Адв. Пламен Таушанов, председател на УС на БАЗП, пред „Труд news“: НЗОК трябва да плаща биомаркерната диагностика на онкоболните

От 2008 г. България е на последното място в ЕС по защита на правата на пациентите. От 2002 г. досега са правени осем пъти опити за приемане на такъв закон, но това не се е случило. Целта на Закон за правата на пациентите е през него да бъде осигурено правото на индивидуално лечение, правото на иновации, правото на жалби, на обезщетение. Това казва пред „Труд news“ председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите и член на надзора на НЗОК Пламен Таушанов.
Според него страната ни прави изключение сред останалите държави в ЕС и по това, че здравната каса, която се финансира с обществени средства не плаща биомаркерната диагностика на онкоболните и така те са лишени от съвременно лечение.

- Господин Таушанов, кога НЗОК ще започне да заплаща биомаркерна диагностика за онкологичните пациенти, която да им осигури и гарантира адекватно лечение?
- За първи път нашата асоциация през ноември 2021 г. постави въпроса за липсата на финансиране на биомаркерите в България след доклада на Европейската коалиция на пациенти с онкологични заболявания. От този доклад се разбира, че България и Румъния са единствените държави в ЕС, в които изследванията на биомаркери се заплащат по програми на фармацевтични фирми, а не от здравен фонд. Аз имам личен опит през 2011 г. от неправилно поставена диагноза на тумор, когато ми беше препоръчана химиотерапия. При второ мнение се оказа, че се нуждая от съвсем друго - радикална операция и лъчетерапия, което беше правилната диагноза, по която се лекувах. За съжаление, много от българските пациенти нямат моя „късмет“.

- Защо са толкова важни биомаркерните тестове?
- Защото дават възможност на пациентите да се лекуват с най-подходящото за тях лекарствено лечение. В онкологията персонализирана медицина означава определяне на най-правилното и ефективно лечение в точното време въз основа на индивидуален геномен тумор на профила, т. е. мутация на гена, в комбинация със специфични клинични характеристики на заболяването на пациента. Прицелната или имунотерапия, подобрява клиничните резултати и безопасността на пациента, което в дългосрочен план води до по-добро лечение, намалява съществено допълнителните разходи и удължава с години живота на пациента. Прилагането на високоспециализирана биомаркерна диагностика, освен чисто медицинска необходимост, носи и потенциала да подобри здравните резултати при пациентите с онкологични заболявания, като същевременно се оптимизират и намаляват общите разходи за здравеопазване, посредством избягване използването на терапии, които не са ефективни и всъщност могат да причинят вреда на пациента. Най-важното, което трябва да се разбере е, че онкологичните заболявания не могат да бъдат лекувани без да имат биомаркерна диагностика, за което към настоящия момент НЗОК заплаща за лечение на онкологични заболявания над 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациенти без предварително да бъдат извършени специални изследвания - т. нар. биомаркерна диагностика, без което необходимото лечение става недостъпно за пациентите. И тук е парадоксът. Несъстоятелна е тезата, че не следва НЗОК да заплаща биомаркерна диагностика, тъй като фирмите си ги плащали... Защо? Забавянето или отлагане на лечението изобщо, допълнително стресира пациента за крайния изход от заболяването и ги поставя в несигурност. Между 1000 до 3000 пациента годишно не получават най-подходящото за тях лечение, поради липса на достъп до биомаркерна диагностика. За БАЗП като пациентска организация дори 1 пациент да е лишен от достъпа до най-подходящото лечение е проблем.

