Труд
Автор:
Славяна Манолова
Баща u е убит в лагера „Слънчев бряг” до Ловеч
Със съпруга ѝ Стефан Димитров са съученици
Покрай Емил Димитров я пускат да пее на Запад
В началото на 90-те години пее на митингите на СДС
Парижанка по душа
Едва ли някой ще оспори, че Богдана Карадочева е една от най-любимите родни поп изпълнителки. На 19 юли тя, царицата на шансона, ще отбележи поредния си рожден ден. „Остаряваме бавно”, пее в един от шлагерите си звездата, а многобройните ѝ фенове пригласят от друга, от първата ѝ записана песен: „И ще бъда аз най-хубава”...
В дългата си сценична кариера Богдана е изпяла над 1000 песни, записала е повече от 500, издала е 19 албума и 3 компактдиска, като последният е двоен - „Златна колекция”. Когато е пътувала с кораби, се случвало да изпълни по 50-60 песни на вечер, а най-дългият ѝ „работен ден” включил 17 участия - от 10 ч. сутринта до 2 ч. след полунощ, разказва тя в свои интервюта.
Кажем ли името ѝ, веднага ни зазвучават „Тази вечер аз съм хубава”, „Иване, Иване”, „Бермудски триъгълник”, „Дано” и много други хитове. Всяка нейна песен бързо се превръща в шлагер, а публиката знае не само музиката, но и текстовете. „Пеят ми се интелигентни текстове. Омръзна ми от простотията, която се шири”, казва певицата в друго интервю. Затова с удоволствие работи с поетесата Маргарита Петкова. Самата Богдана също пише текстове.
Дете на „народен враг”
Богдана и брат ѝ Бойчо с баща им Иван Карадочев
Родителите на Богдана Карадочева са фини, интелигентни хора, които обожават музиката, Париж и всичко френско. Децата им учат френски език с частен учител, който им разказва много за френската столица. Този парижки дух певицата запазва през целия си живот, проявява го и в стила си на пеене, и в елегантната си визия.
Родителите на Богдана имат колекция от 4000 плочи, която мистериозно изчезва. Искат дъщеря им да се посвети на операта, от малка я водят заедно с брат ѝ на матинета в зала „България” и на представления в Софийската опера. От тригодишна я качват на масата да пее известни арии. Но съдбата решава друго.
На 8 декември 1960 г., когато бъдещата певица е на 11, отвеждат баща ѝ Иван Карадочев в концентрационния лагер „Слънчев бряг” край Ловеч. До 1947 г. той има фабрика за кожи и магазин на ул. „Алабин” с продавачки и манекенки. След национализацията става занаятчия и произвежда кожени облекла. Обвиняват го, че извършва частна дейност като търговец на кожухарски изделия, а това е забранено с министерско постановление през 1958 г. Осъден е на 1 година поправителен труд. Само след 15 дни в лагера той загива. Според оцелели лагерници е бил пребит от надзирателите. Има и друга версия, че е страдал от диабет, но не са му дали лекарствата.
Така или иначе, Богдана и брат ѝ се превръщат в деца на „враг на народа”, опитват се да ги изселят от София, но приятели на семейството им помагат. Няколко години по-късно майка ѝ се омъжва повторно, отново за „неблагонадежден” човек, завършил право във Франция преди 1944 г. Тъй като не му позволяват да практикува като юрист, той и жена му преживяват като занаятчии.
Вместо в операта - на естрадата
Певицата е първата българка, спечелила „Златния Орфей”.
Богдана не продължава с уроците по оперно пеене, а на 14 години се явява на конкурса „Микрофонът е ваш” в ресторант БИАД - по онова време нещо като център на естрадата. Организира го Вили Казасян, който ръководи оркестър „Студио 5”. Начинаещата певица взема микрофона както е с черната ученическа престилка с бяла якичка. Изпява френска песен. Вили Казасян е впечатлен от гласа ѝ и след година тя вече е солистка на „Студио 5”, за ужас на майка си. Същата година - 1965-а, изнася първия си концерт и записва първата си песен. Тръгва по концерти и турнета. Отначало се представя с фамилията Иванова, защото я съветват да не използва името Карадочева.
През 1967 г. печели първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, в бившия СССР. Конкурсът се излъчва по телевизията. Космонавтът Юрий Гагарин, след като вижда изпълнението ѝ, долита специално от Москва, за да вземе автограф от нея.
1969-а е особено успешна за певицата - тя печели голямата награда в международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей” и е първата българска певица, която грабва статуетката, още преди да е навършила 20 години. Председателят на журито Бруно Кокатрикс, собственик и директор на прочутата зала „Олимпия” в Париж, ѝ връчва наградата на Асоциацията на френските музикални театри. Той я кани да изнесе рецитал в „Олимпия”, отпуска и солидната за ония години сума от 5000 долара, за да се подготви. Нашите власти не пускат „дъщерята на Карадочев” да замине, а парите изчезват някъде по трасето и така и не стигат до изпълнителката. На нея ѝ остава признанието на Бруно Кокатрикс, че е настръхвал само от два гласа - нейния и на Едит Пиаф. Когато най-после певицата отива в Париж, менажерът и меценат вече е болен.
