Алеко и дядото на Стефан Савов

Щастливеца го обезсмърти във фейлетон

Стефанаки отнесе пердах по време на избори и ориса в страдание потомците си

Алеко Константинов обезсмърти дядото на политика от близкото минало Стефан Савов. Нареди го до Бай Ганю, Данко Харсъзина, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу. За разлика от тях обаче Щастливеца извая от Стефанаки Савов образа на политика мъченик, свидна жертва на партизански страсти.

Савов-дядо отнесе пердах по време на избори и ориса в страдание потомците си. Синът му Димитър и внукът Стефан са репресирани след Девети септември. След Десети ноември Стефан Савов продължаваше да се оплаква от стари травми по снагата.

Роден във Враца през 1854 г., Стефанаки Савов е влиятелен търговец и ханджия. Секретар е на местния революционен комитет. В навечерието на Априлското въстание кръстосва искърските села да възстанови комитетските канали. През април 1876 г. е арестуван и откаран в София, но агите не могат да докажат, че е бунтовник и го пускат.

През май Стефанаки и Сава Петров са натоварени да доплатят поръчаното във Влашко оръжие. На 15-и двамата са в Оряхово, където Мито Цветков им съобщава от Бекет, че по Дунава ще мине кораб с четници.

Врачанците се качват на “Радецки” и се представят на войводата. “Ботев ме запита за нашата организация, дали е готова и известена за пристигането на четата - разказва Савов. - Обясних му, че ентусиазъм има, но откъм въоръжение сме слаби и че аз съм бил изпратен за доплащане на пушките и получаването им. Също тъй му казах, че по сигурен куриер съм съобщил още вчера на Заимов във Враца за пристигането на четата.”

Оказва се обаче, че Трети революционен окръг, чийто център е Враца, е абсолютно неподготвен. За село Борован например Никола Обретенов пише: “Поискахме вода, но и вода не ни се даде. А според думите на Стефанаки Савов и Мито Цветков, 200 юнаци въоръжени били готови тук да се присъединят към нас... Аз и Апостолов изядохме калая от Ботйова, който ни каза: “Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?”

След разгрома на четата Стефанаки е заловен и осъден на смърт. Амнистия заменя присъдата с доживотен затвор. Лежи във Видинската тъмница, където дочаква Освобождението.

Той е заклет русофил и влиза в редовете на Либералната партия. Адвокатства във Враца, но истинското му призвание е политиката. Верен съратник на Драган Цанков, през 1884 г. Савов е “отлюспен” от партията заедно с лидера си.

След детронацията на княз Батенберг, заради русофилството Стамболов го държи под око. Като идват на власт народняците, Стефанаки пак е в опозиция. През 1894 г. влиза в Народното събрание.

На 22 януари 1895 г. са насрочени допълнителни законодателни избори. Седемнадесет селища трябва да гласуват, сред тях и Бяла Слатина. Тук кандидати на опозицията са Драган Цанков и Марко Георгиев.

Както по време на игото, Стефанаки апостолски тръгва из околията да агитира в полза на Цанков. На 13 януари праща тревожна телеграма до премиера Константин Стоилов с копия до няколко вестника. Депешата информира:

“Като заминавах по работата си в село Еница, ме стигнаха стражарите: Филип Конов и Иван Ралов, които ми казаха, че по заповед на Б. Слатинский околийски началник да се върна в Б. Слатина. Няма ли да престанат тези началнически произволи да се подиграват с гражданите; българските граждани играчка ли са на такива нахални началници, или са свободни граждани с гарантирани от законите на страната права?”, възмущава се агитаторът.

Жалбата е публикувана на 17 януари във вестник “Знаме”. По този повод Алеко Константинов подостря перото си и сяда зад белия лист. Една подир друга се появяват думите:

“Тръгнал някой си Стефанаки Савов, един нехрани-майка, по Белослатинските села да агитира за някой си Драган Цанков... Е, моля ти се, вземи че търпи! Много хубаво е постъпило почитаемото правителство като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местожителство.”

Ражда се фейлетонът “Смирррно! Рота-а п`ли!”, който е овенчан с възторженото: “Да живей България!”. Алеко завършва текста на 19 януари, на следващия ден топъл-топъл е поместен в “Знаме”. Пак там, като апендикс, са отпечатани две Савови телеграми.

Депутатът си търси белята, като непрекъснато бомбардира пресата с жалостни оплаквания. На 18 януари обаче 30 врачанци подписват контрадепеша до военния министър с копие до премиера:

“Изпращание войска в Б. Слатина по предстоящия избор е съвършено необходимо, защото Цанковистите се явно заканват да убиват хора. За охранение на порядъка и тишината, молим час по-скоро да се изпроводи такава.”

Документът е публикуван в официоза “Мир” заедно с други свидетелства за заплахи от страна на опозицията. Марко Георгиев например предупреждавал, че “червата на избирателите ще се влачат”, ако не гласуват за Цанков.

В Бяла Слатина пристига полиция и войска. “Вий, господин редакторе, виждали ли сте как фуква да бяга тълпата след залпът на войската? - пита Алеко във фейлетона. - Не сте ли виждали! А-а много е интересно, да се пукаш от смях!...”

Стефанаки обаче е храбрец. На 21 януари обажда от Кнежа, че по петите му постоянно вървят трима стражари и го плашат с арест или интерниране. “Заявявам, че предвид на всичко, което се върши, утре ще присъствувам в Бяла Слатина, в качеството народен представител, да гледам какво ще върши властта”, обещава той.

Стефанаки е ударен по главата в неделя, 22 януари 1895 г. Насред Бяла Слатина лично околийският началник го халосва с плоското на сабята. Някой си Витанов алармира целокупния български народ: “Дваж Савов жестоко бит и ранен от сабята началникова. Тази минута голяма колона народ стои на срещний баир.”

В същото време, когато Сатефанаки пада в снега, е щурмуван домът му. Полиция и войска под командата на поручик Теофанов напъва да влезе в депутатската къща. На портата офицерът гръмнал с пищова и куршумът се забил в пода. “Сцената представляваше по-голям ужас от 1876 година”, оплаква се Савовата съпруга на княз Фердинанд.

“Да живее Белгийската законност!”, горчиво възкликва поруганият депутат и отново вдъхновява Щастливеца. Алеко слага репликата в устата на Бай Ганю, който се тупа по вълнясалите гърди: 

“И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия пущини, изборите. Аз в Белгия съм бил...”