- Какъв е проблемът на пациентите с биомаркерната диагностика?
- Онкопациентите в момента частично се диагностицират, защото по програми не се заплащат всички необходими биомаркерни тестове. Например, изследват се три биомаркера за рак на белия дроб, вместо да се изследват в панел едновременно девет биомаркери за това заболяване. Или при рака на млечната жлеза - изследва се само за един вид, вместо да се извърши панелно изследване за петте вида рак на гърдата. От началото на 2023 г. ежемесечно НЗОК финансира 40 000 - 44 000 броя терапии извън стойността на клиничните пътеки, като на някои от пациентите се прилага повече от една терапия. На хиляди онкопациенти се извършва биомаркерна диагностика, която не се финансира от НЗОК, а по дарителски програми на фармацевтичните фирми.

- Не разбрах, в крайна сметка НЗОК ще поеме ли изследванията на биомаркери?
- Поставил съм този въпрос в Надзорния съвет още когато се приемаше бюджета на НЗОК за 2023 г. „Няма пари“ - отговориха от ръководството. Според мен е несъстоятелно, след като бюджета за лечение на онкопациентите само за тези няколко месеца се увеличава с над 150 млн. лв., да няма максимум до 10 млн. лева за биомаркери, което е основополагащо за прецизна диагностика и изчерпателно и качествено лекуване на онкопациенти, за които ще се дадат 800 млн. за 2023 г.

- Купуват ли болниците най-евтините лекарства, както реши парламента, а лекарите реагираха, че е невъзможно по този начин да се лекуват онкопациентите качествено?
- Сагата с най-евтиното лекарство е едно поредно недомислие на съществуващата и утвърдила се практика в Народното събрание, през закона за бюджета на НЗОК, да се променят редица закони в здравеопазването - за здравето, за здравното осигуряване и други. Това се случи и с „най-ниската цена за единица количество лекарствено вещество...“ за лечебното заведение. Разпоредбата на чл.45, ал.29а от ЗЗО, реално технически не може да бъде приложена от Информационно обслужване по-рано от 2 месеца за десетки лечебни заведения и терапии и десетки хиляди пациенти, затова се отложи прилагането u. „За спасяване“ на положението имаше два законопроекта - единият беше за най-ниска средна цена на терапия за онкопациенти от петте най-ниски цени, а другият беше за средна, от всички цени на лечебни заведения. Не можаха да приемат в парламента нито едно от двата проектозакона и се отложи до 1 февруари прилагането на Методиката за условията и реда за заплащане от НЗОК на лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, извън цената съответните клинични пътеки/амбулаторни процедури. По същество все още няма решение на проблема за най-ниската цена, неприложима в здравеопазването, за оказване на най-адекватното и иновативно лечение на онкопациентите. Парадоксът е, че от една страна има допълнителни пари за онколекарства, същевременно нямало за биомаркери, което е 1,25% от всички средства, но чисто популистки се твърди, че ще трябва да се лекуват онкопациентите с лекарства по най-ниската цена... Пример за други неудачни законодателни практики е проект на промяна в Закона за обществените поръчки, как частни лечебни заведения да правят обществени поръчки, въпреки че реално няма такова изискване от Директива 2014/24/ЕС, няма необходимите мотиви и се наложи да бъде отхвърлен.

- Говорим за много пари и в същото време се появяват съобщения за злоупотреби с онколекарства и за нерегламентиран износ на препарати. Имаше публикации, че един и същ медикамент е прилаган при двама пациенти, открити бяха в други държави онкопрепарати, които според системата се влети на болни в България. Как се случва това?
- Имам някаква информация, но не съм чул официална позиция нито на здравното министерство, нито на НЗОК по този въпрос, за да го коментирам. Като адвокат не мога да коментирам журналистически материали. Паралелният износ на онколекарства е известен от доста години. По време на проверки в разни лечебни заведения бяха открити опаковки, които уж са приложени на пациенти, а всъщност не са. Но по тези въпроси, когато НЗОК извършва проверки, не се натъква на такива факти. Още преди пет-шест години ние сезирахме управителя на НЗОК по повод извършени проверки, при които в Националната болница по хематология бяха открити фалшифицирани медицинска документация за хоспитализация на 150 онкопациенти - с един и същ почерк, с една и съща диагноза и са се отчели 150 клинични пътеки. Извърши се друга проверка и се установи, че същото лечебно заведение е лекувало пациенти, в несъществуващи номера на болнични стаи. Прокуратурата беше сезирана и тя отговори, че не е компетентна да изясни въпроса. Кой да го изясни? Наличието на злоупотреби с лекарства е публично известно, но няма санкции от страна на компетентните органи, с което се продължава освен да се източва касата, да се нарушават и правата на пациентите.

