АЕЦ “Белене” - крайъгълен камък на българската ядрена енергетика

През последните дни многострадалната сага за бъдещето на АЕЦ „Белене“ отново излезе на преден план

Остава големият въпрос дали отново да не се вземе политическо решение България да изгради АЕЦ „Белене“

Проф. д. н. Нина Дюлгерова,
Антон Гицов

Ядрената енергетика е постоянен елемент в геоенергийните противоборства в регионален и глобален план. България не е изключение, най-вече като обект за енергийно надмощие на Балканите. През последните дни многострадалната сага за бъдещето на АЕЦ „Белене“ отново излезе на преден план. Поводът бе приетият от украинската Рада (парламент) закон за закупуване на двата реактора с цялото оборудване от АЕЦ „Белене“.

Историята на АЕЦ „Белене“ води началото си от 1981 г., когато българското правителство решава край гр. Белене да се строи втора атомна централа с два реактора. Следващите десетилетия преминават под знака на геоенергийните предизвикателства със силен руско-американски привкус.

Факт е, че българската страна се опитва да спазва правния регламент, свързан с избора на инвеститор за строителството на новата АЕЦ. На 30 октомври 2006 г. комисия класира на първо място руската компания „Атомстройекспорт“, предложила базисна цена от 3,9 млрд. евро за изграждането на два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение. Цената е изгодна. Освен това не се изискват държавни гаранции, каквато е световната практика. На 19 декември 2008 г. при правителството на Сергей Станишев е подписан договор за атомната централа. В първите години на своето управление ГЕРБ с премиер Бойко Борисов продължават политическата подкрепа на проекта. Известно е изказването му, че реализацията на този проект е от значение не само за Балканите, но и за Европа. Още същата година той иска и получава от руския президент Владимир Путин твърда цена за строителството на атомната централа -- 4 млрд. евро плюс максимално възможна ескалация от 2,3 млрд. евро, или общо 6,3 млрд. евро. При тази цена според руските изчисления централата ще се изплати за 20 години.

Тази политика приключва през 2010 г., когато САЩ призовава за ядрена диверсификация на България и настоява София да се откаже от руския проект за строителството на АЕЦ „Белене“. Българската реакция се проявява с известните думи на премиера Борисов „в Белене има един гьол, една дупка“. През 2016 г. Бойко Борисов обосновава причината за отказа от проекта АЕЦ „Белене“ с думите „когато поехме властта през 2009 г. трябваше да започнем отначало“. Неоспорим факт е, че решението е политическо, за което говори през 2015 г. и вицепремиерът Румяна Бъчварова. След време се разбира, че на 5 юли 2012 г. генералният директор на „Росатом“ дава интервю за в. „Преса“, в което заявява, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, до 100%, както е с Турция, след което, ако България желае, да откупи пакет от централата.

Политическата еквилибристика има своите конкретни американски очертания. Именно през тези години се появява мистериозната фирма „Уестингхаус“, която независимо от негативния си имидж на американския енергиен пазар, претърпения банкрут и нито една изградена атомна централа в Европа упорито се налага на българската страна. През юни 2014 г. при правителството на Пламен Орешарски, министърът на енергетиката от БСП Драгомир Стойнев провежда среща в София с представители на „Уестингхаус“ за създаване на съвместно предприятие за строежа на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с реактор АР 1000, за сметка на АЕЦ „Белене“.

През 2016 г. е направен неуспешен опит от страна на БЕХ да продаде двата реактора на Индия и Иран след проявен интерес от тяхна страна. През същата година България е осъдена да изплати около 600 млн. евро за изработката на реакторите на „Атомстройекспрот“, които са доставени през 2017 г. През 2018 г. България прави нов опит за реализация на проекта АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип без предоставяне на държавна гаранция, на корпоративна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от страна на българската държава. Новата формула за изграждане е проектът да се осъществи от консорциум с участието на „Росатом“ и чужди компании. Идеята за консорциум не се осъществява както и идеята на Бойко Борисов за общобалкански проект за строеж на АЕЦ „Белене“. Това е последният опит за реанимиране на проекта АЕЦ „Белене“ от държавата.

От 2020 г. тогавашното правителство на ГЕРБ дава мандат на БЕХ да води разговори с американски компании за изграждане на нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“. Впечатляващ е бруталния дипломатически натиск от страна на американския посланик Херо Мустафа. Акцентът върху разширяването на атомната енергетика на България се концентрира изцяло върху АЕЦ „Козлодуй“ с безапелационното и единствено участие на фирмата „Уестингхаус“. Фирмата подписва договор с „АЕЦ „Козлодуй“ - Нови мощности“, за да си оцени сама съвместимостта на американското ядрено гориво с руското, използвано в АЕЦ „Козлодуй“. Резултатът разбира се е положителен. Следващият етап е сключването на договор за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Сагата с АЕЦ „Белене“ продължава на политическо ниво. Категорично е мнението на финансовия министър Асен Василев през 2021 г., че проектът „Белене“ не трябва да се реализира, а премиерът Кирил Петков го оприличава на „локва“.

През юни 2023 г. „Уестингхаус“ подписва с проектната компания „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ договор за предварителни инженерни дейности за изграждане на нов реактор с технологията AP 1000 на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. През април 2024 г. Южнокорейската Hyundai Engineering&Construction Co.,Ltd. е избрана да строи двата нови ядрени реактора под контрола и управлението на „Уестигхаус“.

През 2024 г. Комисията по енергетика към Народното събрание предлага да се възложи на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител с цел продажба на оборудването на АЕЦ „Белене“. Резултатът е, че на 11 февруари 2025 г. Bъpxoвнaтa paдa нa Укpaйнa дaвa paзpeшeниe нa дъpжaвнaтa „Eнepгoaтoм“ дa зaкyпи двa ядpeни peaктopa oт Бългapия зa дoизгpaждaнe нa блoкoвe 3 и 4 нa Xмeлницкaтa AEЦ.

Това решение едва ли има правна стойност, тъй като за продажбата е необходимо разрешение от директния производител и следователно е нужно тристранно споразумение между Русия, България и Украйна. Предвид конфликта с Русия е естествена реакцията на украинската компания „Енергоатом“, която заявява, че не планира да води преговори, нито да подписва документи с Русия. Освен това украинското министерство на енергетиката заявява, че българските реактори са различни от необходимите за АЕЦ „Хмелницки“ и тяхното преустройство ще бъде много скъпо и е по-евтино да се строи от нулата. Различни украински експерти посочват, че България не разполага с всички части на оборудването и те не могат да бъдат произведени без участието на „Росатом“.

Ядрената енергетика на България отново е поставена на политическо, финансово и икономическо унижение. За пореден път българските национални интереси се продават под външнополитически натиск в изгода на губеща геополитическа кауза. Прав е проф. Янко Янев, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена: „Неразумните решения относно използването на потенциала на АЕЦ „Белене“ ще нанесат реална загуба за държавата от няколко милиарда лева и някой трябва да носи отговорност за това“.

Остава големият въпрос дали отново да не се вземе политическо решение България да изгради АЕЦ „Белене“. То е реално за разлика от хипотетичния проект за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ от фирмата „Уестингхаус“.