които поех дело при спор за имот с тамошната община. Спечелих, но нямаха пари да ми платят и ми се отблагодариха, като ми подариха тази ценна карта”, обяснява Минчев.

Той къта и документ от 13 октомври 1944 г. за създаването на Работническо-младежки съюз /РМС/, на който е бил секретар-касиер и пази като реликва протокола за избирането му.

Йордан Минчев завършил първия випуск у нас с 11-и клас, а като ученик химията му била любим предмет.

„Тогава обявиха, че се открива специалност „Индустриална химия” в Техническия университет в София. Бях решил да уча там, но разбрах, че са се записали над 100 столичани с отлични дипломи и кандидатствах в Софийския университет „Химия”, „Физика” и „Право”. По специалността „Химия” бях резерва, по „Физика” бях приет, но записах да следвам „Право” по настояване на чичо ми Иван Минчев, който по това време беше зам.-главен редактор на вестник „Отечествен фронт”. Харесваше ми юридическата професия, но имах слабост и към журналистиката”, признава Йордан Минчев.

След като се дипломирал, отбивал дълга наборна служба от три години и два месеца. Младият юрист копал окопи на турската граница край село Лесово, а в казармата бил рамо до рамо с големия поет Пеньо Пенев.

„Озовах се в бившия 11-и Сливенски полк, където отговарях за радиоуредбата. През прозореца често наблюдавах едно момче да се разхожда по плаца с тетрадка и молив, нещо пишеше и си говореше. С Пеньо Пенев се оказахме земляци- той от Добромирка, аз от Климентово. Сприятелихме се и в поделението ни лепнаха прозвищата Адвоката и Стършела. Аз бях завършил семестриално право, а Пеньо се бе прочул като дописник във вестник “Стършел”, разказва юристът.

Йордан Минчев не може да забрави как Пеньо Пенев отишъл при него и разпалено извикал: “Пускай уредбата, написал съм ново стихотворение”.

„Беше време за занятия и се зачудих как да охладя буйната страст на поета и включих радиоуредбата на стъпало, което осигуряваше звук само в стаичката. Като светнаха сигналните светлини, Пеньо зареди пламенни слова, като бурно жестикулираше с ръце и така и не разбра, че не е чут в ефир”, споделя с нескрито чувство на вина Йордан Минчев.

Той не пропуска и друга паметна случка с Пеньо Пенев.

„Една вечер Пеньо бил с компания в къща близо до казармата. Черпели се с вино “Алжирка”. Неочаквано се появил старшина. Завързал се конфликт и Пеньо Пенев ударил униформения с менчето с виното. Пострадалият фатмак бил откаран на доктор, а войници натоварили задрямалия поет в каруца без кон и на ръце я теглили до поделението. Около 2 часа след полунощ ме събуди началникът на караула и ми каза: „Стършела помолил да му заведем Адвоката в ареста”. Заварих Пеньо оклюман и ме пита: “Какво да правя?”

Посъветвах го да повтаря единствено: “Нищо не помня, освен, че пих много вино!”. Това се оказа първата ми професионална изява”, изтъква Йордан Минчев.

След като се уволнил от казармата, си взел държавните изпити и карал стаж в Окръжния съд във Велико Търново. Минчев с гордост показва служебна карта, на която пише, че на 16 февруари 1956 г.е вписан в Адвокатската колегия във Велико Търново и вече 62 години упражнява професията. Бил е член на Висшия адвокатски съвет, Секретар на Градското дружество на Съюза на юристите, секретар, както и председател на контролния съвет на Адвокатската колегия в болярския град, член на УС на Популярна банка. Като член на настоятелството на читалище „Искра” в старата столица, го главили за водач на хор „Кантилена” по време на турне в Анкара. През 1962 г.пък изпълнявал специална мисия в Турция, за която казва единствено, че е била сериозно премеждие, но е приключила успешно.

„До началото на демокрацията, се явявах предимно по дела за стопански престъпления. Защитавал съм магазинери, началник-складове, бармани. Бях един от първите адвокати с лек автомобил. През 1963 г се сдобих със „Застава 750”, но след това смених много возила. През последните десетилетия се специализирах по граждански дела, по вещно право, делби, разводи. Напоследък много хора ме търсят да изготвям завещания, защото сделките по прехвърлянето на имоти станаха скъпи”, обяснява Йордан Минчев.

Видният юрист казва, че навремето се е явявал на по 10 дела дневно и то в 2-3 различни населени места в региона. Сега работи по общо около 40 дела, занимава се и с нотариална работа. Обучил е над десетина стажанти, предимно дами.

„Адвокатската професия напоследък се феминизира. Когато станах адвокат, във Велико Търново бяхме около 25 колеги, като от тях имаше само три жени, сега са над стотина”, уточнява Минчев.

Хиляди са клиентите на великотърновския адвокат, който твърди, че не е забравил нито едно от знаковите дела, по които е пледирал за оправдание.

„По тоталитарно време защитавах двама студенти от Стопанската академия в Свищов, които бяха разпространили лозунги срещу постановление на Министерски съвет за увеличаване цената на билетите за театър, опера и вестници. В листовките младежите бяха написали, че бабите изнемогват с малки пенсии, докато Людмила Живкова ходи със самолет до Париж да си купува тоалети. Изправиха ги на съд за политическа пропаганда. Съдът оневини момчетата, но прокуратурата протестира оправдателната присъда и делото отново влезе в съда. Междувременно държавната власт върна старите цени на билетите и вестниците, но този факт не повлия на магистратите и те осъдиха студентите на по 1 година затвор”, разказва Минчев.

Клиент на известния адвокат е бил и първият управител на Интерхотела във Велико Търново Колю Дамянов, който трябвало да отговаря за документ с невярно съдържание. Търновецът бил съден, защото издал удостоверение на млада служителка, за да се запише в Софийския университет, като декларирал, че е работила в хотела 12 месеца, вместо реалните три месеца.

„Защитавах извършител на жестоко убийство на 17-годишно момиче в горнооряховското село Поликраище. Жертвата беше удушена и хвърлена в кладенец. По време на процеса 7-8 жители на Поликраище идваха да ми се карат, че съм защитник на злодея. Тогава извиках като втори адвокат бившия председател на ВСС Даниела Доковска”, връща се назад в годините Минчев, който е водил дела в цяла България.

От 26 години Йордан Минчев е вдовец и когато не е затрупан с работа, се отдава на кулинария. „Майстор съм на телешко варено и боб по манастирски. Обичам да приготвям и гювеч”, споделя юристът. Бил е и ловец, но другата му голяма страст след готвенето, са пътешествията. Последният му воаяж е бил преди броени месеци до Албания.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.