- За какъв вид нарушаване на правата на пациента говорите?
- Много често пациентът не дава същинско информирано съгласие, което да съответства на Закона за здравето, чл. 88, ал.1 (диагнозата и характера на заболяването, описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение) и чл. 89, ал.1 (... при инвазивни и други диагностични и терапевтични методи.. информираното съгласие се предоставят в писмена форма). В България реално няма информирано съгласие, спазвайки Закона за здравето, както и Европейската Харта за правата на пациентите, свързани с правото на иновации, на безопасност, спазване на стандартите за качество, жалби и обезщетения. В информираните съгласия по клинични пътеки, липсва такава информация според Закона за здравето от 2004 г. От три години НЗОК събира информация от онкологични комисии. И знае, че се провеждат онкокомисии, но оттам нататък какъв е пътят на пациента, никой не знае. Т. е. не се проследява, че той отива на втора онкокомисия, или че от първата е пратен на химиотерапия или е направена операция. Не се проследява какъв е ефекта от лечението, какви са усложненията и каква е преживяемостта не пациентите, какъв е крайният резултат за пациента и ефективността от цялостното лечение. На пациента още от първоначалната онкокомисия не му се изяснява какво следва, какъв е пътя и плана за лечение, какви са етапите, с каква продължителност през които трябва да премине при всички специалисти за своето лечение. Това затруднява пациентите, след като им се постави диагноза рак, да знаят какво им предстои и как ще оцелеят.

- Колко държави в ЕС нямат закон за защита на пациентите като България?
- Още през 2008 г. бе направено такова проучване от Антония Първанова, което установи, че са единици държавите в ЕС, които нямат такова законодателство. Няма стандарт за качество на оказаната медицинска помощ в здравеопазването. Имаше опит за такава наредба преди четири години, но тя не е приета. Сега единствено Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) е орган, който има правомощията да проверява качеството... Проверките на този орган досега, както и на тези на НЗОК не са показали необходимите резултати. Очакваме промяна от ИАМН, след назначаването на новия изпълнителен директор.

- Ще има ли в България закон за защита на пациентите?
- Подготвил съм проект, предстои да го обсъдим в Обществения съвет по правата на пациентите към МЗ. От 2008 г. България е на последното място в ЕС по защита на правата на пациентите. Аз съм внесъл първия законопроект за правата на пациента през 2002 г., след това има седем законопроекта и досега няма приет закон. Целта на такъв закон е през него да бъде осигурено правото на индивидуално лечение, правото на иновации, правото на жалби, на обезщетение. Например, Северна Македония не е в ЕС, но има закон за правата на пациентите. Приемането на такъв закон би решило въпроса с основните права на пациентите.

Нашият гост
Пламен Таушанов е учредител на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) през 2002 г. и е председател на Управителния съвет. Той е адвокат и експерт по медицинско право.
Активно участва оттогава в разработването на законодателството в здравеопазването, свързано с правата на пациентите, като например първия законопроект за правата на пациентите през 2002 г. През 2007 г. организира за първи път в България провеждането на Европейския ден на пациента на 18 април, който се чества и досега.
Той е автор на идеята от 2010 г. у нас да бъде учреден фонд за обезщетение на увредени, заразени и пострадали пациенти, по подобие на френския модел “ONIAM”.
Пламен Таушанов е председател на Обществения съвет по правата на пациентите към Министерството на здравеопазването и член на Надзорния съвет на НЗОК.