Той умира през 1979 г. Днес залата носи неговото име. Заради милиционерщината, владееща живота в България, включително и изкуството, страната ни се лишава от възможността неин изпълнител да се качи на една от най-престижните сцени в света.
Близка среща с Жан Маре
Богдана Карадочева все пак започва да излиза в чужбина и не само в социалистическите страни. Пее в Белгия, Австрия, Франция, скандинавските държави, Ирландия, Алжир, стига до Канада. През 70-те години на миналия век пее с такива известни имена като Адамо, Азнавур, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Жозефин Бекер. Има интересни срещи с Висоцки и Жан Маре. Последният я прережда на пиацата и ѝ отмъква таксито, а тя е толкова възмутена от постъпката му, после шокирана, когато го разпознава, че не се сеща да поиска автограф от актьора, по когото въздишат и жени, и мъже.
Неведнъж певицата е казвала, че близкият ѝ приятел Емил Димитров ѝ е помогнал да излезе на международна сцена. Тя участва в неговия концерт в парижкия театър Europien през 1972 г. Двамата имат записани няколко дуета. Става солистка на известни оркестри - Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), оркестъра на Паул Кун (Берлин) и на Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (СССР). Заедно с Паша Христова и Борис Гуджунов донасят третото място на България в международната среща „Европа 71”.
В по-ново време, в началото на 90-те години, Богдана Карадочева със съпруга си Стефан Димитров и близкия им приятел Васил Найденов пее на митингите на СДС. Песни като „Дано” и „Молитва за България” са емблематични за началните години на демокрацията у нас. Певицата не крие политическите си пристрастия - харесва Иван Костов и подкрепя неговата партия.
Има три брака
Певицата дължи много на своя приятел Емил Димитров.
Макар да се е омъжвала три пъти, името на Богдана Карадочева никога не е било забърквано в любовни скандали. С първия си мъж, музиканта Здравко Радоев, сключва брак на 19 години, малко преди да се яви на „Златният Орфей”. Става като на шега - двамата отиват в ритуалната зала, за да поздравят техни познати, но решават също да се разпишат. Този брак продължава две години и се разпада от самосебе си.
След няколко години певицата се омъжва за кинорежисьора Димитър Аврамов, с когото се запознават във Франция. Кумове са им Невена Коканова и Любомир Шарланджиев. Димитър е син на комунистическото величие Лъчезар Аврамов, заемал важни държавни и партийни постове - заместник министър-председател (1966-1971), министър без портфейл (1962-1968) и министър на външната търговия (1962, 1968-1971), кандидат-член на Политбюро (1966-1971) и секретар (1962-1966) на ЦК на БКП. Той е назначаван на важни стопански и дипломатически постове, народен представител е до 1990 г. Певицата казва, че не се е познавала добре със свекъра си, защото по времето, когато тя и синът му сключват брак, той е на дипломатическа работа в Австрия. Общувала повече със съпругата му, актрисата Иванка Димитрова.
От втория брак на Богдана Карадочева е единственото ѝ дете - синът ѝ Лъчезар, роден през 1980 г., който е кинорежисьор („Преследвачът”, „Снимка с Юки”). Той я е дарил с двама внука - Димитър и Борис. Певицата и съпругът ѝ са доста ангажирани с личните си кариери и решават да се разведат през 1990-а, годината, когато настава „време разделно” в държавата. И досега недоброжелатели не пропускат да нарекат нея и другите любимки на публиката - Лили Иванова и Йорданка Христова, „снахите на ЦК” заради браковете им с деца на видни комунисти.
Третият и настоящ съпруг на Богдана Карадочева е композиторът Стефан Димитров. Срещат се на едно от изданията на „Златният Орфей” и се оказва, че се познават отдавна - още от училище. Той има дъщеря почти на годините на сина на Богдана. Казва се Миряна и е от първия брак на композитора с балерината Радостина Найденова. Завършила е драматургия в Лондон.
Кумове на сватбата стават Васил Найденов и мениджърът му Ивайло Манолов. Богдана и Стефан са стабилен и успешен житейски и творчески тандем. Фактът, че са в един и същ бранш, само им помага.
Колкото до навиците си, певицата признава, че обича да прекарва по няколко часа в казино и да играе на машинките или да гледа как другите играят. Пие само бяло вино, въпреки че е чувала какво ли не за себе си. Пуши много, винаги носи черни дрехи и високи токчета, дори вкъщи. Обича да готви и често сама си измисля рецепти. С други думи, когато не е под светлината на прожекторите, е човек като другите, когото приятелите наричат просто Буба.
Иван Костов е любимият политик на Богдана Карадочева.
